Решение № 4283 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11438/2017 г.

Решение № 4283 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11438/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Андонов и Ф. Воок, и двамата - чрез адв. А. Стоянова срещу решение № 1479 от 10.08.2017 г., постановено по адм. д. № 732/2016 г. по описа на Административен съд – Варна. Касаторите твърдят недопустимост на съдебното решение, евентуално – неправилност на същото като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели И. Андонов и Ф. Воок не се явяват и не се представляват. От процесуалния им представител адв. А. Стоянова по делото е представена писмена защита с подробно развити в нея съображения за недопустимост, съответно – неправилност на съдебното решение. Ответникът, Прокуратурата на Република България, редовно призован, не изпраща представител, не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: АС – Варна е бил сезиран с искова молба от И. Андонов от гр. [населено място] и Ф. Воок от гр. [населено място] в качеството им на съсобственици на масивна стопанска сграда за опрасване с площ от 548 кв. м. под № 3 по кадастралния план на свинекомплекс – с. Добротич, предявена срещу Прокуратурата на Република България със следния петитум: 1. Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да заплати на ищците обезщетение за имуществени вреди на обща стойност 47 107 лв, както следва: сумата от 7107 лв за ремонтни покривни работи и ремонт на водопроводни тръби и сумата от 40 000 лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от възпрепятстване от страна на ответника отдаването под наем на описания по-горе недвижим имот /40 месечни наема от по 1000 лв./ за периода от 02.08.2012 г. /края на срока на наемния договор/ до 23.12.2015 г. /освобождаване достъпа до същата сграда от Прокуратурата/, ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2012 г., както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане; 2. Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да заплати на първия ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв, изразяващи се в стрес, неудобство, несигурност, притеснение, безпомощност, страх от разрушаване на недвижимия имот с всеки изминал ден, трудностите при връщане на достъпа до него, ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2012 г., както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане; 3. Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да заплати на втората ищца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв, изразяващи се в стрес, неудобство, несигурност, притеснение, безпомощност, страх от разрушаване на недвижимия имот с всеки изминал ден, трудностите при връщане на достъпа до него, ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2012 г., както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищците претендират и съдебни разноски както за исковото производство, така и за проведеното преди него производство по обезпечаване на доказателствата. Видно от молба-уточнение от 11.04.2016 г. ищците претендират горните обезщетения за вреди като резултат от незаконосъобразното действие на прокуратурата по запечатване на съсобствения на ищците имот с констативен протокол от 22.03.2012 г., от бездействието по повод административна дейност на прокурор, изразяващо се в мълчаливия му отказ да освободи процесния имот, т. е. да възстанови достъпа на собствениците му до него, както и от бездействието на прокуратурата да полага грижата на добър стопанин за запечатаната сграда, довело до увредата й. С определение от съдебно заседание, проведено на 12.07.2017 г., е допуснато изменение в размера на иска за имуществени вреди - пропуснати ползи от възпрепятстване на ищците да отдадат под наем собствения си имот под наем за срока на запечатването му, като този иск от 40 000 е намален на 27 520 лв /40 месечни наема от по 688 лв./. С обжалваното съдебно решение АС – Варна е отхвърлил предявените от ищците искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в общ размер от 34 627 лв, представляващи претендирано обезщетение за имуществени вреди, както следва: 7 107 лв – средства за ремонт на покрив и водопроводни тръби и 27 520 лв пропуснати ползи в размер на 40 месечни наема от по 688 лв, съставляващи обезщетение за лишаване от ползване на ищците от собствения им недвижим имот- масивна стопанска сграда с площ от 548 кв. м. - № 3 от свинекомплекс – с. Добротич, община Вълчи дол, както и 18 000 лв претендирано обезщетение за неимуществени вреди, от които 10 000 лв за ищеца И. Андонов и 8 000 лв – за ищцата Ф. Воок, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 23.12.2015 г. до окончателното им изплащане в частта на соченото бездействие на прокурора по повод на административната дейност на прокуратурата, представляваща мълчалив отказ да освободи недвижимия имот и да се произнесе по двете, подадени от първия ищец молби, както и в пасивното поведение на Прокуратурата на РБ по отношение на сградата. Със същото съдебно решение като втори негов диспозитив АС - Варна е прекратил производството по исковата молба на И. Андонов и Ф. Воок с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в общ размер от 34 627 лв, представляващи претендирано обезщетение за имуществени вреди, както следва: 7 107 лв – средства за ремонт на покрив и водопроводни тръби и 27 520 лв пропуснати ползи в размер на 40 месечни наема от по 688 лв, съставляващи обезщетение за лишаване от ползване на ищците от собствения им недвижим имот- масивна стопанска сграда с площ от 548 кв. м. - № 3 от свинекомплекс – с. Добротич, община Вълчи дол, както и 18 000 лв претендирано обезщетение за неимуществени вреди, от които 10 000 лв за ищеца И. Андонов и 8 000 лв – за ищцата Ф. Воок, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 