Решение № 603 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2015 г.

Решение № 603 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5909/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Р. Турс" ЕООД, срещу Решение № 606/31.03.2015 г. по адм. д. № 802/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е потвърден РА № 02130194/12.12.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Бургас, с който са установени задължения за корпоративен данък както следва - за данъчен период 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. в размер на 432,48 лв. и лихва в размер на 160.94 лв. в резултат на непризнати, начислени данъчни амортизации за 2008 г. в размер на 4324,80 лв, с която сума е намалена декларираната от дружеството загуба, която се пренася за 2009 г. и е коригиран размера на подлежащата на приспадане загуба за 2009 г. и е увеличен счетоводния финансов резултат за 2011 г. със сума в размер на 9118,70 лв, с която е намален размера на декларираната данъчна загуба за годината от 31 375,09 лв. на 22 256,39 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна - Директорът на Д "ОДОП" - Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, но е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: През 2008 г. дружеството не е извършвало дейност и не е отчитало приходи от продажба на услуги. За периода не са начислени счетоводни амортизации. В данъчния амортизационен план са начислени данъчни амортизации за автомобили, заведени по сч. с-ка 205 "Транспортни средства" със стойност на придобиване - 39 358,97 лв. Начислените данъчни амортизации са в размер на 4 324,80 лв. Липсват каквито и да е доказателства за експлоатацията на автомобилите във връзка с дейността на дружеството - не са отчетени разходи за гориво или други разходи, свързани с експлоатацията на актива, няма издадени пътни листи. Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗКПО, начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована. От представения данъчен амортизационен план за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. като дата на завеждане са посочени 30.04.2004 г. и 30.06.2004 г. Тези дати на завеждане на активите обаче не са и датите на въвеждане в експлоатация. За законосъобразното отчитане на амортизации на материални активи не е необходимо доказване на осъществяване на дейност по принцип и изобщо, както твърди жалбоподателя, а че именно конкретните активи са използвани за извършването й. Правилен е изводът на съда, че амортизации за наличните автомобили на дружеството са отчетени в нарушение на чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗКПО и с данъчните амортизации в размер на 4 324.80 лв. неправомерно е бил намален счетоводния резултат на дружеството, който резултат е бил пренесен за 2009 г. В пряка връзка с изложеното до тук е и допълнително определеният корпоративен данък за 2009 г. в резултат на намаляване на декларираната данъчна загуба за 2008 г., коригирана с неправилно отчетените амортизации. За финансовата 2011 г. е констатирано, че лицето е отчело разходи за ремонт на басейн в курортен комплекс Свети Влас по ф-ра № 1100014951/27.04.2011 г., с издател "Н. 7" ООД за 9 118,70 лв. и ДДС 1 823,74 лв. Разходите са отчетени в сч. с-ка 602 "Разходи за външни услуги". Представен е договор за ремонт на басейн, сключен на 15.02.2011 г. с предмет " монтаж на оборудване, подробно описано в спецификация № .. по оферта № ...". Спецификация и оферта не са представени. Представен е протокол за монтаж от 28.04.2011 г., удостоверяващ, "че е монтирано следното оборудване: ремонт плувен басейн". ДМА "басейн" в счетоводството на дружеството не е заведен. Такъв актив не е включен и в амортизационните планове. Прието без възражения е заключение на съдебно счетоводна експертиза. Вещото лице констатира, че дружеството няма заприходен отделно дълготраен актив "плувен басейн", а твърди, че е закупило поземления имот, заедно с извършените върху него подобрения, вкл. и изградената вертикална планировка за басейна. Предвид невъзможността да бъде разделена продажната цена на земята и извършените върху нея подобрения, е заприходен един актив на посочената стойност, като в тази връзка като доказателство е представена счетоводна справка на сметка 201 /Земя/. В съдебно заседание в. л. уточнява, че според характеристиките си басейнът следва да бъде осчетоводен в групата на дълготрайните активи. Разпоредбата на чл. 26, т. 1 ЗКПО изключва възможността за данъчни цели да бъдат признати счетоводни разходи, несвързани с дейността. Липсват доказателства за притежаване/завеждане на дълготраен актив "плувен басейн". Със СС-16 - Дълготрайни материални активи е уреден начина, по който басейнът като ДМА да бъде отделен от земята /очевидно и безспорно и земята, и басейнът са ДМА, но се отразяват в различни сметки, а и за земята не се начисляват амортизации/, регламентиран е и начинът, по който да се определени цената му. В касационната жалба се преповтарят доводите, изложени и в жалбата пред първоинстанционния съд, по които има произнасяне. Дори да бъде прието за доказано твърдението, че е закупен поземлен имот заедно с извършените върху него подобрения, вкл. и изградената вертикална планировка за басейна, то същото е следвало след изграждането му да определи цена, съобразно правилото на чл. 4 и чл. 4.1. от СС-16. Изградена вертикална планировка за басейн не означава придобиване на изграден обект - басейн, така че да е възможно да бъде обсъждано възражението за извършен текущ ремонт. От друга страна, ако се приеме за правилна тезата, че е извършен само ремонт, то липсват доказателства за характера на ремонта, конкретните дейности по видове. Ако е извършено и изграждане, и ремонт, дейностите следваше да бъдат посочени по вид със съответната стойност, за да се прецени кое е текущ ремонт и кое следва да се съотнесе в увеличение стойността на съществуващ ДМА. Правилен е изводът на съда, че след като не е доказано, че средствата за ремонта представляват разходи, свързани с дейността на дружеството, не може да се претендира признаването им за данъчни цели. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а касационна жалба на "Ренесанс Турс" ЕООД - без уважение като неоснователна. Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, Второ отделение