Решение № 2531 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10315/2020 г.

Решение № 2531 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10315/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa на Администрацията на Министерски съвет чрез гл. юрк. Карталска против решение № 760/23 юни 2020 г., постановено по адм. д. № 1540/2019 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Администрацията на Министерски съвет против изменение на КККР за имот с идентификатор № 10135.2567.154, обективирано в уведомление изх. № 24-12154/02 май 2019 г. на началника на СГКК Варна. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Видно от уведомление изх. № 24-12154/02 май 2019 г. на началника на СГКК Варна, оспореното изменение в КККР е извършено във връзка със заявление вх. № 01-97572/03 април 2017 г. и на основание влязло в сила решение № 252/12 февруари 2018 г. по адм. д. № 1803/2017 г. на Административен съд Варна. Последното е било предмет на касационен контрол, като с решение № 14036/15 ноември 2018 г. по адм. д. № 3989/2018 г. на Върховния административен съд първоинстанционното решение е обезсилено в частта му, с която е отменен мълчалив отказ на началника на СГКК Варна да измени КККР на гр. Варна за ПИ с идентификатор 10135.2567.154 по заявление от 03.04.2017 г. на В. Скутунов и е оставено в сила в сила в частта, с която отменен изричен отказ на началника на СГКК Варна по същото заявление. Както в настоящото производство, така и с решение № 14036/15 ноември 2018 г. по адм. д. № 3989/2018 г. на ВАС е прието, че заявление вх. № 01-97572/03 април 2017 г. за изменение на КККР на гр. Варна, засягащо ПИ с идентификатор 10135.2567.154, на основание влязло в сила решение № 93/24 април 2013 г. по гр. д. № 1535/2010 г. на ВКС, първо г. о., е второ по ред за същото искане и между същите страни. Преди него, със заявление от 28.07.2014 г., В. Скутунов е инициирал административно производство за изменение на КККР на гр. Варна за същия ПИ 10135.2567.154 и на същото основание - влязлото в сила решение на ВКС. Това административно производство е приключено с мълчалив отказ, последван от изричен - заповед № 18-9883/15 декември 2015 г. на началника на СГКК Варна, издадена преди влизане в сила на решението по адм. дело № 2225/2015 г. на АС Варна (влязло в сила на 29 декември 2015 г.), с което е отменен мълчаливия отказ по това искане и преписката е върната за ново произнасяне. В касационното решение е посочено, че висящата процедура по произнасяне е по заявлението от 2014 г. В случая както административният орган, така и административният съд не са се съобразили с решение № 14036/15 ноември 2018 г. по адм. д. № 3989/2018 г. на ВАС. Заявление вх. № 01-97572/03 април 2017 г. представлява второ идентично искане за същото изменение и с касационно решение е указано, че по него не се дължи произнасяне по същество. В противоречие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК началникът на СГКК Варна се е произнесъл по недопустимо искане, с което е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила. Поради това първоинстанционният съд е следвало да отмени извършеното изменение. Постановеният от компетентен орган административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесното изменение - отменено. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. При този изход на спора, в полза на Администрацията на Министерски съвет следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав