Решение № 126 от 6.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 108/2009 г.

Решение № 126 от 6.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 108/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано пред нея по жалба от името на подсъдимия П. Х. С. срещу утежняването на наказателната му отговорност от апелативния съд - Б., който изменил присъдата на Сливенския окръжен съд, отменяйки условното осъждане на подсъдимия. Първоинстанционата присъда - № 23 от 14 октомври 2008 г. по н. о. х. д. № 309/2008 г., е за транспортното престъпление по чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, б. "б" НК, извършено на 22 януари 2007 г. с моторно превозно средство - лек автомобил, заради причинената смърт на Д. Д. Я. и средните телесни повреди на съпруга й Л. С. Я. - трайно затруднение на движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота, и на дъщеря им М. Л. Я. - трайно затруднение на движението на врата и левия крак. Наказанието на подсъдимия С. е 2 години и 11 месеца лишаване от свобода условно за 5 години, и лишаване от право да управлява МПС за изпитателния срок; определено е при условията на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция във вр. с чл. 371, т. 2 НПК и на чл. 55 НК (под минималния предвиден размер). Присъдени са обезщетения за причинените неимуществени и имуществени вреди на пострадалите от престъплението. Второ инстанционното (въззивно решение) - № 169 от 30 декември 2008 г. по в. н. о. х. д. № 240/2008 г., е издадено след протест на прокурора и от името на частните обвинители и граждански ищци, като освен наказателната е утежнена и гражданската отговорност на подсъдимия (увеличено е обезщетението на М. Я., присъдено заради смъртта на майка й). (И двата съдебни акта са втори поред-първата осъдителна присъда, наказателната отговорност по която е била по-тежка, е била отменена с първото въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане в окръжния съд, а той пък го върнал по-късно в досъдебното производство, където бил изготвен нов обвинителен акт). Касационната жалба е насочена единствено срещу отменянето на условното осъждане; смята се, че то прави наказанието явно несправедливо и след излагане на доводи се настоява за възстановяване на приложението на чл. 66 НК. Жалбата е поддържана, а прокурорът-единствената друга страна, взела участие в съдебното заседание на касационната инстанция, е за нейното отхвърляне. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсва явна несправедливост на наложеното наказание. Необходимостта от ефективното му изтърпяване е установена с рядко срещана категоричност. Престъпното поведение на подсъдимия само по себе си е ярка илюстрация на опасното съчетание между грубата недисциплинираност на водача и големите технически възможности на съвременния автомобил, но тежките последици, настъпили от него, могат да бъдат разглеждани и като логичен резултат от градацията в поведението на подсъдимия като досегашен нарушител на правилата за движение. Всичко това е достатъчно убедително мотивирано в оспореното решение (въпреки някои недопустими аргументи, като напр. "липсата на критичност" у подсъдимия - с.18) и направените изводи няма как да бъдат разколебани от далеч по-маловажните в случая обстоятелства, посочени от жалбоподателя-полагането на труд и положителните сведения от работодателя, стремежът да се помогне на пострадалите и др. подобни, и - още - по-малко - от обстоятелството дали подсъдимият е бил досега не само наказван на лишаване от право да управлява МПС, но и фактически лишаван от свидетелството си за правоуправление. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I наказателно отделение