Решение № 5839 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2010 г.

Решение № 5839 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Казанлък чрез процесуалния представител юрк. Милена Дончева, против решение № 407 от 11.01.2010 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело № 182/2009 г., с което е отменена негова заповед № 792/25.08.2008 г. Касаторът счита съдебното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалноправните норми -касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, с доводи, че са били налице предпоставките по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за възникване на правото на закупуване на процесния имот от ползувателя Пенка Димитрова Иванова, включително и спазен срок на подадено искане за това, с аргумент, изведен от § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ /изменение на ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г./. Обосновава спазване на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в последната хипотеза, а именно: имотът е земеделска земя, която е единствена за семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, където е имота, за доказване на които обстоятелства приложил две нови доказателства. На последно място намира, че назначеното по делото вещо лице е било некомпетентно, което довело до неправилния извод на съда за липса на втората предпоставка за закупуване на земеделски имоти по § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли за отменяване на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответните страни Пенка Димитрова Иванова и Ганка Христова Дундова не заявяват становище по касационната жалба. Ответната страна Росица Иванова Минчева, представлявана от адв. Костов и адв. Чалева, и в писмен отговор оспорва касационната жалба с подробни съображения. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно, тъй като правото на трансформация на правото на ползване е погасено, предвид нереализиране в определения от закона срок - до 31.01.1998 г. Счита за неоснователен довода, изведен от § 29 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, тъй като тази разпоредба касае случаите на учредено право на ползване върху земи - общинска собственост, какъвто настоящият случай не е. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 407 от 11.01.2010 г. по адм. дело № 182/2009 г. Административен съд Стара Загора, в производство по § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, по жалба на Мария Хр. Курдова /починала в хода на процеса и заместена от своята дъщеря Росица Иванова Минчева/, отменил заповед № 792/25.08.2008 г. на Кмета на община Казанлък, с която на Пенка Димитрова Иванова е разрешено закупуването на имот № 343.1034 в размер от 600 кв. м, находящ се в местността "Курцелска вада" в землището на с. Енина, общ. Казанлък, отказал да признае на ползвателя Пенка Димитрова Иванова правото да придобие собствеността върху процесния имот по заявление вх. № 194-П-446-1 от 28.12.2007 г. и осъдил Община Казанлък да заплати разноски по процеса. За да достигне до този извод административният съд установил, че с удостоверение № 106 от 17.11.1988 г., на основание Постановление № 26 на МС от 23.04.1987 г., на ползувателката Пенка Димитрова е предоставена за ползване пустееща земя в размер на 0.6 дка в местност "Курцелска вада", землището на с. Енина, общ. Казанлък, която да използва за самозадоволяване. С молба вх. № 194-П-446-1 от 28.12.2007 г. /л. 79 от делото/ тя поискала преобразуване правото й на ползване в право на собственост върху имота, описан в удостоверението, като отразила, че е направила подобрения - 3 овощни дървета. Посочил, че с протокол № 1 от 20.06.2008 г. комисията, назначена със Заповед № 535/16.06.2008 г. на Кмета на община Казанлък на осн. § 62, ал. 1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение на ППЗСПЗЗ, разгледала постъпилите заявления от ползвателите, които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, която счела, че за заявителите "са налице условията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на § 62, ал. 1 от ПЗР към ПМС № 465/11.12.1997 г., които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи". Установил, че сред ползвателите, изброени в протокола за землище с. Енина, общ. Казанлък, под № 25 фигурира ползвателят Пенка Димитрова Иванова. Съдът обсъдил, че в протокола липсва отразяване кои от предпоставките за придобиване на право на собственост са налице- тези по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и въз основа на кой от актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е възникнало правото им на ползване. Съдът установил, че в плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност "Пъдарнята", землището на с. Енина общ. Казанлък е отреден имот № 1034, кадастрален район 343 с площ 0.600 дка, записан в регистъра на Пенка Димитрова Иванова. От друга страна, планът е изготвен въз основа на помощен комбиниран кадастрален план на земите на бившите собственици, според който част от новообразуван имот № 1034 попада в бивш имот № 9 от масив 803 с площ 1.200 дка, м. "Пъдарнята", записан на Мария Хр. Курдова. На последната, с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ПП на ЗСПЗЗ по заявление вх. № 3081/19.09.1991 г. на Общинска служба по земеделие и гори - Казанлък е признато правото на собственост върху нива от 1.200 дка в м. "Пъдарнята", находяща се в терен по § 4. Съдът назначил съдебно-техническа експертиза /л. 93 от делото/, която кредитирал като обективна и неоспорена от страните и обсъдил показанията на разпитаните двама свидетели, с които установил, че новообразуван имот № 1034 не се обработва, в него няма постройка, а е самозалесен с акации, както и че част от имот № 1034 по плана на новообразуваните имоти е идентичен с имот № 8 от плана на бившите собственици, а местност "Пъдарнята" включва м. "Курцелска вада". Съдът обсъдил, че в оспорената заповед № 792 на Кмета на Община Казанлък освен правното основание на § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, е посочено и основанието на § 4а /4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а като фактическо - становището на комисията за изпълнение на условията на § 4а /§ 4б от ЗСПЗЗ по Протокол № 1 от 20.06.2008 г. и наличието на предоставено право на ползване върху имота по ПМС № 26 от 23.04.1987 г. Предвид посоченото по-горе, съдът приел, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. На първо място преценил, че липсват законовите предпоставки и на двете посочени в заповедта като правно основание за нейното издаване хипотези на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като П. Иванова не се легитимира като ползувател с предоставено право на ползване по силата на акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ - в представеното от нея удостоверение № 106 от 17.11.1988 г. не е посочено конкретно решение за предоставяне на имота, не е установено имота да е застроен до 01 март 1991 г., в него не се намират лозе или овощна градина, и не е подадена молба за трансформиране на право на ползване в право на собственост в преклузивния срок - до 31.01.1998 г. На второ място обосновал извод, че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати особено съществени процесуални нарушения, предвид липса на изложени конкретни мотиви относно фактическите основания за издаването й - по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и непълно и неточно посочено правно основание. В тази връзка съобразил, че е възможно мотивите да са изложени извън административния акт, но в случая такива липсват и в протокола на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, преценено по същество относно неговата материална законосъобразност, е правилно. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: На първо място, с оглед съдържанието на оспорената заповед, съдът е обосновал законосъобразния извод, че не става ясно дали на ползвателя е признато правото да придобие собствеността върху ползвания от него имот на основание § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които без съмнение очертават различни хипотези, с различни предпоставки за преобразуване правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. На второ - с оглед съдържанието на протокол № 1 от 20.06.2008 г. на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, мотиви не се съдържат и в този протокол. Той не отговаря на изискванията на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като в него не е дадено становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и дали са налице другите условия съгласно § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. От друга страна - заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивирано и конкретно становище на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Действително теорията и практиката допускат празнота от такъв характер-липса на фактически основания за издаване на административен акт, но изискват те да са посочени в подготвителния акт. Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС сочи, че ако административният акт е издаден на основание на подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. Оттук следва изводът, че е налице възможност мотивите на един акт да бъдат изложени в друг - предшестващ акт, но тогава в този предшестващ акт трябва да са изложени мотиви. В настоящия случай кметът на общината не е изпълнил това изискване и съдът правилно е съобразил този факт. Същите изводи се налагат впрочем и от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС, което е също категорично - в т. 2 от диспозитива е посочено, че дори в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт. Съдът съобрази решението си с тези два тълкувателни акта, задължителни за съда, за административните органи и за гражданите. В случая липсва установяване на част от релевантните факти, липсва обсъждането им, както в протокола на помощния орган, така и в самия акт. Правилни са изводите на съда, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила, като следва да се посочи, че в случая, предвид липсата на мотиви, е било налице и нарушение на изискванията за форма на акта, отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Горното обосновава извод, че правилно заповедта е била отменена. Така напр. в решение № 4318 от 11.04.2008 г. по адм. д. № 13004/2007 г., Решение № 7889 от 15.06.2009 г. по адм. д. № 10013/2008 г. - двете - на IV отд. на ВАС. Отделно от това, съдът е изпълнил задължението си по чл. 173, ал. 1 от АПК и е решил спора за признаване право на трансформация за ползвателя по същество. Преценката на съда за липса на законовите предпоставки по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е законосъобразна, предвид представеното удостоверение № 106 от 17.11.1988 г., несъдържащо конкретно решение за предоставяне на имота, факта на неподадена молба за трансформиране на право на ползване в право на собственост в преклузивния срок до 31.01.1998 г., както и установеното с експертиза и свидетели, че в имота няма извършено строителство, няма трайни насаждения, а представлява изоставена самозалесена нива . С оглед горния анализ и събраните доказателства, като е отказал признаване на право на трансформация за ползвателя, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Така и в Решение № 1675 от 9.02.2010 г. по адм. дело № 9747/2009 г. на ВАС- IV отд. Неоснователни са доводите в жалбата за наличие на основанията по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за възникване на правото на закупуване на процесния имот от ползувателя Пенка Димитрова Иванова, посочени за пръв път в касационната жалба . Освен посоченото по-горе, съдът следва да допълни: Материалната законосъобразност на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основания за неговото издаване /арг. от чл. 146 и чл. 168 /АПК/. В случая е налице непосочване на фактическите основания за издаването на акта - чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК, освен че е налице и неточно посочване на правните. Известно е, че фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и са необходим ограничителен белег на това право. Затова липсата им не позволява индивидуализирането му, за да бъде то проверено. Тя не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, както бе сторено от касатора, по аргумент от чл. 168 АПК. С оглед горните съображения, и нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, представените от касатора Удостоверение за постоянен и настоящ адрес на Пенка Димитрова Иванова и удостоверение от ОСЗ гр. Казанлък N 085/26.01.2010 г., че тя не притежава земеделски имоти в землището на община Казанлък, издадени след оспорения акт, са неотносими към спора. Неоснователен е доводът за спазен срок на подаденото от Пенка Д. Иванова искане с аргумент, изведен от § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ /изменение на ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 13 от 9.2.2007 г., тъй като тази разпоредба визира случаите на учредено право на ползване върху земи - общинска собственост, въз основа на актовете по § 4 от преходните и заключителните разпоредби, какъвто настоящият случай не е. Последният довод, че назначеното по делото вещо лице било некомпетентно, е неоснователен, предвид липса на оспорване на експертизата. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането за разноски, направено от ответника по касация чрез двамата адвокати Костов и Чалева за защита пред ВАС е основателно, но недоказано - по настоящото дело на ВАС не е представен документ, от който да е видно плащане, данни за такова липсват и в представеното на л. 32 от делото пълномощно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,