Решение № 12261 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5112/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител против Решение 2875/26.03.2025 г. постановено по адм. дело 935/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че по делото е доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения акт и твърдените вреди, както и че не е установено реалното настъпване на вредите. Оспорва се и изводът на съда за това, че не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответната страна Лев Ойл ООД, ЕИК 123156568, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, чрез адв.Райчинова, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователни. С обжалваното решение Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на Лев Ойл ООД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 71 538,05 лева, представляващи разход за адвокатско възнаграждение за обжалване по административен и съдебен ред на отменения като незаконосъобразен Ревизионен акт /РА/ 261002640/11.02.2011г. и възразяване срещу Ревизионен доклад /РД/ 1002640/21.12.2010 г., ведно с мораторна лихва в размер на 21 781,50 лева за периода от 15.03.2016г. до 15.03.2019г. и законната лихва от датата на предявяване на иска 15.03.2019г. до окончателното плащане. Също така, в полза на Лев Ойл ООД е присъдена и сума в общ размер на 9020.83 лева, представляваща сторените разноски в първоинстанционното производство. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа и правна страна следното: По отношение на Лев Ойл ЕООД (с правоприемник "Лев ойл" ООД) е възложена ревизия, в хода на която е съставен Ревизионен доклад 1002640/21.12.2010 г., с който са определели задължения на дружеството за доначислен данък върху добавената стойност за периода 01.08.2008 г. 28.02.2010 г. в размер на 3 105 200,03 лв. главница и начислени лихви за забава и въз основа на който от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив е издаден Ревизионен акт 261002640/11.02.2011г. На 10.01.2011 г. между Лев ойл EООД (с правоприемник "Лев ойл" ООД) и Адвокатско дружество Райчинова и съдружници е сключен договор за правни услуги за изготвяне на възражение срещу Ревизионен доклад 1002640/21.12.2010г. и за обжалване и защита срещу Ревизионен акт 261002640 от 11.02.2011г. Установено по делото е и че уговорените правни услуги са предоставени, като цената им е заплатена в пълен размер 87 385,20 лева, от които възнаграждение 72 821 лева, и ДДС 14 564,20 лева. Въз основа на споразумение от 10.01.2011 г., подписано между Лев ойл ЕООД и Ес Ди Петролиум ЕООД, на 14.01.2011 г. сумата по договора е преведена от дружеството Ес Ди Петролиум ЕООД по сметката на Адвокатско дружеството Райчинова и съдружници по банков път. Издаденият ревизионен акт е обжалван по административен и съдебен ред, като след окончателно Решение 7494 от 03.06.2014 г. по КАХД 11245/2013 г., поправено с Решение 12377 от 17.10.2014 г. по КАХД 11245/2013 г. на ВАС процесният РА е окончателно отменен относно допълнителни задължения за ДДС в размер на 3 038 810,14 лв. и лихви за забава в размер на 542 621,27 лв. и окончателно потвърден относно допълнителни задължения за ДДС в размер на 50 576,09 лв. главница и лихви за забава в размер на 11,398.30 лв. т.е. първоначално определените с РА допълнителни задължения по ЗДДС са отменени с 98,3% от първоначално определените. Следователно, при наличието на законовите предпоставките именно 98,3% от заплатената сума за адвокатско възнаграждение към Адвокатско дружество Райчинова и съдружници в размер на 87 385,20 лв. подлежи на обезщетяване, или сумата от 85 899,65 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска 15.03.2019г., до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата. Въз основа на така установеното, от правна страна първоинстанционният съд приел, че искът е насочен против надлежен ответник и е основателен. Прието е, че е налице отменен административен акт Ревизионен акт 261002640/11.02.2011г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, който негативно е засегнал правата на неговия адресат. С цел защита на правата си Лев Ойл ООД е ангажирало Адвокатско дружество Райчинова и съдружници с Договор за правна защита и съдействие от 10.01.2011 г., по силата на който дружеството дължи адвокатско възнаграждение в размер на 72 821 без ДДС. Прието е, че по делото са представени нужните документи, удостоверяващи размера на договорената сума, както и нейното заплащане по банков път. Съдът е установил, че ищецът е приспаднал начисления и заплатен от него ДДС по въпросната фактура за ползваните адвокатски услуги, поради което е приел, че за него за тази сума не е налице вреда. Съдът е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен РА и претърпените от дружеството имуществени вреди, както и че претендираните като имуществени вреди суми следва да се присъдят без размера на ДДС върху тях, тъй като същите, представляващи начислен ДДС върху възнаграждението за ползваните адвокатски услуги в размер на 14 316,60 лева, съответно на отменената част от РА, не са настъпили. В заключение, съдът е приел, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена в посочения размер за сумата от 71 538,05 лв., като в останалата част, до пълния предявен размер от 85 899,65 лв. а именно за сумата от 14 316,60 лв., представляваща ДДС върху сумата 71 538,05 лв., е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Поради основателността на главния иск, за основателен е счетен и искът за присъждане на мораторна лихва върху главницата за периода от 15.03.2016г. до 15.03.2019г. и законната лихва от датата на предявяване на иска 15.03.2019г. до окончателното плащане. По отношение на предоставената на дружеството адвокатска защита първоинстанционният съд е преценил, че в случая не е налице прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар, с оглед материалния интерес на дружеството в административното производство и предвид сложността на производството от фактическа и правна страна. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. По делото безспорно са доказани всички елементи за основателност на иска по ЗОДОВ отменен административен акт, понесена вреда и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и понесената вреда. Относно понесените от страната разноски в административното производство е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. При оспорването на акта по административен ред, за оспорващия съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като причинени имуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Договорът за представителство и правна защита от 10.01.2011 г., приемо-предавателен протокол за извършена работа от 26.01.2011г. и фактура 0000001922 от 14.01.2011г. обективират реално и безспорно осъществен разход от страна на Лев Ойл ООД за оказаната от Адвокатско дружество Райчинова и съдружници адвокатска защита. Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 72 821 лева без ДДС съответства на фактическата и правна сложност на спора, и се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. второ от Закона за адвокатурата. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на актове, издадени от публични изпълнители по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора. В този смисъл, заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отменения като незаконосъобразен Ревизионен акт 261002640/11.02.2011г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Реално Лев Ойл ООД не би понесло посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразният РА на касационния жалбоподател НАП. Налице е намаление на имуществото на дружеството, равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат. Съдът правилно е приел, че дължими в случая са единствено лихвите за последните три години преди предявяването на исковата молба /15.03.2019г./, като за предходни периоди претендираните лихви за забава, са погасени по давност и не следва да бъдат присъждани. Следователно дължими са лихви за забавено плащане на парично задължение върху главница в размер на 71 538,05 лв., за периода от 15.03.2016г. до 15.03.2019г., които съдът е изчислил и присъдил в размер на 21 781,50 лв. Предвид това, че Адвокатско дружество Райчинова и съдружници е регистрирано по ЗДДС, съобразно § 2а от ДР на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. По делото е установено, че Лев Ойл ООД впоследствие е приспаднал начисления му по фактура 0000001922 от 14.01.2011г. от Адвокатско дружество Райчинова и съдружници данък. В тази връзка, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че платеният размер на ДДС не може да се счете за настъпила вреда и съответно сумата му не следва да бъде присъждана. Поради това, правилно административният съд е отхвърлил иска в частта за присъждане на дължимото върху адвокатското възнаграждение ДДС. Върху претендираният размер на главния иск от 71 538,05 лева правилно е уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху посочената главница, считано от датата на предявяване на иска 15.03.2019г. до окончателното плащане, и е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за разликата до пълния претендиран размер на главницата 85 899,65 лева. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, фактура и платежно нареждане по сметка на Адвокатско дружество Райчинова и съдружници, са в размер на 6000 (шест хиляди) лева. В случая, с оглед възражението на НАП за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че същото не е прекомерно, и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение