Решение № 9614 от 30.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2016 г.

Решение № 9614 от 30.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Енерго - Про Мрежи" АД, против Решение № 2679/14.12.2015 г. по адм. дело № 3168/2015 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ДК-02-СИР-14/17.09.2015 г. на началника на РДНСК - СИР, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Основен ремонт на въздушна мрежа ниско напрежение", електрозахранена от трафопост № 49 по ул. "Железни врата", находящ се по плана на 24 м. р., гр. Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и се претендират разноски. Ответникът- началникът на РДНСК- Североизточен район, оспорва жалбата. Претендира разноски. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалваното решение, Административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна - издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процедурата по констатиране незаконността на извършеното строителство, както и при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Обсъдени са представените доказателства във връзка с извършеното строителство и е счетено, че е налице незаконен строеж, тъй като за него няма изискващите се одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Депозираната от дружество касационна жалба, макар и под модифицирана форма, съдържа аналогични на първоначалната твърдения за нищожност и незаконосъобразност на процесната заповед, които са наведени още в производството пред първоинстанционния съд. Настоящият касационен състав счита за ненужно да повтаря вече изложени аргументи, тъй като напълно споделя съображенията на постановеното вече решение в насока, че Заповед № ДК-02-СИР-14/17.09.2015 г. е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и правилно извършеният строеж е квалифициран като трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗУТ. От събраните по делото доказателства, вкл. Констативен акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, верността на който не е оборена и имаща обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него вид, характер и начин на изпълнение на строителството, се установява, че процесният строеж е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, което го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Поради това строежът подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено с оспорената заповед. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. С оглед изхода на делото и изрично и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,