Решение № 29 от 5.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2164/2013 г.

Решение № 29 от 5.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2164/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Делото е инициирано с касационна жалба от защитника на подсъдимата М. С. Х. от [населено място], област С. адв. Й. Х. от АК-Варна и има за предмет решението от 25.09.2013 г., постановено по ВНОХД № 190/2013 г. от Варненския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Иска се отмяната му и оправдаване на подсъдимата и по двете предявени й обвинения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касаторката Х., чрез защитника си адв. Тр. С. от АК-С. поддържа оплакванията си и моли жалбата да бъде уважена. Частните обвинители П. М. П. от [населено място], област Добрич и В. М. К. от [населено място], област С., редовно призовани, не се явяват да вземат участие в касационното производство, лично или чрез повереника си и не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 16 от 11.04.2013 г., постановена по НОХД № 66/2013 г. на Окръжен съд-Силистра подсъдимата М. С. Х. от [населено място], област С. е призната за виновна в това, че на 26.03.2011 г. в С., при управляване на МПС - лек автомобил "Мерцедес", модел "А-160" с рег. № СС-07-39-СК е нарушила правилата за движение и по непредпазливост е причинила смъртта на М. И. К. от същия град и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 от НК при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. 54 от НК й е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода. Призната е за виновна и в това, че по същото време и място съзнателно се е ползвала от неистински официален документ - свидетелство за управление на МПС, като за самото му съставяне не може да й се търси наказателна отговорност и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание от 1 г. лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК така наложените наказания са групирани и е наложено общо най-тежко наказание от 2 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимата Х. наказание от 3 месеца лишаване от свобода по НОХД № 322/2008 г. на районен съд-С., в чийто изпитателен срок са извършени двете престъпления, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Разпоредено е с вещественото доказателство по делото - неистинското свидетелство за управление на МПС е отнето в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК и са присъдени в тежест на подсъдимата направените по делото разноски в размер на 3 520,89 лева. Присъдата да е била обжалвана от защитника на подсъдимата адв. Тр. С. от АК-С. с доводи за незаконосъобразността й поради осъждането й при недоказаност на обстоятелства от обективната страна на престъплението по транспорта и на субективната страна при документното престъпление и алтернативно заради явната несправедливост на наложеното й поотделно и по съвкупност реално търпимо наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна и по двете предявени й обвинения. С въззивното решение обжалваната присъда е потвърдена изцяло. В касационната жалба защитникът на подсъдимата Х. навежда отново същите оплаквания за неправилност и на въззивното решение, като се прави искане за отмяната му и постановяване на решение от ВКС за пълното й оневиняване. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК и като такава за допустима, но по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Всички възражения на защитника, визиращи вече касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, са правени и пред въззивния съд, който им е дал подробен и убедителен отговор. В проведеното по реда на чл. 373, ал. 2 и 3 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие жалбоподателката е признала, а съдът с основание се е съгласил признатите факти по обстоятелствената част на обвинителния акт да се подкрепя от събраната на досъдебното производство доказателствена маса и ги е вложил в постановената осъдителна присъда, което се оспорва в настоящето производство поради незаконосъобразното, според защитника, използване от съда на "доказателствена информация" от друго съдебно производство, последвано от неправилното приложение на материалния закон и несправедливото й осъждане въобще при липса на елементи от обективната страна на състава на престъплението по транспорта и на такива от субективната страна на второто предявено й обвинение за документно престъпление. Оплакванията са неоснователни и не са съответни на изложените от въззивния съд съображения. Относно "събраната доказателствена информация" (заключение на тройна СМЕ) в производството пред районен съд-С. първоинстанционният окръжен съд я е обсъждал дотолкова, доколкото отречената от нея пряка причинна връзка между причинените при ПТП на починалия пешеходец М. К. средни телесни повреди (счупването на двата долни крайника) и смъртта му е била причината първоначално обвинението срещу подс. Х. да е по чл. 343, ал. 1, б. "б" от НК, но която е била оборена от назначената при допълнителното разследване петорна СМЕ, научно доказала тази връзка и е преценена както от прокурора, така и от съдилищата по фактите като компетентна и достатъчна за ангажиране на отговорността й за причинения по-тежък вредоносен съставомерен резултат. От друга страна, за съставомерността на деянието като престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК е необходимо и от доказателствените материали е установена пряката причинна връзка между допуснатите от нея нарушения на правилата за движение и настъпилото ПТП с причинените на възрастния пешеходец травми. Без значение е обсъжданото от експертите от тройната АТЕ ограничение на скоростта в процесния участък от пътя дали е било 50 км в час или 70 км в час (последното прието в обвинителния акт), след като е изчислена реалната скорост на управляваното от подсъдимата МПС при възникване на опасността за движението й - около 55 км в час. И в случая обвинението не е за движение с превишена, а с несъобразена със създадената от възрастните пешеходци опасност за движението й скорост, на чиято база са изчисленията и изводите на експертите от АТЕ за техническата възможност при тази скорост тя да предотврати настъпването на ПТП при изпълнение на задълженията, възложени й като водач на МПС с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - да намали или спре, което тя е могла технически да стори. Именно защото не се е съобразила със създадената опасност и не е изпълнила тези си задължения подсъдимата е допуснала виновно настъпването на ПТП и съставомерния вредоносен резултат. Утвърдена е съдебната практика, включително ППлВС № 1/1983 г., ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. - ОСНК-ВС и много други, според която случайно деяние ще е налице при престъпление по транспорта, само когато водачът не е допуснал каквото и да е нарушение на правилата за движение по чл. 20 от ЗДвП относно скоростта в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП със съставомерен вредоносен резултат, което в случая не е налице и затова законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателката. Голословно е оплакването за липса на доказателства относно "фактите, посочени в обвинителния акт" при признаването им в проведеното съкратено съдебно следствие и още по-малко е имало основание за такова оплакване както пред въззивния съд, така и пред настоящата инстанция. Както бе посочено по-горе, автоекспертите компетентно са защитили изводите си относно скоростта на управлявания от нея автомобил, начина на придвижване на К. и изминатия от него път, точката на съприкосновение спрямо отложените на пътното платно спирачни следи от МПС и накрая - че и при бърз ход на пешеходеца (на 75 години) при така установената скорост на автомобила пострадалият не е попадал в опасната за спиране зона и водачката е имала техническата възможност да предотврати увреждането му, но до ПТП се е стигнало заради забавените й реакции. А към това отношение е имало и липсата въобще на правоспособност при нея да управлява МПС, а не само конкретното. В крайна сметка, правилно доводите на защитата са били отхвърлени от двете инстанции като несъстоятелни, с което ВКС се солидаризира и не смята за необходимо да преповтаря. ВКС намира, че правно релевантните факти са установени надлежно чрез допустими и достатъчно доказателства и доказателствени средства, които са анализирани в тяхната взаимовръзка, без да е пренебрегната доказателствената стойност на някои от тях. Това е станало и като са били разгледани и получили обоснован отговор всички доводи и оплаквания на защитата на подсъдимата, поради което въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК в пълнота и не е налице наведеното оплакване за процесуални нарушения от вида на визираните в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, а оттам и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивното решение. Не е налице и касационно основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, като съществените по делото факти от кръга на тези по чл. 102 от НПК законосъобразно са вложени при очертаване наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК. Допуснатите от Х. нарушения на правилата за движение в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и увреждането на пешеходеца К. законосъобразно са били коментирани от съда и съобразени с трайната практика на съдилищата, поради което ангажират наказателната й отговорност и законът е правилно приложен. И оплакването за субективна несъставомерност на ползването на неистинското свидетелство за управление на МПС е несъответно на събраните доказателства - подс. Х. нито е била в САЩ, нито има данни да е провела курс на обучение и съответно да е положила успешно изпит за добита правоспособност да управлява МПС, а категорично установено е, че представеното на контролния орган такова е неистинско. Всичко останало са само нейни твърдения, които са доказателствено незащитени и правилно са били отхвърлени. Още повече, че съобразно изискванията на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП подс. Х. е имала право да ползва инкриминираното свидетелство в срок до 3 месеца от датата на влизането й в страната и да го замени с българско след успешно полагане на изпит съгласно ал. 5 на същата законова разпоредба, което се извършва след проверка за валидността на предоставеното от нея свидетелство за управление на МПС, но тя не е сторила това, очевидно, съзнавайки неговата неистинност. Няма изложени конкретни доводи за явна несправедливост на наложените поотделно и по съвкупност наказания на подс. Х. за извършените от нея престъпления, но ВКС дължи произнасяне, доколкото се настоява за оправдаването й поради несправедливото й осъждане въобще. Съдът е съобразил всички относими за отговорността й обстоятелства и правилно е приел, че не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността й обстоятелство, което при наличие на изискването за несъразмерност и на минимално предвиденото за престъпленията наказание на извършеното, да налага приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. На тази основа правилно е приел за престъплението по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. "б" от НК й е определил наказание от 3 години лишаване от свобода, намалено с 1/3 на 2 години. Наказанието за документното престъпление правилно е индивидуализирано при същите условия на 1 г. лишаване от свобода, като е съобразено, че то е пряко свързано с нарушаване на изискване, относимо към безопасността на движението по пътищата. Не е налице очевидно несъответствие на наложените наказания на обществената опасност на деянията и дееца и в крайна сметка е определено общо наказание, което е и под минимума на предвиденото за по-тежкото престъпление и не е налице касационно основание по чл. 343, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК за корекция на атакуваното решение. При наличие на предишно осъждане на жалбоподателката и в чийто изпитателен срок на "условно" наложеното й наказание лишаване от свобода тя е извършила двете деяния, едното от които е умишлено престъпление от общ характер, то е безсмислено обсъждането на въпроса за приложимостта на чл. 66, ал. 1 от НК, след като и формално условията за това не са налице. Правилно е определен и първоначалният режим за изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода като строг в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, доколкото определящото за приложението на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60 от ЗИНЗС е осъждането й по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, изключващо разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от същия закон и наложило отделното изтърпяване на основание чл. 68, ал. 1 от НК на предишно наложеното на подс. Х. наказание от 3 месеца лишаване от свобода за умишлено престъпление по НОХД № 322/2008 г. на районен съд-С., в чийто изпитателен срок тя е извършила инкриминираните деяния в реална съвкупност. С оглед на изложените съображения ВКС намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а жалбата на защитника на подсъдимата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение