Решение № 10753 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7608/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Айсберг“ ЕООД, притежаващо ЕИК 103833906, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], депозирана чрез пълномощник – адв. Димитров, срещу Решение № 6369/19.05.2026 г., постановено по адм. дело № 717/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03000323000049-091-001/26.02.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с Решение № 10/14.03.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. Касаторът обжалва решението като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимите разпоредби на ЗСчЕ и ЗКПО. Изтъква се, че са представени доказателства във връзка с бракуването на материални запаси. По отношение на непризнатите разходи във връзка със СМР, сочи, че са представени констативни протоколи, необосновано игнорирани от съда. На следващо място, касаторът намира за неправилен извода на съда, че апортираните недвижими имоти нямат характер на инвестиционни такива по смисъла на СС 40. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по КЖ – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, оспорва в писмен отговор, чрез пълномощника си, юрк. Н.-Петрова, основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Сочи, че съдебното решение е правилно и обосновано. Възраженията на ответника са конкретизирани в писмения му отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното от фактическа и правна страна: Дейността на „Айсберг“ ЕООД през ревизираните периоди е търговия на едро и дребно със стоки за бита – домашни потреби, сувенири, играчки и др., придобити основно от Китай, както и отдаване под наем на собствени недвижими имоти. Извършените корекции с оспорения РА се свеждат до следното: 1. Извършено увеличение на СФР за 2019 г. със сума в размер на 296 603,35 лв. на основание чл. 28, ал. 2 ЗКПО, при липса на изключенията, предвидени в нормата на ал. 3, представляваща отчетени разходи за бракуване на стоки (чанти; джапанки; дървени сувенири; памучни потници; памучни тениски; метални ключодържатели; керамични чаши и др.), които не са признати за данъчни цели. Прието е, че от представените доказателства – заповеди за извършване на инвентаризация и протокол за бракуване на материални запаси, не може да се установи реално бракуване на конкретни стоки. Посочено е също, че бракуваните стоки, съобразно естеството им, нямат срок на годност, като не се установява причината за погиването им, която е отдадена на неправилно съхранение от страна на търговеца. Съобразно счетоводните записвания на дружеството според приходните органи не е възможно да се проследи движението на отделните артикули от закупуването им до изписването им. 2. Извършено увеличение на СФР за 2019 г. със сума в размер на 900,00 лв. във връзка с отчетен разход за 2018 г. по фактура за извършен асансьорен сервиз. С РА е прието, че се касае за текущ разход за 2018 г., поради което и на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО е увеличен СФР за 2019 г. 3. Извършено увеличение на СФР за 2019 г. със сума в размер на 32 059,73 лв. и за 2020 г. – с 4 097,03 лв. с отчетени текущи разходи за материали и строителни услуги. Прието е, че материалите и дейностите, от които са формирани разходите, представляват подобрения на сграда, които се монтират трайно, увеличават стойността на актива и водят до икономическа изгода, предвид отдаването под наем на обекти в сградата. На основание чл. 77, ал. 1 и чл. 67 вр. чл. 50 ЗКПО разходите не са признати за данъчни цели. Независимо от посоченото, по отношение на разходите за климатици и монтаж по 4 броя фактури, издадени от „ММС Инк“ ЕООД на обща стойност 21 127,49 лв., приходните органи са приели, че приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 58, ал. 1 вр. чл. 48, ал. 1 ЗКПО. Изтъкнато е, че представените протоколи за монтаж са съставени за нуждите на ревизията и не са подписани за „приел“. За начален момент на начисляване на амортизациите е приет 01.01.2020 г., като на основание чл. 54, ал. 1 вр. чл. 51 и чл. 55, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ЗКПО са намалени СФР с определените по реда на чл. 58, ал. 1 ЗКПО данъчни амортизации – за 2020 г. с 3 169,12 лв. и за 2021 г. с 1 584,56 лв., до 30.06.2021 г., когато имотът е апортиран. 4. Извършено увеличение на СФР за 2019 г. с отчетени разходи в размер на 915,00 лв. за наем по фактура, издадена от Община Балчик, за които е прието, че не са свързани с дейността на дружеството, поради което и на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели. 5. Извършена корекция на извършено увеличение на СФР за 2020 г. в подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО. Констатирана е техническа грешка в подадената ГДД по отношение на декларирани разходи в размер на 57,67 лв., поради което и на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 вр. чл. 79 ЗКПО е увеличен СФР на дружеството за 2020 г. с посочената сума. 6. Извършена е корекция на неотчетени приходи и разходи за 2020 г. във връзка с извършена продажба на стоки на „Зона Дом“ ООД. Констатирано е, че дружеството не е отчело приход в размер на 4 556,70 лв. във връзка с извършена продажба на стоки към посоченото дружество, поради което и на основание чл. 78 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО е коригиран СФР в посока увеличение със сумата, както и е определена неотчетена балансова стойност на активите в размер на 571,88 лв. 7. Извършено увеличение на СФР за 2021 г. във връзка с апорт на недвижими имоти от ревизираното дружество и придобиване на дялове в „Антик 11“ ООД. Изчислено е, че балансовата стойност на апортираните имоти – магазин и четири офиса в изградена от дружеството сграда, находяща се на [улица], която следва да се отпише, възлиза на 1 007 016,46 лв. към момента на апорта – 30.06.2021 година. Същевременно приходните органи са приели, че цената на придобиване на дружествените дялове на „Антик 11“ ООД, която следва да се отрази в счетоводството на „Айсберг“ ЕООД, е равна на стойността на апортираните имоти, определена от вещите лица по реда на ТЗ, като възлиза на 2 009 600,00 лева. Предвид това е прието, че е приложима хипотезата на т. 7.1 от СС 22, съгласно която превишението на дела на придобиващото предприятие в справедливата стойност на придобитите нетни активи над първоначалната стойност на придобиване към датата на придобиването (2 009 600,00 – 1 007 0016,46 = 1 002 583,54 лв.) се отчита в придобиващото предприятие като отрицателна репутация. На основание т. 7.5, б. „а“ от СС 22 следва да се признае приход на „Айсберг“ ЕООД през 2021 г. в размер на 1 002 583,54 лв. На основание чл. 78 и чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО с РА е извършено увеличение на СФР с посочената сума. 8. Извършено увеличение на СФР за 2021 г. с начислени амортизации на недвижими имоти, апортирани в „Антик 11“ ООД. На основание чл. 54 вр. чл. 55, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО е извършена корекция на размера на признатите данъчни амортизации в посока намаление от 62 665,38 лв. на 42 950,48 лв. във връзка с апортираните имоти. 9. Извършено е увеличение на СФР за 2021 г. с отчетени разходи за материали по фактура, издадена от „Класик – 2“ ООД. Констатирано е, че е отчетен разход за луксозни стоки, несвързани с дейността на дружеството, поради което и на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО СФР на дружеството е увеличен с посочената сума. 10. Начислени са лихви по реда на чл. 89 ЗКПО за 2019 г. и 2021 г. Установено е, че за посочените данъчни периоди ревизираното дружество е декларирало тримесечни авансови вноски, като дължимият корпоративен данък е бил в по-голям размер, съответно за 2019 г. са начислени лихви в размер на 1 805,20 лв., а за 2021 г. – в размер на 5 581,61 лв. С процесния РА, в оспорената му пред органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК част, на ревизираното дружество, в резултат на посочените корекции, са установени задължения в общ размер на 135 802,90 лв. главница, ведно с 40 948,59 лв лихви, за данъчните периоди 2019 г., 2020 г. и 2021 година. Административният съд е счел, че РА е издаден от компетентентни органи и съставлява валиден индивидуален административен акт, като процедурата по издаването му е съобразена с приложимите норми от ДОПК. Според съда, РА притежава изискуемата се съгласно чл. 120 ДОПК форма, ведно с необходимото изложение на фактическите и правни основания за неговото издаване. При преценката на материалната законосъобразност и обоснованост на акта, съдът е споделил в пълнота доводите на приходните органи, като е изложил мотиви по отношение на всяка от извършените корекции. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Административният съд е формулирал убедителни и обосновани мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав на ВАС, Осмо отделение, и към които той препраща на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Фактите по делото са безспорно установени, като в касационната жалба се оспорват единствено правните изводи на съда. Неоснователно касаторът твърди, че е налице документална обоснованост по отношение на извършения брак на стоки. Правилен и кореспондиращ с фактическите установявания на приходните органи и доказателствата по делото е изводът на съда, според който не се установяват предвидените в чл. 28, ал. 3 ЗКПО изключения, при наличие на които счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси се признават за данъчни цели. Обстоятелството, че в протокола за бракуване е посочено, че същото е резултат от изгубена потребителска стойност поради изтекъл срок на годност на стоките, при липса на други доказателства, не променя правния извод на приходните органи, потвърден и от съда. Противно на доводите на касатора, е отчетен характерът на бракуваните стоки, като обосновано е прието, че естеството им не предполага изменения във физико-химично отношение, като за същите не се установява срок на годност. При липса на документална обоснованост на извършения брак, в т.ч. неустановяване конкретните артикули, за които се твърди, че не могат да бъдат реализирани, правомерно разходите не са признати за данъчни цели съгласно чл. 28, ал. 2 ЗКПО, както е приел и съдът. Противно на релевираните с касационната жалба доводи, обосновано протоколите за монтаж на придобитите от „ММС Инк“ ЕООД климатици не са кредитирани поради липса на подпис за лицето, приело монтажа. Следва да се посочи, че същите са представени едва с възражението срещу РД и запознаване с доводите на приходните органи. Въпреки това обаче с РА са признати амортизациите за тях, като корекцията на СФР е извършена на основание чл. 67 ЗКПО, т.е. само разходите за придобиването им не са признати за данъчни цели, тъй като климатиците са приети за актив, което третиране е благоприятно за дружеството. Правилно и мотивирано съдът е отхвърлил изцяло бланкетните твърдения на дружеството, според които апортираните имоти са инвестиционни по смисъла на СС 40, поради което следва да се приложи чл. 60, ал. 5 ЗКПО. Апортираните имоти не са инвестиционни, тъй като не са държани от собственика за получаване на приходи от наем или за увеличаване на стойността на капитала, или и за двете. Няма данни имотите по непаричната вноска в капитала на „Антик 11“ ООД да са завеждани счетоводно като инвестиционни нито при придобиването им, нито чрез трансформиране на ДМА. Законосъобразно, както е прието и от административния съд, с РА е признат приход в размер на 1 002 583,54 лв., представляващ разликата между стойността на придобитите дялове от капитала на „Антик 11“ ООД и балансовата стойност на апортираните имоти. Този извод, противно на доводите на касатора, не се явява в нарушение принципа за законоустановеност на данъците поради липсата на изрична законова норма, уреждаща облагаемост при извършване на апорт. В нормата на чл. 60 от Конституцията на Република България е закрепен принципът, че задълженията за данъци и такси трябва да са установени със закон. С Решение № 3/9 февруари 1996 г. по к. дело № 2/1996 г. Конституционният съд е приел, че принципът за законоустановеност на данъчните задължения се отнася до всички елементи, определящи размера на данъка – данъчния субект, данъчната основа, данъчна ставка и прочие. От предвиденото в чл. 60 от Конституцията на Република България следва довода, че определяне на данъчно задължените лица не може да се извършва по тълкувателен път, а само с изричен законов текст. В конкретния случай в резултат на извършения апорт е налице увеличение на СФР на дружеството, който следва да се преобразува за данъчни цели по арг. от чл. 22 ЗКПО с данъчните постоянни разлики и данъчните временни разлики, както и с други суми в случаите, предвидени в Закона. Съответно, независимо че в ЗКПО липсва изрична разпоредба относно данъчното третиране на апорта, наличието на отражение от извършването му в СФР изисква облагане по общия ред, като всички елементи, определящи размера на данъка, са уредени в ЗКПО. Касаторът не аргументира конкретни доводи по отношение останалите части на РА, чието оспорване е отхвърлено, като решението на административния съд в тях също е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: В касационното съдебно производство Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е защитаван и представляван от процесуален представител – юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно резултата по делото - отхвърляне на КЖ в цялост, искането за разноски на административния орган е основателно. В полза на НАП трябва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, в приложимата по време редакция (изм. - ДВ, бр. 17 от 2026 г.), вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Настоящият касационен състав не счита, че са налице предпоставки, обуславящи приложимостта на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, каквото искане се съдържа в становището на ответника.