Решение № 6213 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13768/2017 г.

Решение № 6213 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13768/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Кунчев, против решение № 5642 от 10.10.2017 г., постановено по адм. дело № 5661/2017 г. по описа на Административен съд София – град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед за задържане на лице рег. № 870/16.05.2018 г., издадена от полицейски орган при 09 РУ-СДВР, с която на осн. чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа". Иска се отмяна на съдебното решение като нищожно, недопустимо и неправилно- касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Съображения в подкрепа на касационните основания излага в касационната жалба, именувана "сборна касационна жалба и други искания по служебно разделени и общо заведени дела с преюдициални връзки", както и в последващо подадени "молба по ходове", "ходови молби" и "изявление". В посочената "молба по ходове" се прави искане за спиране на производството по делото. Не претендира разноски. Ответникът лично в съдебно заседание оспорва жалбата. Допълнителни съображения за неоснователност на касационната жалба са изложени в писмени бележки от юрисконсулт Панайотова-пълномощник на полицейския орган. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция смята, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд София- град приема, че оспорения акт е издаден от компетентен орган и е материално законосъобразен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено по жалба на лице с правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. С разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР са дадени правомощия на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1- т. 7 от ЗМВР. В оспорената пред първата инстанция заповед административния орган е визирал като правни и фактически основания за издаването й чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР- задържане на лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. АССГ е обсъдил събраните доказателства, като фактическите и правни изводи, до които е достигнал са съответни на събраните по делото доказателства и материалния закон. В процесния случай след дадено със съдебно решение от 26.04.2017 г. на СРС по ч. д. № 7256/2017 г. разрешение И. Кунчев на осн. чл. 68, ал. 3, т. 2 от ЗМВР да бъде дактилоскопиран и фотографиран, същия е отказал да изпълни разпореждане на полицейски орган от 16.05.2017 г. за извършване полицейска регистрация на осн. цитираното съдебно решение и вр. с ДП1610/2016 г. При така установените факти правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Касаторът съзнателно е препятствал полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, което е наложило ограничаване свободното предвижване на лицето на предвидено в закона основание в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Не се кредитират пространните възражения на касационния жалбоподател/в по-голямата си част неотносими пряко към настоящото производство/. Последиците от полицейската регистрация спрямо регистрираното лице са в резултат на неправомерното му поведение, а полицейския орган е упражнил правомощията си при спазване принципа на съразмерност в името на обществения интерес, който при конкретните обстоятелства е над правото на зачитане на личната свобода на касатора. Неоснователен е наваденият в касационната жалба довод за процесуални нарушения на първоинстанционния съд. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК, поради обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. По направеното от касатора в "молба по ходове" искане за спиране на производството по делото съдът не се произнася, доколкото по идентично искане пред първата инстанция е налице влязло в сила определение № 9207/12.07.2017 г. по адм. д. № 7016/2017 г. по описа на ВАС. Предвид изхода на спора претенцията на ответната страна присъждане на разноски -юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция не следва да бъде уважена, защото е направена едва с депозираните писмени бележки от 11.04.2019 г., т. е. след приключване на устните състезания по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение