Решение № 7894 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3927/2009 г.

Решение № 7894 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3927/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Милена Димитрова Илиева - Михайлова от гр. София против Решение № 1902 от 11.02.2009 год., постановено по адм. д. № 11985/2007 год. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу решенията по т. 7.1 и т. 7. 3 на Висшия съдебен съвет по протокол № 30 от 26.09.2007 год. за установяване на извършено дисциплинарно нарушение по чл. 168, ал. 1 от Закона за съдебната власт (отм.) и налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 170, ал. 1, т. 4 от ЗСВ (отм). Поддържат се доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателката твърди, че тричленният състав се е произнесъл по дисциплинарно нарушение, което не е предвидено в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗСВ (отм); че са обсъдени и възприети доказателства, които не са събрани по установения от закона ред, че същите са обсъждани избирателно. Изложени са и повторно доводи по същество за незаконосъобразност на оспорените решения. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на решенията на Висшия съдебен съвет като незаконосъобразни. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. За да отхвърли жалбата на Милена Илиева - Михайлова, тричленният състав е приел за законосъобразни решенията на Висшия съдебен съвет по т. 7.1 и т. 7.3 от протокол № 30 от 26.09.2009 год. Приел е за доказано дисциплинарното нарушение на жалбоподателката - нарушение на правилата на професионалната етика, водещо до уронване престижа на съдебната власт. Установено е, че Михайлова като прокурор в Районна прокуратура - Севлиево се е явила на работа на 2.04.2007 год. и е участвала в съдебно заседание в нетрезво състояние. Прието е, че неадекватното й поведение във връзка с изпълнение на служебните й задължения е констатирано и възприето от нейните колеги, служителите и присъстващите граждани. Първоинстанционният състав е обсъдил в съвкупност доказателствата по преписката и допълнително събраните такива по делото и е достигнал до обоснования извод за извършено от жалбоподателката дисциплинарно нарушение, като е възприел за правилна квалификацията на дисциплинарнонаказващия орган по чл. 168, ал. 1 от ЗСВ (отм). В съответствие с доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод за поведение на магистрата, нарушаващо етичните правила във връзка със службата и уронващо престижа на съдебната власт. Решението е правилно. Неоснователни са касационните възражения във връзка с действията по установяване на дисциплинарното нарушение на магистрата Милена Михайлова. Ирелевантно за спора е обстоятелството за допустимостта на извършената проверка с техническо средство за алкохол, инициирана от административния ръководител на Районна прокуратура - Севлиево. По делото се съдържат многобройни доказателства за явяването на жалбоподателката на работа и участие в съдебно заседание в нетрезво състояние. Без значение е точното количество алкохол в кръвта, както и начинът на установяването му с техническо средство. Тези възражения са неотносими към проведеното дисциплинарно производство, тъй като дисциплинарната отговорност на магистрата е самостоятелен вид отговорност. Неадекватното й поведение по служба, констатирано и възприето от колеги, служители и граждани е безспорно установено. Неоснователен е и доводът за недоказано нетрезво състояние на магистрата по време на изпълнение на служебните му задължения. В тази връзка фактическите констатации на тричленния състав съответстват на събраните по делото относими доказателства. Така установените по дисциплинарната преписка и възприети от съда действия на Михайлова в нарушение на етичните правила на магистратите могат да бъдат квалифицирани като поведение, водещо до уронване престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ЗСВ (отм). За да е налице така определеното дисциплинарно нарушение, нужно е престижът на съдебната власт не само да е могъл потенциално, но и да е бил действително накърнен. В случая действията и поведението на жалбоподателката са станали достояние на трети лица, за което се съдържат многобройни данни в доказателствата по делото. В обжалваното решение са изложени конкретно и точно релевантните за спора факти и обстоятелства. Правилни са изводите на тричленния състав за мотивираност на административния акт. Мотивите на оспорените решения се съдържат в предхождащ акт, съставен с оглед предстоящото издаване на крайния административен акт. Това е решението на дисциплинарния съвет, който преди постановяването му е събрал и преценил всички относими за казуса доказателства. Съответни на закона са изводите на тричленния състав, че при преценката на установените и доказани фактически обстоятелства за вида на дисциплинарно наказание, което следва да се наложи, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. В случая, след преценка по целесъобразност, ВСС е наложил на Михайлова най-тежкото наказание "уволнение", след обсъждане на тежестта на нарушението, поведението на нарушителя, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, вредните му последици. С наложеното наказание се постига и целта на закона за освобождаване от системата на съдебната власт на съдии, прокурори и следователи, които допускат такова укоримо поведение по служба, което рефлектира върху авторитета на магистратите и вреди на обществото, което накърнява престижа и уронва доверието в съдебната власт. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и същото е обосновано. Поради това следва да се остави в сила. Страните не претендират разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав