Решение № 5907 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7623/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , град Пловдив, чрез юрк. Ц. Д. против решение 711/18.04.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1599/2022 г., с което е обявен за нищожен Акт за прихващане и възстановяване П-16001622041884-004-001/01.04.2022 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив и административната преписка е върната на органа по приходите за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради липса на основанията за нищожност, предвидени в чл. 177, ал. 2 АПК. Касаторът твърди, че отказът за възстановяване на претендираните суми с оспорения АПВ е мотивиран с обстоятелството, че сумите по обявения за нищожен ревизионен акт Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. са възстановени на Спринк ЕООД (в несъстоятелност) от ТД на НАП Велико Търново с АПВ от 14.03.2022 г., което е настъпило след приключване на адм. дело 2716/2021 г. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на АПВ. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Унилик ЕООД, [населено място], чрез адвокатите Т. З. и Д. З. от Адвокатско дружество З. З. , гр. София оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. От Унилик ЕООД, чрез адвокат Т. З. е подадена частна жалба срещу определение 1218/15.05.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1599/2022 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение 711/18.04.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1599/2022 г. в частта за разноските. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението с искане за неговата отмяна. Дружеството твърди, че по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение от трето лице Амарел България ЕООД, което следва да бъде присъдено в полза на страната. Ответникът по частната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика , град Пловдив, чрез юрк. Ц. Д. оспорва частната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна и моли да се остави без уважение, по съображения изложени в представено по делото писмено възражение. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е бил Акт за прихващане и възстановяване П-16001622041884-004-001/01.04.2022 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на Унилик ЕООД е отказано възстановяване на суми по заявление вх. 20090/23.07.2019 г. Актът е издаден във връзка с влязло в сила съдебно решение 93/17.01.2022 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело 2716/2021 г., с което е отменен предходен АВП П-16001621112365-004-001/09.07.2021 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив и преписката е върната на органа по приходите за ново произнасяне по заявлението от 23.07.2019 г. От фактическа страна съдът е установил, че заявление вх. 20090 от 23.07.2019 г., подадено от Унилик ЕООД е за възстановяване на недължимо събрани суми за данъци и лихви по ревизионен акт Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с ревизионен акт П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г. издаден на Спринк ЕООД, обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение 574/04.01.2019 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело 791/2018 г., потвърдено с решение 8036/29.05.2019 г. на Върховния административен съд, по адм. дело 1493/2019 г. Според изложеното в заявлението дружеството се легитимира като цесионер на посочените вземания съгласно договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 28.04.2016 г. и допълнителните споразумения към него (анекси 1 и 2 от 09.05.2016 г.), сключени с адресата на ревизионния акт Спринк ЕООД, по силата на които вземането е прехвърлено изцяло, в пълен размер и в пълния си обем. Цесията е съобщена на Национална агенция за приходите на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД от Унилик ЕООД като пълномощник на цедента. За да обяви акта за нищожен съдът е описал фактическата обстановка по спора и е приел, че оспореният АПВ от 01.04.2022 г. е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 128, ал.1 ДОПК, но в противоречие с влязлото в сила решение 93/17.01.2022 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело 2716/2021 г., с което е отменен предходен АПВ от 09.07.2021 г. и преписката е върната на органа по приходите за ново произнасяне по заявление вх. 20090/23.07.2019 г. Според съда в посоченото съдебно решение са дадени ясни указания заявителят Унилик ЕООД е носител на правото да му бъдат възстановени сумите по обявения за нищожен ревизионен акт, като изрично следва да бъде съобразено тълкуването на Търговския закон и ЗЗД относно процесния договор за цесия и двата анекса към него, договор за факторинг, както и липсата на надлежно уведомяване за прекратяване на договора по чл. 644, ал.2 ТЗ. В посоченото решение съдът е приел за неправилни изводите на органите по приходите, че договорът за факторинг е нищожен, не поражда правно действие и че не подлежи на изпълнение. Тези указания по тълкуване и прилагане на закона, не са спазени при издаване на оспорения АПВ. Отказът да се възстановят исканите от Унилик ЕООД суми е мотивиран с идентични съображения, като отменения по съдебен ред предходен АПВ/09.07.2021 г. т.