Решение № 1493 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4636/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и Мозък ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Изпълнителен директор П. Диновска, чрез адвокат А. Кукушева от САК против Решение 1634 от 14.03.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 4231/2022г. в частта, с която е отхвърлена жалба на дружеството против Заповед за налагане на санкции РД-08-667/15.04.2022г. на директора на РЗОК Плевен по точки 3, 4, 6, 8, 9, 10, 13, 14, и 15. Поддържа, че от приетите по делото експертизи се установява, че лечението е проведено правилно, като по т. 3, т.13, 14 и 15 експертизите са с мнение, обратно на приетото от съда и констатациите на административния орган. Поддържат се доводи по същество, с които се оспорват констатациите на административния орган и за нарушение на административно производствените правила, като не е било отчетено направеното възражение по протокола за констатации на нарушенията. Ответникът, директорът на РЗОК Плевен чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Участващият в производството представител на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Пред административния съд е подадена жалба от лечебно заведение МБАЛ Сърце и Мозък ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София от представляващия изпълнителен директор срещу заповед за налагане на санкции РД-08-667/15.04.2022г., издадена от Директора на РЗОК Плевен. С нея се налагат санкции в размер на 200 лева всяка за нарушения описани в точки от 1-20, като са оспорени санкциите по т. 3, 4, 6, 8, 9, 10, 13, 14, 15, 19, и 20. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за частично основателна по т. 19 и 20 по които отменил заповедта. Приел от заключения на вещи лица, неоспорени от страните, че жалбата е основателна по отношение на нарушенията по т. 19 т. 20. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и в останалата част, в която е обжалвана заповедта, с доводи за нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му в тази част, и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени изцяло заповедта в обжалваната й част. Така подадената касационна жалба е основателна по отношение на т. 3, т. 13, т. 14 и т. 15 от обжалваната заповед. В нея се посочва като нарушение липсват индикации за хоспитализация по КП 197 . Съгласно заключението на вещото лице на страница 288 от делото се посочва, че за нарушенията, описани по т. 3, т.13, т. 14 и т. 15 са налице индикации за хоспитализация по КП 197. Тази констатация, противоречи на констатацията на административния орган в протокола и заповедта за налагане на санкции. Заключението не е оспорено и е прието от съда, който необосновано не го е отчел в полза на жалбоподателя, поради което решението в тази част е неправилно. В останалата обжалвана част заключенията на експертизите не са в полза на жалбоподателя, и в тази част жалбата е неоснователна. Несъгласието с изводите на съда, с твърдения за правилно извършено лечение са доводи , които не могат да бъдат разгледани от касационната инстанция по причините, че за спорните въпроси с предмет изпълнение на алгоритъм на клинична пътека съдът е назначил експертизи. Изводите на съда могат да се оспорват с въпроси към експертизите, а такива оспорвания не се установяват по делото. По тази причина твърденията в касационната жалба в кръга на специалните знания на експертите по технология на медицинско обслужване не могат да бъдат разглеждани извън съдебно медицинска експертиза от съда. Предвид изложеното жалбата в останалата част е неоснователна. Неоснователни са доводи за допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на обжалваната заповед. Същата е издадена след заповед за извършване на проверка, констатациите на която са изложени в протокол, връчен на представляващия лечебното заведение на 31.03.2022г. стр. 74 от делото. В този протокол е дадено указание за правото на възражение/писмено становище пред директора на РЗОК Плевен в седмодневен срок от връчването му. Такова възражение се констатира на стр. 217, 218 219 и 222, които са с дати 8.04.2022г., 4.04.2022г., 5.04.2022г. и 6.04.2022г. Те са извън срока, даден в протокола и разпоредбата на чл. 74, ал. 4 ат ЗЗО. Предвид изложеното решението е неправилно в частта по отношение на т. 3, т. 13, т. 14 и т. 15 от заповедта и в тази част следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена и в частта по т. 3, т. 13, т. 14 и т. 15. При този изход на делото са основателни исканията за разноски на страните, които са за държавна такса от 370 лева за касатора и за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на 200 лева, като по компенсация съобразно уважените част от жалбата ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на касатора разноски в размер на 53лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение