Решение № 15689 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7434/2020 г.
ВАСVI отделение17.12.2020 г.докладчик т Росен Василев
Диспозитив
Оставя в сила решение № 167 от 13.04.2020 г. по адм. дело № 810/2019 г. на Административен съд- Перник. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15689 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7434/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба [фирма], ЕИК [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], пл. "Св. Иван Рилски" № 1, подадена чрез юрисконсулт Н. Томов против решение № 167 от 13.04.2020 г. по адм. дело № 810/2019 г. на Административен съд- Перник. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено експертното решение на НЕЛК, алтернативно делото да се върне на първоинстанционният съд за ново разглеждане. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия не изразява становище по жалбата. Ответникът – А. Виденова чрез пълномощника адвокат С. Стоицова в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Перник е отхвърлил жалбата на [фирма] против експертно решение № 2175 от заседание № 189/8.10.2019 г. на Национална експертна лекарска комисия, специализиран състав по Хирургични и Ортопедични болести, с което е потвърдено експертно решение № 899/20.11.2018 г. на Териториална експертна лекарска комисия при УМБАЛ [фирма], с което е приета причинна връзка между трудова злополука по протокол № 15/28.12.2017 г. и разпореждане № 51/1.10.2018 г., двете издадени от Териториално поделено - Перник на Националния осигурителен институт и нетрудоспособността на А. Виденова, ЕГН [ЕГН], и са присъдени разноски. Съдът е приел, че временната нетрудоспособност на Виденова е пряка и непосредствена последица от падането и настъпилото следствие на него травматично увреждане. Приел е, че отсъстват доказателства за наличие на причинна връзка между констатираното година по-рано хронично заболяване на пострадалата, част от симптомите на което е вариране в стойностите на артериалното налягане, и падането и от работната площадка. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че А. Виденова е подала в ТП на НОИ-Перник декларация за трудова злополука вх. № 5101-13-49/12.12.2017 г. на основание чл. 57, ал. 2 от КСО. Посочила е, че на 10.08.2020 г. около 9 30 ч в рудник Република, на работна площадка с височина 5 метра, по време на работа като машинен оператор ГТЛ, от силната горещина й прилошало. Опитала се да се хване за предпазния парапет, но не успяла и паднала през него, в резултат на което получила счупване на пубисна кост и ребро. Директорът на ТП на НОИ-Перник със заповед № 1015-13-196/18.12.2017 г. е наредил да се извърши разследване по ред на Наредба за установяване, разследване и отчитане на трудовите злополуки/Наредбата/, и определил комисия за това на основание чл. 58, ал. 2 от КСО. Резултатът от разследването е обективиран в протокол № 15/28.12.2017 г. въз основа на който и на основание чл. 60 от КСО главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник издал разпореждане № 51/1.10.2018 г., с което е признал злополуката за трудова. С писмо изх. № 5101-13-49#7/2.01.2018 г. ТП – Перник на НОИ е сезирало по реда на чл. 13 от Наредбата и РЗИ – Перник – Регионална картотека на медицинските експертизи за произнасяне за наличието на причинната връзка между трудовата злополука и настъпилата неработоспособност на пострадалото лице – А. Виденова. Въз основа на приложените към медицинското досие доказателства органите на медицинската експертиза – Териториална експертна лекарска комисия при УМБАЛ [фирма] е постановила решение № 899 от заседание № 154/20.11.2018 г. С него е прието, че причина за падането на А. Виденова от работната площадка с височина 5 метра е "нестабилен, ненадежден и с недостатъчна якост парапет". Направен е извод, че настъпилото травматично увреждане и последвалата от него неработоспособност са в причинна връзка с падането. Решението на ТЕЛК е обжалвано от осигурителя. Националната експертна лекарска комисия/НЕЛК/ – специализиран състав по хирургични и ортопедични болести е постановила решение № 2175 от заседание № 189/8.10.2019 г., с което е потвърдено решението на ТЕЛК относно наличието на причинна връзка между трудовата злополука и последвалата неработоспособност. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. В случая е назначил необходимата поради нуждата от специални знания съдебно – медицинска експертиза с вещо лице "кардиолог". Експертът не е направил извод, че хроничните заболявания на Виденова са причина за падането й от площадката, в каквато насока са и наведените касационни оплаквания. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят за причинно -следствената връзка между увреждането и извършваната работа по време на злополуката, като в конкретния казус изводът им, че няма нетравматично увреждане, което да предхожда настъпилото на 10.08.2017 г. травматично такова е правилен и се потвърждава от доказателствата, както по административната преписка, така и от тези, допълнително събрани в хода на съдебното производство. В случая не е нарушен принципът на истинност по чл. 7 АПК, като обжалваният административен акт е в съответствие с материалния закон, а съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане и решаване на спора. Първоинстанционният съд е направил правилни изводи, че оспореното експертно решение е валидно и допустимо, спазена е изискуемата се форма и при постановяването му са спазени процесуалните правила, регламентирани в Закона за здравето и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. За правилен е приет и решаващият извод на административния орган за наличие на причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата неработоспособност. Временната нетрудоспособност на Виденова е пряка и непосредствена последица от падането и настъпилото в следствие на него травматично увреждане. Доказателства в обратната насока не са събрани. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице наведените касационни основания на чл. 209, т. 3 АПК. А. Виденова е направила искане за заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Искането е неоснователно. За първоинстанционното производство разноските са присъдени. За касационното производство не следва да се присъждат разноски, тъй страната не е представила доказателства за сторени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,