е. налице е тъждество с разпореденото с акта, във фактическите и правни основания за издаването му. По тези съображения, съдът е обосновал извод, че оспореният АПВ е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК и чл. 297 ГПК, тъй като е издаден в противоречие с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 2716/2021 г. Решението е неправилно постановено. Нормата на чл. 177, ал. 2 АПК предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. За да е нищожен административният акт на това основание, следва да е в противоречие с влязло в сила решение, което разрешава спора със сила на пресъдено нещо. Решението, с което се отменя административен акт и преписката се връща на органа по приходите, каквото е решение 93/17.01.2022 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело 2716/2021 г., не решава административноправния спор със сила на пресъдено нещо. Съгласно чл. 160, ал. 3 ДОПК преписката се връща на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона от съда, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество. Поради това и оспореният АПВ от 01.04.2022 г., не противоречи на разпоредените в диспозитива на съдебното решение правни последици и не е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Неправилно съдът е приел, че органът по приходите не е изпълнил указанията на съда, дадени в решението по адм. дело 2716/2021 г. Изводът на съда, че оспореният АПВ от 01.04.2022 г. е мотивиран с идентични съображения на тези, посочени в предходния АПВ от 01.07.2021 г., е в противоречие с доказателствата по делото. От мотивите на оспорения АПВ се установява, че освен липсата на легитимация на Унилик ЕООД като носител на правото да му бъдат възстановени сумите по обявения за нищожен ревизионен акт на Спринк ЕООД, поради прекратяване действието на договора за прехвърляне на вземане (цесия) от 28.04.2016 г. и анекс 1 и 2 от 09.05.2016 г. едностранно от синдика на това дружеството съгласно чл. 644, ал.1 ТЗ, като фактически основания за издаването му са послужили и други обстоятелства. В хода на проверката по издаване на оспорения АПВ е установено, че валидността на договора за прехвърляне на вземане от 28.04.2016 г. и анексите към него, въз основа на които Унилик ЕООД се легитимира като носител на вземанията по чл. 128, ал.1 ДОПК, е предмет на висящ съдебен спор по гр.д. 162/2020 г. по описа на ОС Велико Търново по иск за прогласяване на тяхната нищожност, предявен от Спринк ЕООД против Унилик ЕООД и който спор към 29.03.2022 г. не е приключил. Като част от административната преписка са представени исковата молба на Спринк ЕООД, въз основа на която е образувано исковото производство и отговора по тази искова молба на Унилик ЕООД (л. 108 л.115). Основателно е оплакването в касационната жалба, че като фактическо основание да не се възстановяват исканите суми е послужило и обстоятелството, че недължимо платените суми за данъци и лихви по обявения за нищожен ревизионен акт са възстановени на Спринк ЕООД /в несъстоятелност/. Това обстоятелство е констатирано в АПВ от 14.03.2022 г., издаден след като АПВ от 30.08.2021 г. на Спринк ЕООД е обявен за нищожен от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , град В. Търново и след постановяване на съдебното решение по адм. дело 2716/2021 г. и връщане на преписката за ново произнасяне по заявлението на Унилик ЕООД. Тези обстоятелства, както и липсата на суми, подлежащи на възстановяване, не са обсъдени от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното съдебно решение, което е довело и до неправилни изводи за идентичност на основанията за отказ за възстановяване с тези по предходния АПВ. С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение, с което е обявена нищожност на оспорения акт и преписката е върната за ново произнасяне на органите по приходите, следва да се отмени изцяло, включително и в частта за разноските и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане, съдът следва да даде указания за директора на дирекция ОДОП Пловдив да представи доказателства за изхода от спора по гр.д. 162/2020 г., по описа на ОС Велико Търново респ. въз. гр.д. 441/2023 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, като представи преписи от съдебните актове и доказателства за влизането им сила. В случай, че спорът е висящ, съдът следва да се прецени наличието на основания по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото. След изясняване на фактите относно легитимацията на Унилик ЕООД по отношение на претендираните вземания, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения АПВ като обсъди всички фактически основания, послужили за издаването му. С оглед изхода от спора, следва да бъде отменено и обжалваното определение 1218/15.05.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1599/2022 г., с което е оставено без уважение искането на Унилик ЕООД за присъждане на разноски за адвокатска защита. Правилно съдът е приел, че по делото не е доказано заплащане на разходите за адвокатска защита от страната по делото, но по разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл.226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,