23.12.2015 г. до окончателното им изплащане. За да стигне до този правен резултат и изхождайки от правната теория и установена съдебна практика за понятието "пропуснати ползи" като вид имуществени вреди по ЗОДОВ, АС-Варна е заключил, че не са налице в случая "пропуснати ползи" в размер на наема за 40 месеца, в които имотът е бил запечатан, тъй като не е налице доказана възможност за сигурно увеличение имуществото на ищците с претендирания наем за този период. Липсват обективните пазарни и житейски предпоставки да се предположи, че ищците, ако имотът им не беше запечатан, биха сключили договор за наем с предмет този имот и биха получавали за исковия период сигурни доходи в размер на наема за него. Административният съд е приел за изцяло недоказано реалното настъпване на претендираните от двамата ищци неимуществени вреди- 10 000 лв за първия ищец и 8 000 лв за втория ищец. Съдът е приел, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт на прокуратурата, от който да се претендират вредите, тъй като, макар изготвен от специализиран орган на БОП, констативният протокол от 22.03.2012 г. е издаден във връзка с разследването по ДП /досъдебно производство/ № 18/2012 г. – т. е. в рамките на наказателно производство, в който случай нито разследващият полицай при БОП - Варна, нито прокуратурата осъществяват административна дейност, а дейност по разкриване на престъпление. Предвид обстоятелството, че Прокуратурата на РБ съгласно чл. 127 от Конституцията на РБ извършва действия и издава актове по НПК и в рамките на общия надзор за законност, същата не действа като административен орган. В този смисъл не е налице мълчалив отказ по АПК при непроизнасяне на прокурора по молбите на ищците за освобождаване на достъпа до имота им, а неиздаване на постановление на прокурора по НПК. Не е установено действие или бездействие на прокуратурата във връзка с осъществяване на административна дейност. По подадените молби от ищците за възстановяване на достъпа до имота им прокурорът е следвало да се произнесе с постановление, което се издава не при осъществяване на административна, а при осъществяване на правозащитна и/ или правораздавателна дейност. Поради липсата на отменен като незаконосъобразен административен акт - постановлението от 23.12.2015 г. на РП-Девня не съставлява действие по отмяна на действия по запечатване на сградата, а е акт, издаден по НПК, производството е недопустимо по отношение вредите, претендирани от неотменен административен акт. По горните съображения съдът е постановил съдебното си решение, с което частично прекратява производството по делото и частично отхвърля предявените искове като неоснователни. Обжалваното съдебно решение е недопустимо по следните съображения: Видно от изложеното в първоначалната искова молба, както и предвид допълнителните уточнения към нея, ищците са насочили исковете си срещу Прокуратурата на РБългария, от която претендират присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени им от действията на прокуратурата по запечатване на недвижимия им имот – бивш свинарник – сграда № 3 по кадастралния план на свинекомплекс – с. Добротич, ЕКНМ 21717, [община] дол, осъществено с констативен протокол от 22.03.2013 г., от административната дейност на районната прокуратура по отказа този имот да бъде освободен, съответно – да бъде възстановен достъпа на ищците-негови собственици до него, както и от бездействието на прокуратурата да полага грижата на добър стопанин за имота за периода на запечатването му. Видно от направения анализ на характера на всяко едно от тези актове, действия и/ или бездействия, административният съд правилно е заключил, че съставеният констативен акт от 22.03.2013 г., макар подписан от ст. разследващ полицай в ОБОП-Варна, не е издаден в рамките на упражняване на административна дейност, тъй като е изготвен в рамките и по повод на разследване по ДП № 18/2012 г. по описа на ТЗ БОП – Варна- т. е. в рамките на наказателно производство – досъдебна фаза. Не са налице действия или бездействия на Прокуратурата на РБ като административен орган по неуважаване на двете молби на първия ищец за освобождаване на запечатания в рамките на това досъдебно производство имот, тъй като по този въпрос прокуратурата дължи произнасяне с изричен акт, какъвто в крайна сметка е издала - постановление от 23.12.2015 г., постановен в рамките на сл. д. № 248/2013 г. по описа на ОСлО-ОП-Варна и на основание чл. 199 от НПК – т. е. при упражняване не на административна, а на правозащитна/ правораздавателна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 127 от Конституцията на РБ и Глава Шеста от ЗСВ при участието си в досъдебно производство органите на прокуратурата никога не действат и не постановяват актове, упражнявайки административна дейност, а действат като органи на съдебната власт. Актовете и бездействията, от които ищците претендират вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не попадат и в изчерпателно изброените хипотези по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което и съгласно установената практика на ВКС /Определение № 57 от 06.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 384/2018 г., Четвърто гр. о., ГК/ исковете следва да се разгледат по реда на чл. 49 от ЗЗД от общия съд по правилата на родовата подсъдност – в случая от Окръжен съд - Варна на основание чл. 104, т. 4 от ГПК. Предвид гореизложеното и по аргумент от чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не се прилага в конкретния случай. Първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото – изпратено на компетентния съд – Окръжен съд - Варна за произнасяне по допустимостта и основателността на предявените искове. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение