Решение № 2485 от 8.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Община Бургас, представлявана от кмета Д. Николов и на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас (СГКК Бургас), представлявана от началника й , срещу Решение 915 от 12.07.2022г., постановено по адм. дело 538/2022г. по описа на Административен съд - Бургас, с което са отменени по жалба на "Профилактика, рехабилитация и отдих" (ПРО) ЕАД, действия на началника на СГКК Бургас, обективирани в Уведомление с изх. 24-7772-14.03.2022 г., с което е извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Бургас по отношение на ПИ с идентификатор 07079.701.72, изразяващо се във вписване на Община Бургас, наред с жалбоподателя, като собственик на 6 130 кв. м. от имота. В касационните жалби се релевират доводи за необоснованост и неправилност на процесното решение, като постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби и със събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че в случая не се касае за отстраняване на непълнота или грешка /производство по чл. 54, ал. 2 отЗакона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, а до вписване по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да бъдат потвърдени действията на началника на СГКК Бургас, обективирани в Уведомление с изх 24-7772-14.03.2022 г. Претендират присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно заседание, касаторът кметът на Община Бургас, не се явява и не се представлява. Касационният жалбоподател - началника на СГКК Бургас, не се явява и не се представлява. В писмена молба - становище поддържа жалбата. Ответникът Община Бургас, не се явява и не се представлява. Ответникът "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, се представлява от юрк. Тодоров, който в съдебно заседание и в представен писмен отговор излага подробни съображения, досежно неоснователността на касационните жалби. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество същите са неоснователни. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД с [ЕИК] представлявано от прокуриста Х. Рангелов, чрез гл. юрк. Тодоров, против действия на началника на СГКК Бургас, обективирани в Уведомление с изх. 24-7772-14.03.2022 г., с което е извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Бургас по отношение на ПИ с идентификатор 07079.701.72, изразяващо се във вписване на Община Бургас, наред с жалбоподателя, като собственик на 6 130 кв. м. от имота, въз основа на Акт за частна общинска собственост 1162/05.03.1999 г. на Община Бургас и във връзка с подадено от нея заявление вх. 01-88145-16.02.2022 г. Приел е, че действията по изменение на данните в КРНИ на гр. Бургас са извършени от компетентен орган началника на СГКК Бургас, в рамките на неговите правомощия по чл. 51 от ЗКИР вр. чл. 53а от ЗКИР, при спазване на установената форма, без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Обсъдил е и се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя. Съдът установил, че в случая данните, обуславящи искането за промяна в собствеността върху имота, са били налице още преди одобряването на КККР на гр. Бургас, което е извършено със Заповед РД-18-92/12.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, тъй като титулът за собственост на Община Бургас АЧОС 1162/05.03.1999 г. не е факт, настъпил след 2015 г., а преди това. Приел, че дори и да е била налице хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, то органът неправилно е приложил нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, тъй като тя предполага пълна идентичност (по вид, площ и граници) между имотите, описани в конкуриращите се титули за собственост. В случая е прието, че тази предпоставка пълна идентичност между имотите съгласно противопоставимите титули за собственост на Община Бургас и на "ПРО" ЕАД не е налице, тъй като по делото не е безспорно доказано, че имотът на Община Бургас съгласно АЧОС 1162/05.03.1999 г. е идентичен с имота, описан в АЧДС от 16.07.1967 г. на Министерството на комуналното стопанство и благоустройство. Посочено е, че двата имота не са идентични, тъй като АЧОС на Община Бургас е за имот с площ от 6 130 кв. м. /чиито граници не са индивидуализирани/, а "ПРО" ЕАД е записан като собственик на имот с площ от 7 000 кв. м. съгласно представения АЧДС от 1967 г., т. е. и двата титула за собственост не касаят идеални, а реални части от имоти. Същевременно, целият имот с идентификатор 07079.701.72 по КККР на гр. Бургас, по отношение на който е извършено процесното изменение, е с площ от 12 819 кв. м., т. е. с площ, надхвърляща сбора от площта на двата имота съгласно представените актове. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Процесният акт е издаден в процедурата по чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, без издаване на изрична заповед за изменението, т. е. с извършеното действие по изменение в случая както на КК, така и на КР, което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Този вид изменение на КК и на КР /без изрична заповед/ е въведен от законодателя след изменението на ЗКИР /ДВ, бр. 49/13.06.2014г./, но само в изрично уредените хипотези по чл. 52, чл. 53, 53а, 53б във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. В настоящия случай е извършено с действие изменение на данните в КРНИ на гр. Бургас по отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.701.72, изразяващо се във вписване на Община Бургас, наред с "ПРО" ЕАД, като собственик на 6 130 кв.м. от имота. Разпоредбата на чл. 53а от ЗКИР допуска изменение чрез действие както на КК, така и на КР при наличието на съответни предпоставки за това, които обаче са различни в хипотезата на изменение на КК и тази на изменение на КР. По отношение на изменението на КК по реда на чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР следва да е налице обвързващо лицата, легитимиращи се като собственици на засегнатите имоти, и влезнало в сила съдебно решение за разрешаване на спор за собственост между тях. Това е така по аргумент от чл. 54, ал. 2 от ЗКИР постановяващ, че непълнота и грешка в КК по чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, в случаите, в които е свързана със спор за материално право се отстранява след разрешаването му по съдебен ред. В последното изречение на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е предвидено, че "Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1", т. е. само в случаите на разрешен спор за собственост със сила на присъдено нещо по отношение на лицата, собственици на засегнатите имоти, е допустимо изменение на кадастралната карта на основание чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР без издаване на заповед. Следва да се посочи, че това е така и тъй като по отношение на изменението на КК в хипотезата на чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР законодателят не е предвидил разпоредба като тази по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, която касае само изменение на кадастралния регистър /не и изменение на кадастралната карта/ и допуска вписване в кадастралния регистър на всички лица, легитимиращи се с документи за собственост, т. е. при наличие на конкуриращи се титули за собственост, преди да е разрешен спора за собственост. В настоящия случай административното производство се е развило с основание по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, но не са били налице предпоставките за изменение на КР на основание тази норма, тъй като съгласно същата - в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица, удостоверяващи с документи дублиране на тяхното право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, т. е. изисква се дублирането да е за идентични имоти като площ и граници. В случая това условие не е налице, тъй като по делото не е безспорно доказано, че имотът на Община Бургас съгласно АЧОС 1162/05.03.1999 г. е идентичен с имота, описан в АЧДС от 16.07.1967 г. на Министерството на комуналното стопанство и благоустройство. Дори напротив, двата имота не са идентични, тъй като АЧОС на Община Бургас е за имот с площ от 6 130 кв. м. /чиито граници не са индивидуализирани/, а "ПРО" ЕАД е записан като собственик на имот с площ от 7 000 кв. м. съгласно представения АЧДС от 1967 г., т. е. и двата титула за собственост не касаят идеални, а реални части от имоти. Същевременно, целият имот с идентификатор 07079.701.72 по КККР на гр. Бургас, по отношение на който е извършено процесното изменение, е с площ от 12 819 кв. м., т. е. с площ, надхвърляща сбора от площта на двата имота съгласно представените актове. Поради това неоснователно е оплакването в двете жалби, че в случая не е налице основанието по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за отказ от изменение на КККР, а е налице хипотезата на изменение по чл. 53, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2 от ЗКИР / ред. Д. в. бр. 49/2014 г./, при която при наличие на дублиращи документи за собственост относно един и същи имот в КР да се записват всички собственици на този имот с техните документи. Разпоредбите на чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗКИР, визират измененията в КР на недвижимите имоти, настъпили след влизане в сила на КККР, относно един и същи недвижим имот. Поради това условията за исканото изменение, не попадат в хипотезата на чл. 53 от ЗКИР. Не са налице сочените от касаторите основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касаторите, за присъждането на разноски, е неоснователно. На ответникът по касационната жалба "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, с оглед изхода на спора, следва да се присъдят направените, своевременно претендирани и доказани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер определен на 300 /триста/ лева, преценено съобразно факта, че са изготвени отговори по две касационни жалби и е осъществено представителство в открито съдебно заседание, като същите следва съразмерно да бъдат заплатени от двамата касатори, т.е. по 150 /сто и петдесет/ лева всеки от тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение