Решение № 12618 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3210/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. А. Б., чрез процесуален представител адв. А. Тинчев, против Решение 7544/04.12.2023 г., постановено по адм. дело 5469/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-21-107/12.05.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София- град и потвърденото с него разпореждане [номер]/83 от 11.11.2022 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София- град. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевирани са оплаквания досежно неправилно тълкуване на материалния закон, в частност на разпоредбата на чл.104, ал.3 КСО. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, чрез гл. юрисконсулт Н. Медарова, в писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Решение 2153-21-107/12.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/83 от 11.11.2022 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 1-2 и чл. 9а, ал. 2 от КСО, по заявление с вх. 2170-21-483/25.08.2022 г. на И. Б.. В проведеното производство е установено, че към датата на подаване на заявлението Б. е навършил [заличен текст] и по представените документи за осигурителен стаж и данни от РОЛ е с признат общ осигурителен стаж, превърнат към 3-та категория труд, в размер на 35 г. 05 м. и 09 дни, от който при първа категория труд 03 г. 04 м. и 04 д.; от втора категория труд 02 г. 11 м. и 18 д. и от трета категория труд 26 г. 01 м. и 27 д. Пенсионният орган е посочил, че осигурителният стаж за периода от 26.05.1981 г. до 30.09.1984 г., положен в поделение 38910 като свръхсрочнослужещ, се зачита по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО и след водена кореспонденция с осигурителя, същият е издал обр. УП 3 за посочения период и изрично е уточнил, че осигурителният стаж е положен като военннослужещ и следва да бъде превърнат към трета категория труд по реда на чл. 104, ал. 4 от КСО, т. е. три години от първа категория за пет години от трета категория труд. С писмо 2170-21-483/07.10.2022 г., Б. е уведомен за недостигащия осигурителен стаж в размер на 03 г. 07 м. и 21 д., а видно от Констативен протокол КБ-5-21-01228900 от 31.10.2022 г., в изискуемия 14-дневен срок от получаване на уведомителното писмо, лицето не е внесло осигурителните вноски за недостигащия по чл. 9а, ал. 2 от КСО стаж, поради което е постановен и отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. разпореждане [номер]/83 от 11.11.2022 г. е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ София- град, който с атакуваното пред АССГ решение е отхвърлил сезиралата го жалба. Посочил е, че към заявлението си Б. е приложил Удостоверение 02-2844/09.06.2022 г., издадено от Държавен Военноисторически архив Велико Търново , според което за периода от 26.05.1981 г. до 30.09.2984 г. оспорващият е заемал длъжност старши хладилен майстор , с уточнение, че И. Б. е получавал допълнителни възнаграждения подземни и 510 РМС , както и Удостоверение 752/29.09.1984 г., издадено от МНО, поделение 38910, на длъжност свръхсрочнослужещ за същия период. С оглед правилното категоризиране на труда при пенсиониране, по служебен ред, от Министерство на отбраната е поискано издаване на нов обр. УП-3 от военно формирование 46390, гр. София. Посоченото поделение на МО съхранява първична документация на обектите на бившата Главна дирекция Опазване на държавни ценности и съкровища към Министерски съвет. С писмо, изх. 1012/04.10.2022 г., военно формирование 46390 удостоверява, че жалбоподателят е служил във военно формирование 38910 гр. София като свръхсрочнослужещ и трудовият му стаж следва да се преизчисли към трета категория по ред на чл. 104, ал. 4 от КСО. Към писмото е приложено удостоверение, обр. УП 3 34/04.10.2022 г. С Решение 2153-21-07 от 12.05.2023 г., директорът на ТП на НОИ София-град е оставил жалбата на Б. без уважение, аргументирайки извода, че за процесния период положеният труд е правилно категоризиран, съответно превърнат към трета категория по реда на чл. 104, ал. 4 от КСО, тъй като липсват данни, че длъжността старши хладилен майстор в поделение 38910 се е извършвала директно под земята и не е уточнено конкретното място на работа или участък, където жалбоподателят да е упражнявал трудови функции. След анализ на съвкупния доказателствен материал приобщените писмени и гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели, работили по същото време и на същото място, Административен съд София - град законосъобразно е приел, че придобитият от лицето осигурителен стаж през времето от 26.05.1981 г. до 30.09.1984 г., на длъжност "старши хладилен майстор" се зачита по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО и се превръща от първа към трета категория в съотношението, предвидено в чл. 104, ал. 4 от КСО, т. е. три години стаж от първа категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. При липса на данни, че длъжността е била изпълнявана под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, не са налице материалноправните предпоставки на чл. 104, ал. 3 от КСО за превръщане на осигурителния стаж от първа в трета категория в съотношение една към три години. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София- град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 104, ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 69, ал. 1 от КСО са неоснователни. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО предвижда, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, при пенсиониране една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Субекти на правото по чл. 104, ал. 3 от КСО са три категории лица: работниците, инженерно-техническите специалисти, ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята, в изчерпателно изброените обекти. Обосновано административният съд е приел, че трудът за процесния период е полаган от жалбоподателя под земята , но от данните в преписката не се установява да е полаган в някой от изрично посочените в чл. 104, ал. 3 от КСО обекти. От представеното Удостоверение 752/29.09.1984 г., издадено от МНО, поделение 38910 и служебна бележка за изплащане на подземни и 510 РМС не се доказва непосредствена, постоянна заетост под земята в конкретен обект. Действително водещ критерий за съотношението, при което се превръща стажът на изброените категории лица следва да бъде мястото и характерът на извършваната работа (под земята), но по делото липсват писмени доказателства, издадени от работодателя/осигурителя, при които е положен труда, за конкретните обекти, на които е работил Б. като военнослужещ във военно формирование 38910 гр. София. Обосновано административният съд е приел, че събраните по пенсионната преписка доказателства не установяват трудовата дейност на жалбоподателя за процесния период да се субсумира под хипотезата на чл. 104, ал. 3 от КСО, за да може една година осигурителен стаж от първа категория да се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, които, на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на сумата от 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение