Решение № 3153 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12011/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрисконсулт Г. Дойчинова като процесуален представител, против решение 1176 от 12.10.2023г., постановено по адм. дело 739/2023 г. по описа на Административен съд София област. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че от събраните по делото доказателства, преценени във връзка с разпоредбите на чл. 117, ал.7 от Закона за енергетиката вр. с чл.29 от Наредба 6/2014г., се установява, че дружеството не е надлежен адресат на оспорената заповед, респ. на задължението за премахване на процесния строеж, който е чужда собственост Наведени са оплаквания и за нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК във връзка с вида на строежа. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за отмяна на оспорената заповед. Претендират се деловодни разноски. Ответникът - кметът на община Правец, чрез адв. М. Райчинова като процесуален представител, в писмени бележки и устно в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът Агенция Пътна инфраструктура , чрез главен юрисконсулт К. Павлова, представя писмен отговор със становище за основателност на предявената касационна жалба. Прави искане за отмяна на оспореното решение и на процесната заповед, както и за присъждане на деловодни разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение, което счита за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София област е отхвърлил жалбата на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД срещу заповед 3-200/03.05.2023г. на кмета на община Правец, с която на основание чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията е наредено премахване на незаконен строеж: "Кабелна линия за /НН/1 кV, служеща за електрозахранване на стационарна контролна точка от ТОЛ системата стационарна контролна единица 2034, път А-2, км. 61+656-[населено място], община Правец , изграден в имоти с идентификатори: ПИ 54170.135.44; ПИ 54170.1.162; ПИ 54170.1.69; ПИ 54170.139.25; ПИ 54170.139.24; ПИ 54170.139.7 и ПИ 54170.139.103, за захранване на електромерно табло, разположено в ПИ 54170.139.103 по КККР за [населено място], община Правец. Адресати на заповедта са Агенция Пътна инфраструктура и касаторът Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран в същата и правилно квалифициран като такъв от шеста категория, извършен без изискващите се строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Доводите на жалбоподателя са преценени като неоснователни. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Обстоятелствата, относими към вида и разположението на процесния строеж, са установени от данните в съставения по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ от служители от общинската администрация, Констативен акт 2/30.03.2023г. Същият е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство, поради което описаните в него факти относно вида на обекта и неговото местоположение се явяват доказани. От констатациите при извършената проверка и от документите по преписката е безспорно установено, че процесният строеж кабелна линия за ниско напрежение , е изграден като подземна кабелна линия от съществуващ стоманобетонов стълб в ПИ 54170.135.44 по КККР на [населено място], община Правец, преминаваща през поземлени имоти, които са земеделска територия и са собственост на физически лица и на община Правец, до електромерно табло в ПИ 54170.139.103 по КККР на селото, за захранване на стационарна контролна точка от ТОЛ системата стационарна контролна единица 2034, път А-2, км. 61+656, с дължина на трасето около 115,00м. Горното описание сочи на строеж по см. на §5, т.38 от ДР ЗУТ, от шеста категория по чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ във вр. с 13, ал.2 от Наредба 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, както правилно е приел административният орган в издадената заповед и административният съд в оспореното решение. Безспорно е установено в процеса също, че строежът е незаконен в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, осъществен без строително разрешение и одобрени инвестиционни проекти. Кабелните линии представляват мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура, за изграждането на които е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Липсата на строителни книжа не се оспорва от касатора, а представените по делото от ответника АПИ, разрешения за строеж са обсъдени от съда, който проверявайки обектите предмет на същите, обосновано и правилно е приел, че са неотносими към процесния строеж. Неоснователна е тезата на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл.151, ал.1,т.15 от ЗУТ, според която не се изисква разрешение за строеж за изграждане на електрически уредби и инсталации за ниско напрежение, когато се изграждат извън обхвата на инвестиционния проект за основното застрояване, разположени в регулационните граници на имоти частна собственост, отредени за индивидуално ниско жилищно застрояване, до границата на собственост на електрическите съоръжения. В случая е видно, че кабелната линия преминава през земеделски територии, т.е. строежът не е ситуиран в регулирани за ниско застрояване имоти, от което следва неприложимост на изключението по чл.151, ал.1 , т.15 от ЗУТ. В аспекта на материалноправните предпоставки по чл.225а, ал.1 ЗУТ, аргументирано от събраните доказателства е заключението на съда, че констатираният незаконен строеж не е търпим предвид времето на изграждането му в периода от 2019г., когато е сключен договора между касатори и АПИ с предмет изграждане на процесната кабелна линия, до 2022г., когато са констатациите от огледа. Безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, които разпоредби са посочени като правно основание за издаване на оспорената заповед. При тези факти, първоинстанционният съд правилно приема, че същата е издадена в съответствие с материалния закон, а изложените подробни мотиви, на основание чл.221, ал.2 АПК се споделят напълно от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът, направен повторно в касационната жалба, че жалбоподателят не е извършител на строежа и не е надлежен адресат на оспорената заповед, респ. на задължението за премахване на процесния строеж, който е чужда собственост. Твърденията са с оглед разпоредбите на чл. 26 вр. с чл.7 от договора, сключен между ЧЕЗ Разпределение България ЕАД, чийто правоприемник е жалбоподателя Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД и Агенция Пътна инфраструктура за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на дружеството на процесния обект - стационарна контролна единица 2034, находящ се в [населено място]. Сочените текстове предвиждат, че електрическите съоръжения ниско напрежение след границата на собственост, която са изходящите клеми на средствата за търговско измерване /електромера/, се изграждат от и за сметка на клиента, който в случая е АПИ, и са негова собственост в съответствие с чл. 117, ал.7 от Закона за енергетиката. Преценката на доказателствата по делото във връзка с трасето на кабелната линия не доказва приложимост на цитираните договорни и нормативни разпоредби. От съдържанието на констативния акт и от приложените към него схеми на процесния участък от пътната мрежа и скица от кадастралната карта в частта на поземлените имоти по заповедта, е видно, че незаконният строеж обхваща трасето между стоманобетонов стълб в ПИ 54170.135.44 по КККР на [населено място] и електромерно табло в ПИ 54170.139.103 по КККР на селото, т.е. не обхваща трасето между електромера и обекта, който е собственост на АПИ - стационарна контролна единица 2034 на Тол системата, която е монтирана на съществуващата естакада на път А-2, км. 61+656. Ето защо, административният орган правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.225а, ал.5 от ЗУТ е индивидуализират адресатите на заповедта и по конкретно правило е посочил ЕРМ Запад ЕАД като извършител на незаконния строеж. Изводите в изложения смисъл в оспореното съдебно решение са обосновани и законосъобразни. Възражението в касационната жалба за нарушаване на принципите за съразмерност и пропорционалност по чл. 6 АПК е неоснователно. При издаването на заповеди по чл. 225а ЗУТ административният орган действа служебно, а не в условията на оперативна самостоятелност и за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването на констатиран незаконен строеж, който не е търпим. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Обратно на поддържаната от касатора теза, премахването на незаконния строеж, би лишило от електрозахранване една стационарна контролна единица на Тол системата, което няма да причини значителни вреди на безспорно важният и приоритетен за държавата проект, свързан с функционирането на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа. Като достига до извод, че в случая е налице безспорно установен незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване и отхвърля жалбата против оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора отменителни основания на чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по делото, разноски се дължат само в полза на община Правец и следва да бъдат заплатени от жалбоподателя. Разноските са в размер на 1250,00лв. за адвокатско възнаграждение и са доказани от приложения договор за правна защита и съдействие. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,