Решение № 2649 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9697/2011 г.

Решение № 2649 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9697/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Венцеслав Илиев Минчев от гр. Русе, чрез процесуалния му представител против заповед рег. № К - 5245 от 26.05.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. т. 7 и 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, както и поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. Със заповед рег. № К-5245 от 26.05.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 224, ал. 2, т. т. 1 и 4, чл. 227, ал. 1, т. т. 7 и 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на Минчев, назначен като държавен служител категория "В", на длъжност началник на Гранично контролно пропускателен пункт (ГКПП) Русе от Гранично полицейско управление (ГПУ)- Русе на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) Русе при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че наказанието се налага заради извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че е получил по 23,96 лв. дневни пари за командировка за 01.08.2010 г., 08.08.2010 г. г., 15.08.2010 г., 21.08.2010 г. и 01.12.2010 г. - общо 119,80 лв. без да е бил в командировка. В заповедта е посочено, че случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване. С това си поведение служителят виновно е нарушил чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл. 21 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) и т. т. 4, 7, 8, 13, 31 и 46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕКПДСМВР). Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-1691/18.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи по постъпили данни - предложение вх. № 3725/08.02.2011 г. по описа на дирекция "човешки ресурси" -МВР, че за периода 01.09.2007 г. до 31.12.2010 г. Минчев неправомерно е получил командировъчни пари в размер на 7044 лв. за командировки на съседна територия без реално да е отработил посоченото по време, дати и часове в изготвените графици, с което виновно е нарушил чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл. 21 НСКСЧ и т. т. 4, 7, 8, 13, 31 и 46 ЕКПДСМВР, деяния, съставляващи тежки нарушения на служебната дисциплина, за които на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР. Към административната преписка са приложени доказателства - копия от сведения - 34 броя на служители на РДГП - Русе, включително и на бившия Директор на РДГП - Русе, копия на страници от оперативни списъци, докладни записки, банкови списъци и графици на ГПУ Русе, заповеди за командироване на служители от МВР в Румъния, протоколи за отработено време от командировани служители. Към преписката не е приложено предложение вх. № 3725 от 08.02.2011 г. по описа на дирекция "Човешки ресурси" МВР, въз основа, на което е образувано дисциплинарното производство. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство е определен дисциплинарно разследващия орган, който е задължен да запознае Минчев със заповедта, както и да му разясни правото да участва в производството самостоятелно и ли да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Заповед К-1691 от 18.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи е получена в РДГП - Русе на 22.02.2011 г., а на 25.02.2011 г. е връчена на Минчев, който писмено е заявил, отбелязвайки върху нея, че желае да бъде подпомаган от служителя на МВР Иво Димчев. Със заповед № К-2839/18.03.2011 г. Министърът продължил срока на дисциплинарното производство до 22.04.2011 г. на основание чл. 244, ал. 2 ППЗМВР, като Минчев бил уведомен за същата на 23.03.2011 г. На 28.02.2011 г. жалбоподателят е дал писмени обяснения, приети от наказващия орган. На 19.04.2011 г. дисциплинарната комисия е представила обобщена справка рег. № 7789 връчена на жалбоподателя на същия ден. В същата са отразени както фактическите констатации на дисциплинарно наказващия орган, така и правните основания за търсене на дисциплинарна отговорност от държавния служител на МВР. На наказващият орган е предложено на Минчев да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да бъде прекратено служебното му правоотношение. На 20.04.2011 г. е изготвено възражение от жалбоподателя по тази обобщена справка. На 21.04.2011 г. е изпратено становище от комисията с рег. № 7969 от същата дата до Министъра на вътрешните работи относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност с предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Минчев. Дисциплинарно наказващия орган се е запознал с писмените обяснения и възражението на Минчев, с обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган на 25.05.2011 г., видно от поставените върху същите негови резолюции и на 26.05.2011 г. издал обжалваната в настоящото производство заповед. От така приетото за установено, въз основа на доказателствата към административната преписка, се направиха следните правни изводи: Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, но в нарушение на изискванията за форма на акта, макар същата формално да е спазена, с оглед изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР същата да е в писмена такава. Заповедта е постановена в нарушение на разписаните административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон. Нарушенията по отношение формата на заповедта се изразяват в наличието на противоречиви мотиви, които не позволяват установяване на действително извършеното от служителя нарушение. От една страна органът се позовава на приключилото дисциплинарно производство и данните в обобщената справка и становището на дисциплинарно - разследващия орган, а от друга приема, че поведението на служителя е в нарушение на норми, различни от установените от комисията. Последната констатира нарушения на чл. чл. 2, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и на т. 31 и т. 46 от ЕКПДСМВР, а в заповедта е посочено, че извършеното от служителя е в нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл. 21 от НСКСЧ, както и на т. 4, 7, 8, 13 и 46 от ЕКПДСМВР. Така посочените норми (с изкл. на т. 46 от ЕКПДСМВР) освен, че не са посочени в материалите на комисията, не са конкретизирани и в заповедта като отделни текстове. Освен това в становището на дисциплинарно разследващия орган са изложени като констатации, че макар да липсват доказателства за извършено нарушение, то е прието за установено, тъй като липсвали доказателства за противното. Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като са пречка за установяване на разпоредбите, които са нарушени и по този начин ограничават правото на служителя на защита. Така постановена заповедта не съдържа правните основания, довели до издаването й, т. е. не са спазени изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР във връзка с чл. 257 от ППЗМВР. На следващо място в заповедта са посочени, като нарушени норми на ЕКПДСМВР, като квалификацията на поведението на служителя е направена с цитираните на правните норми, без от страна на дисциплинарнонаказващия орган да се изложени съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала и негативната оценка на органа в морален план, т. е. в тази част на акта не са изложени фактическите основания, очертаващи допуснатото нарушение. Заповедта е издадена в нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са оценени всички събрани доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство и релевантните за случая. Жалбоподателят е наказан за това, че е отчел като реално отработени по 5 часа на 01.08.2010 г., 08.08.2010 г. г., 15.08.2010 г., 21.08.2010 г. и 01.12.2010 г., без фактически да е бил ангажиран със служебна дейност на посочените дати, като в тази насока са обсъдени представените протоколи за реално отработеното време за месеците август декември 2010 г. и данните от пътната книжка за пътуванията на служебния автомобил на посочените дати. В случая не са представени копия от пътните книжки за месец август 2010 г. (тъй като част от копията, приложени по преписката не съдържат дати), които са възприети от органа. От приетите по преписката писмени обяснения на бившия директор на РДГП -Русе - Красимир Корнаджев се установява, че след приемане на България в ЕС и междудържавното споразумение за осъществяване на граничния контрол между България и Румъния, след приемането е наложило изпълнението на част от функционалните задължения на ръководството на ГКПП-Русе да се осъществява на територията на ГКПП- Гюргево, изискващо персоналното присъствие на Минчев. Организацията на работа налагала много често Минчев да пребивава на ГКПП-Гюргево и в извън работно време, включително в почивни и празнични дни, както и по негови лични разпореждания. В този смисъл са и обясненията на Началника на ГПУ- Русе - комисар Ненов, който установява, че за периода 01.01.2007 г. -30.12.2010 г. Минчев, в качеството си на началник на ГКПП -Русе е присъствал почти ежедневно на румънска територия с цел оказване на методическа помощ и контрол на служителите на ГКПП, която дейност винаги е била съгласувана с него, като за всички посещения Минчев му е докладвал устно. Същият установява и че той самият е създал организация за присъствие на ротационен принцип на румънска територия на Началника и зам. началника на ГКППП- Русе. В този смисъл и останалите обяснения от служител на РДГП -Русе общо над 30. От писмо вх. № 5631/04.04.2011 г. на Координатора на СКЦ от страна на Румъния Комисар Йонеску Богдан се установява, че Минчев в качеството му на началник на ГКПП Русе и неговият заместник са пребивавали многократно на територията на ГКПП-Гюргево, но пребиваването им не е вписано в документ, съгласно съществуващите процедури. Анализ на тези доказателства обаче не е направен, а многобройните сведения на служители и тези на Координатора на СКЦ за Румъния не са обсъдени. Необоснован е извода на дисциплинарнонаказващия орган за негативна оценка на поведението на служителя от страна на други служби, в МВР, държавни органи и граждански лица, тъй като събраните многобройни сведения от служители в ГКПП - Русе установяват, че жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения на територията на Румъния често и на различни дати според изискванията на служебната дейност и разпорежданията на ръководството. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като се отразяват на правилността на крайния извод на административния орган, който е направен при отсъствие на доказателства и при формално тълкуване и противоречие със събраните такива. Изброените нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са довели и до неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят е наказан за нарушения на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР без да се установени предвидените в нормите материалноправни предпоставки - съзнателно нарушаване на правилата при командироване, изготвяне на неверни отчети и използване на служебното положение за лична облага от страна на жалбоподателя, както и поведение, несъвместимо с етичните правила, с което се уронва престижа на службата. Установено, че отчетите са изготвени от служителя съгласно възприетите в службата правила за лично отчитане на реално отработеното време и са изплатени след одобрение по съответния ред. Констатираните неточности в протоколите на командировки могат да се дължат на системата на отчитане на служебната ангажираност на служителите на чужда територия и при липсата на конкретни доказателства за злоупотреба не могат да обосноват персонална отговорност на жалбоподателя. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните изисквания, предвидени в закона, които обосновават неговата отмяна. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на вътрешните работи следва да заплати на Минчев сумата 510 лв. разноски по делото, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. хонорар за един адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение