Решение № 15661 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2010 г.

Решение № 15661 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадените две касационни жалби - от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП и от "Промстроймонтаж" - ООД - гр. София срещу решение № 823 от 8.04.2010 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 5684/09 г. В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в частта му, в която е отменен РА № 803465/2.12.08 г., поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, представляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът е обсъдил само едно от правните основания, на което е отказано правото на данъчен кредит за данъчния период м. август 2003 г. по фактури, издадени от "Синтия 2005", а именно - това на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), като не е взел предвид изложеното в мотивите на РА, че правото на приспадане на данъчен кредит съществува, ако е осъществена реално облагаема доставка и са налице предвидените в чл. 64 от ЗДДС предпоставки. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна жалбата на "Промстроймонтаж" - ООД - гр. София срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Промстроймонтаж" - ООД - гр. София оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Терзиева по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба на "Промстроймонтаж" - ООД - гр. София се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 803465/2.12.08 г., поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, представляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, решението не е съобразено със заключението на вещото лице по назначената ССЕ; не е налице възникнало данъчно събитие през м. декември 2005 г., за да се начисли ДДС; незаконосъобразно и в противоречие с нормата на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат на това правно основание. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, в т. ч. и в частта за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Мирчева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими. I. Касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, разгледана по същество, е основателна, поради следното: Основателен е доводът на касатора, че дори и да е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на ревизията, поради липсата на надлежно връчено искане на доставчика по реда на чл. 32 от ДОПК, с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът като инстанция по съществото на спора е бил длъжен да установи налице ли е за жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Синтия 2005" или не, още повече, че действително в РА е посочено, че това право не се признава, тъй като не се установява реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 във вр. с чл. 9 и чл. 63 от ЗДДС (отм.) и наличието на предвидените в чл. 64 от закона предпоставки. Обстоятелството, че в ревизионния доклад не се съдържа предложение за установяване на задължения по ЗДДС за данъчния период м. август 2003 г., а те са установени с ревизионния акт, не означава, че е влошено положението на ревизираното дружество. Няма забрана, напротив, съгласно чл. 118, ал. 1 от ДОПК, именно с ревизионния акт се установяват данъчните задължения, а ревизионният доклад съдържа само предложение за установяването им. С оглед на изложеното, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, в тази част решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, поради което и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. II. По касационната жалба на "Промстроймонтаж" - ООД - гр. София: В РД и РА органите по приходите са приели за установено следното: Ревизираното дружество е натрупало разходи по дебита на сметка 611 като незавършено строителство в размер на 84 038.12 лв. Представени са три договора за строителство: 1. със "Силистар ЮГ"-ООД от 26.06.04 г. със срок на изпълнение 5 месеца за извършване на СМР - груб строеж; 2. с "Балкан Троникс" - ЕООД от 27.05.02 г. със срок на изпълнение 180 дни и 3. с "Вертекс"-ООД от 15.08.03 г. със срок на изпълнение до 13.12.03 г. Не са представени протоколи обр. 15 по ЗУТ във връзка с тези договори. Дружеството е осчетоводило разходи в размер на 58 881.30 лв. по кредита на сметка 752, като отписва същата сума от дебита на сметка 611 през м. декември 2005 г. На основание чл. 55, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС (отм.) настъпва данъчно събитие през м. декември 2005 г. за извършените по договорите СМР и дружеството е следвало да издаде фактури и да начисли ДДС. На посоченото основание е начислен ДДС в размер на 16807.62 лв. върху основа в размер на 84 038.12 лв. Съдът е потвърдил РА в тази част, като е приел, че наличието на данъчно събитие се потвърждава от извършените през м. декември счетоводни записвания. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява следното: През 2004 г. по кредита на сметка 704 "Приходи за бъдещи периоди" са отчетени 58881.30 лв., от които 24280.30 лв. по сметка 704/1 "Финансиране строителство на обект блок Била" и 34601 лв. по сметка 704/2 "Финасиране строителство блок Люлин 9". За същия период в оборотната ведомост към 31.12.2004 г. като дебитно салдо на сметка 611 "Разходи за дейността" са посочени 84038.12 лв., от които по дебита на сметка 611/1 "Разходи по строителство блок Била - 12904.53 лв. и по сметка 611/2 "Разходи за строителство блок Люлин 9" - 71133.59 лв. В оборотната ведомост за 2005 г. като начално салдо към 1.01.2005 г. са посочени същите стойности. Към 31.12.2005 г. като приход от дейността са отчетени 75306.30 лв., като 58881.30 лв. са отчетените през 2004 г. по кредита на сметка 704 "Приходи за бъдещи периоди". За прехвърляне на приходите за бъдещи периоди в текущи приходи е съставена счетоводна статия дебит на сметка 752/704 по кредита на сметка 703 "Приходи от услуги". Със същите констатации, както в частта по ЗДДС, в РД и РА на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат на дружеството с разходите, които са намерили отражение по сметка 611 в размер на 84 038.12 лв. Посочено е, че разходите са за СМР, които са предоставени през 2005 г. и следва да се дадат като приход. Според настоящия съдебен състав на ВАС, решението е постановено без да е изяснена фактическата обстановка. От една страна, представените в хода на ревизията три договора не касаят периода 2005 г., а два от тях и периода 2004 г. Трите договора нямат действие през два отчетни периода. Освен това, обектите, посочени в тях, се различават от обектите, за които вещото лице по ССЕ установява отчитането на приходи и разходи през 2004 г. и 2005 г. След като се засягат два отчетни периода, то би следвало вещото лице да установи налице ли са договори за строителство за посочените обекти и за посочените данъчни периоди и да отговори на въпроса приложими ли са разпоредбите на СС 11, след като непризнаването на разходите от страна на органите по приходите е на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) и касае неспазване при отчитането на реда, определен в съответните нормативни актове и съответно - спазен ли е този ред при отчитането на приходите и разходите през 2004 г. и 2005 г. от страна на ревизираното дружество. Следва да се установи от вещото лице и какво е основанието за прехвърляне на приходите за бъдещи периоди от 2004 г. в текущи приходи чрез съставена счетоводна статия дебит на сметка 752/704 по кредита на сметка 703 "Приходи от услуги" през 2005 г. Ако действително основанието е това, че строително-монтажните услуги за двата обекта - блок Била и блок Люлин 9 са завършени през м. декември 2005 г., за което индиция е осчетоводяването на приходите, не следва ли ДДС да се начисли върху прихода, по отношение на който е следвало ревизираното дружество да издаде фактури, а не върху разхода. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК решението и в тази част следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение