Решение № 6515 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4250/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, чрез юрк. Т. Георгиева, срещу Решение 6470 от 25.02.2025 г., постановено по адм. д. 11971 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение 11672 от 08.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което на М. А. С., непридружен непълнолетен - гражданин на Сирия, с [ЛНЧ] е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че изводите на АССГ относно зададените при проведеното интервю въпроси във връзка с военната служба са неясни, като от бежанската история на чужденеца се установявало, че не попада в легалната дефиниция, съдържаща се Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец. Представено е описание на основанията за освобождаване от военна служба в Сирия. Изложени са доводи по съществото на спора относно обстановката в държавата по произход на лицето, в това число във връзка с изнесени данни от Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), които според касационният жалбоподател обосновавали позицията му, че не били налице предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на хуманитарен статут в полза на молителя. По така представените доводи, касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение за отхвърляне на жалбата срещу атакувания административен акт. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрк. Е. Хичовски, който поддържа касационната жалба, като по същество моли за отмяна на оспорваното първоинстанционно решение. Ответникът по касация М. А. М. не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от служебно назначен адв. Лилов, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура (ВКП) дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна, че спорното административно решение е издадено от компетентния орган съгласно чл. 48 ЗУБ, като между страните нямало спор, а и от приложените по делото доказателства било видно, че лицето М. Т. заемало длъжността председател на ДАБ. Съставът на АССГ достигнал до извод, че при издаване на оспореното решение административният орган бил допуснал нарушение на процесуалноправните разпоредби, което било довело до нарушаване и на материалноправните такива. Счел, че административният орган не бил анализирал бежанската история на непридруженото непълнолетно лице. Според съда не можело да се приеме, че проведеното интервю било обективно, тъй като по никакъв начин административният орган не бил изследвал причините за напускане на Сирия от страна на молителя и най-вече - страха за живота му, защото кюрдите щели го сложат на първа линия, а там всички загивали, което сочело на негово нежелание да воюва и страх от участие във военни действия. Зададените въпроси на интервюто били твърде общи и по никакъв начин не позволявали да се установи дали оспорващият е дезертьор от военна служба или имал опасения от това и причините за нежеланието му да бъде мобилизиран. Съдът изследвал подробно Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от ВКБООН, в неговата Глава В Дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба и въз основа на този анализ обосновал теза, че съществували случаи когато лицето можело да докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Съответно съставът на АССГ приел, че председателят на ДАБ при МС не бил изследвал задълбочено по никакъв начин нежеланието на търсещия зарила да участва във военни действия и страх от насилствено участие във военни действия в Сирия, а само повърхностно и при задаване на общи въпроси (само един) бил приел, че нежеланието да участва във военни действия не е основание да се предостави статут на бежанец. По тези съображения съдът счел, че оспорваният акт следва да бъде отменен и личното дело на чужденеца да бъде върнато на Председател на ДАБ за ново разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила. Дал указания да се проведе ново интервю с оспорващия, в което да му се поставят конкретни въпроси по цитирания по-горе Наръчник, и в съответствие с тях да се извърши нова преценка на причината и нежеланието на търсещия закрила да отбие военната си служба, като се изследват всички причини за нежеланието на търсещия закрила по всяка една точка от цитираните по-горе в Глава Дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба и едва тогава администрацията да постанови решение. Наред с това, съдът счел, че следвало да се извърши и нова преценка за наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя, съобразно подробен анализ на ситуацията в страната на произход на оспорващия, с оглед настъпилите нови събития и падането на режима на Президента Башар Асад, както и да се обсъдят и останалите предпоставки по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В допълнение, при новото разглеждане следвало да се съобрази Позицията на ВКБООН относно връщане в Сирийска Арабска Република на лица търсещи международна закрила. По така изложените съображения, съдът постановил решение, с което отменил оспорваното решение на председателя на ДАБ и изпратил преписка на административния орган за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Правилно първоинстанционният съд е формирал извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган. Формираните от първоинстанционния съд изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неизяснена в цялост бежанска история на молителя се явяват ирелевантни предвид констатираната актуалната ситуация в страната по произход на търсещия закрила, както правилно е отбелязано в становището на контролиращата страна по спора - ВКП. От приобщената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г. от Д МД към ДАБ се установява, че на 18 февруари 2025 г. ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (Syrian Democratic forces, SDF) са постигнали споразумение да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурата на новото сирийски правителство на президента Ахмед ал Шараа. Същевременно, в друга представена пред настоящата инстанция справка с вх. МД-02-194 от 03.04.2025 г. от Д МД към ДАБ е посочено, че през февруари на 2025 г. новият лидер на страната е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. При така установите нови обстоятелства в страната по произход на молителя, релевираните от него опасения за мобилизирането му от кюрдските сили и участието му във военни действия към актуалния момент се явяват изцяло неоснователни, поради което е безпредметно да се изследват допълнително причините за напускане на страната и убежденията на лицето конкретно в тази връзка. Доколкото делото се явява изяснено от фактическа страна, а първоинстанционният съд не е изложил мотиви по всички основания за законосъобразността на оспорвания административен акт, касационната инстанция на основание чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 168 АПК следва да се произнесе по всяко едно от предвидените в чл. 146 АПК основания за оспорване на процесното решение на председателя на ДАБ. Настоящата инстанция приема, че същият е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, в това число са изложени надлежни мотиви във връзка с фактическите и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано. Както се посочи по-горе и противно на приетото от състава на АССГ, не се откриват допуснати от издателя на оспорвания акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително по отношение задължението на органа по чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Спазено е предвиденото в чл. 6а ЗУБ изискване за съобразяване на най-добрия интерес на детето по смисъла на Закона за закрила на детето, като в хода на административното производство е изготвен информация от Дирекция Социално подпомагане (Д СП ) Красно село към Агенцията за социално подпомагане, а в производството пред АССГ е депозиран социален доклад, където е отбелязано, че в интерес на детето е да получи статут. Настоящата инстанция не счита, че препоръката на Д СП Красно село представлява основание за преразглеждане на решението на председателя на ДАБ, като в тази връзка следва да се подчерта, че законодателят не въвежда най-добрият интерес на детето като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което същият не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила. Съответни на закона са изводите на административния орган, че отсъстват основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут в полза на чуждия гражданин. От страна на молителя не са били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за съществуването на визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ основателно опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Изключена е основателността на опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, както бе отбелязано по-горе. Отсъстват и твърдения или данни за членове на семейството на лицето, които да са получили закрила в Република България, като посочените в интервюто негови роднини чичовци на баща му не попадат в дефиницията за членове на семейство по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби към ЗУБ. Законосъобразни са и изводите на административния орган за отсъствието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Лицето не е навело твърдения и липсват данни в държавата му по произход то да е изложено на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат тези разпоредби. Отсъстват твърдения и данни за съществуването на основанията по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. В първоинстанционната си жалбата молителят по същество не излага и доводи срещи посочените изводи на председателя на ДАБ. Законосъобразно и съответно на актуалната ситуация в Сирийската арабска република е заключението на администрацията и по отношение на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както е тълкувано от Съда на Европейския съюз в неговото Решение по дело С-465/2007 г. Налице са нововъзникнали обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на оспорваното решение на председателя на ДАБ на 08.11.2024 г., които обаче не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от нова преценка на молбата за получаване на международна закрила на чужденеца. От представените в съдебната фаза на процеса справки от Д МД към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. Напротив - от съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници се достига до заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. Отсъстват данни за провеждането на мащабни военни действия на територията на страната след смяната на властта. От приобщена пред касационната инстанция справка от 19.05.2025 г. на Д МД , която съдържа най-актуални данни за релевантната обстановка се установява, че в Сирия е сформирано ново правителство с по-голямо участие на разнообразни етнически и религиозни общности в страната, като е приета и конституционна декларация. От значение е и споменатото по-горе споразумение с SDF за вливането на техните военни формирования в официалната сирийска армия, което свидетелства за съществени помирителни усилия. Друго показателно обстоятелство за спокойната обстановка в Сирия към момента представляват и посочените в справката от 19.05.2025 г. на Д МД към ДАБ данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, според които броят завърнали се в страната сирийски граждани от началото на 2024 г. към 8 май на 2025 г. вече достига 842 570 души, а броят на завърналите се в регионите си по произход вътрешно разселени лица е 1 186 147. Предвид изложеното следва да се приеме, че към момента не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото Решение по дело С-465/2007 г., а именно - няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила съобразно тълкуването на СЕС в цитираното по-горе негово решение. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за отхвърляне на жалбата на срещу процесното решение на председателя на ДАБ при МС, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение