Решение № 9244 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16782/2013 г.

Решение № 9244 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16782/2013 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ганка Иванова Славчева и Румен Стоянов Русев срещу Решение № 28/18.10.2013 г., постановено по адм. дело № 272/2013 г. по описа на Административен съд Русе. В жалбата се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав. Ответната страна - Кметът на община Русе чрез пълномощника си по делото взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Ганка Иванова Славчева срещу Заповед № РД-01/1587 от 20.06.2013 г. на кмета на община Русе, с която на основание чл. 65, ал. 1, ал. 3 и 4 от ЗОбС и чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА е разпоредено изземването от жалбоподателката и домакинството и на имот, частна общинска собственост - апартамент, находящ се в гр. Русе. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. При преценката на събраните в хода на административното производство доказателства съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, а именно - касае се за имот - частна общинска собственост, установена с надлежно издаден акт за такава, жалбоподателката го заема без основание, тъй като наемното и правоотношение е прекратено, не е налице друго основание за ползване на общинския имот. Решението е неправилно. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на законови предпоставки, а именно: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице без законово основание. Не е спорно по делото, че имота, предмет на оспорената пред съда заповед за изземване е недвижим имот, апартамент в гр. Русе, като собствеността на Община Русе върху него е доказана с акт за частна общинска собственост № 2165/09.10.1998 г. Прието е от съда, че този имот се държи без правно основание, тъй като е налице влязла в сила на 10.06.2013 г. заповед на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката и членовете на домакинството и за същото общинско жилище. Установено е по делото, че оспорването на тази заповед от Ганка Славчева е отхвърлено с решение № 12/02.05.2012 г. по адм. д. № 180/2011 г. по описа на Административен съд Русе, което решение е оставено в сила с решение № 7903/10.06.2013 г. по адм. д. № 9455/2012 г. по описа на ВАС на РБ. Заповедта по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е издадена десет дена след влизане в сила на решението - на 20.06.2013 г., като съдът обаче не е обсъдил единствения довод в жалбата до него, че още на 11.06.2013 г. е подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС по адм. д. № 9455/2012 г., като не е дал и указания и възможност жалбоподателите да ангажират доказателства за твърдяното. Последното е било необходимо с оглед извършване на преценка на относимостта на съдебно производство по чл. 237 и сл. от АПК към производството по оспорване на заповедта за изземване, тъй като наличието или не на прекратено наемно правоотношение рефлектира пряко върху законосъобразността на оспорената заповед. Макар и законосъобразността на административния акт да се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, то съгласно ал. 2 на същия чл. установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Съдът не е указал на страните, че за твърденията в жалбата не сочат доказателства, при което е приключил производството при неизяснена фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че посоченото производство по чл. 237 и сл. от АПК е приключило с влязло в сила решение, видно от извършената служебна справка, като е отменено влязлото в сила решение по адм. д. № 9455/2012 г. по описа на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Следователно е налице висящност на спора относно законосъобразността на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, който спор е преюдициален и обуславя законосъобразността на заповедта по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. При така изложените съображения решението на съда, като неправилно ще следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, с оглед необходимостта от установяване на факти, съответно при приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение