Решение № 7613 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8700/2019 г.

Решение № 7613 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8700/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Н. от [населено място] подадена чрез пълномощника адвокат С. Петков срещу решение № 4132 от 17.06.2019 г. по адм. дело № 1343/2019 г. Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата и срещу решение № РС-194-17-079/19.12.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и са присъдени разноски. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че е неправилна преценката съда, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на решението на комисията. По подробно изложените в жалбата съображения и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество чрез главен юрисконсулт Н. Нейков изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд-София-град е отхвърлил жалбата на И. Н. срещу решение № РС-194-17-079/19.12.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, с което: на основание чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); е установен конфликт на интереси по отношение на И. Н. в качеството и на директор на 69 СОУ "Димитър Маринов" гр. София като лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.); е сключила трудов договор № 4631/16.10.2014 г. за назначаване на длъжността "младши възпитател" в 69 СОУ "Димитър Маринов" гр. София и допълнителни споразумения № 4644/01.06.2015 г., № 4701/01.06.2016 г., № 4710/08.08.2016 г. и № 4746/17.10.2016 г. със С. К. свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.); в нарушение на чл. 8, изр. второ от ЗПУКИ (отм.);. Установено е и неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ (отм.); по отношение на И. Н. на длъжност директор на 69 СОУ "Димитър Маринов" гр. София във връзка със сключване на трудов договор № 4631/16.10.2014 г. за назначаване на длъжността "младши възпитател" в 69 СОУ "Димитър Маринов" гр. София и допълнителни споразумения № 4644/01.06.2015 г., № 4701/01.06.2016 г., № 4710/08.08.2016 г. и № 4746/17.10.2016 г. със С. К. в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.);. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено следното: Производството пред Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е започнало по сигнал, в който е отразено, че И. Н. е назначила дъщеря си С. К. на длъжност "възпитател" в 69 СОУ "Димитър Маринов" гр. София, чийто директор е жалбоподателката. При извършената проверка е установено, че Н. е сключила трудов договор с К. № 4631/16.10.2014 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ за заемане на длъжността "младши възпитател". По-късно между същите лица са сключени допълнителни споразумения № 4644/01.06.2015 г. на основание чл. 119 от КТ и чл. 68, ал. 1 от КТ за длъжността "възпитател", № 4701/01.06.2016 г. на основание чл. 119 от КТ и чл. 67, ал. 1 от КТ за длъжността "възпитател в начален етап на обучение", № 4710/08.08.2016 г. на основание чл. 119 от КТ и § 27, ал. 2 от ЗПУО за длъжността "учител в ПИГ в начален етап на основно образувание", № 4746/17.10.2016 г. на основание чл. 119 от КТ и чл. 259, ал. 1 от ЗПУО за длъжността "младши учител в ЦДО". Трудовият договор е сключен без провеждането на конкурсна процедура. На заседание на Комисията проведено на 18.07.2018 г. е изслушана жалбоподателката и са приети представените по сигнала доказателства. Комисията е установила конфликт на интереси по отношение на Н. изразяващ се в това, че същата като лице заемащо длъжността Директор на 69 СОУ "Димитър Маринов" гр. София е сключила трудов договор със свързано с нея лице, а именно дъщеря и С. К. в нарушение на чл. 8, изр. 2, предл. първо във връзка с чл. 35 от ЗПУКИ (отм.);. Не е подадена и декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ (отм.); за наличие на частен интерес във връзка с подписването на трудов договор и анекси в нарушение на чл. 16 от ЗПУКИ (отм.);. При така установеното първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Приел е, че в случая жалбоподателката в качеството си на директор на 69 СОУ "Димитър Маринов" гр. София е лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ (отм.);. Безспорно е установено също, че оспорващата е свързано лице с лицето, което е назначено на длъжност "младши възпитател" в повереното и училище, а именно нейна дъщеря - § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ (отм.);. Безспорно е установено наличието на частен интерес за свързаното с Н. лице по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ (отм.); , а именно назначавайки на тази длъжност лице, което няма нужната квалификация и без провеждането на конкурс. Правилно е прието, че облагата в конкретния случай е нематериална, тъй като тя се изразява в получаване на привилегия, помощ, подкрепа, включително получаване на работа. Решението е правилно. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗПУКИ (отм.); , а именно осъществяването на предпоставките на чл. 8 от ЗПУКИ (отм.);. Въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Изложените в тази връзка съображения подкрепящи направения извод, че обжалваният в първоинстанционното производство акт е законосъобразен, като постановен от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон, се споделят от настоящата инстанция. В съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби първоинстанционният съд е формирал правилен извод за законосъобразност на решение № РС-194-17-079/19.12.2018 г. на КПКОНПИ. За да отхвърли жалбата срещу така описания административен акт съдът обосновано е приел, че е налице установен конфликт на интереси като правопораждащ юридически факт. С оглед избягването на съмнения, че лицата заемащи публични длъжности осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения и контакти, а не на база законоустановени критерии нормата на чл. 8 ЗПУКИ (отм.); въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си или задълженията си по служба. В своите решения Върховният административен съд нееднократно при тълкуване на разпоредбите на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ (отм.); е посочвал, че законодателят не изисква доказване на факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице ако съответният частен интерес на лицето заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието по ЗПУКИ е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице заемащо публична длъжност би могло да повлияе в частен интерес като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство и пр. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата заемащи публични длъжности осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. Изложените в обратната насока оплаквания за отсъствието на облага и частен интерес са неоснователни. Неоснователни са и наведените оплаквания за противоречие на решението на материалния закон. Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи на страните и мотивирано ги е отхвърлил като неоснователни. Предвид изложеното като е отхвърлил жалбата на И. Н. против решение № РС-194-17-079/19.12.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, АССГ е постановил акта си в съответствие с приложимия закон. При липса на релевираните касационни основания оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение