Решение № 15418 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2017 г.

Решение № 15418 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 535/5.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1698/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отменен РА № Р-16001615005187-091-001/14.04.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 417/24.06.2016 г. на същия директор за определени данъчни задължения на "Р. И. О. П." ЕООД - гр. П. - допълнително начислен ДДС за периоди през 2013 г. в размер на 257 118,53 лв. и лихви за забава - 72 410,82 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е възприел цялата фактическа обстановка, както и неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните в спора. Твърди се в касационната жалба, че трима контрагенти от страни-членки на ЕС - "Elexim" S. R. O - Чехия, СТTechEnergo" - Чехия и "Swaor" GmbH - Германия са декларирали през определени периоди на 2013 г. осъществени вътреобщностни доставки (ВОД) на електрически компоненти, прекъсвачи, трансформатори, електродвигатели, транспортни документи и др. електроматериали, по които получател е "Р. И. О П." ЕООД, а последното от своя страна не е декларирало пред НАП осъществени вътреобщностни придобивания (ВОП) от тези фирми нито в периода на тяхното изпълнение, нито в следващи данъчни периоди. Относно събраните в хода на ревизионното производство документи по процедурата по обмен на информация от ЕС "SCAC 2004" касационният жалбоподател излага оплакване, че неправилно съдът е приел, че са с недоказана истинност и автентичност, което противоречи на трайно установената съдебна практика, че те представляват официални документи и инкорпорираните в тях данни се ползват с материална доказателствена сила. Неправилно съдът бил приел, че е останал недоказан и транспорта на процесните стоки, нито връзката на жалбоподателя с чуждестранните дружества. За тези изводи на съда касаторът счита, че те противоречат на събраните доказателства по преписката, тъй като съответните фирми от Чехия, Германия и Финландия са приложени документи, удостоверяващи реално извършени продажби на стоки - електрически компоненти - международни товарителници и митнически декларации, направени заявки от e-mail riopremier@gmail. com до e-mail@elexim. net. Касационният жалбоподател счита, че събраните по преписката доказателства не са ценени правилно от съда и направените изводи в решението не кореспондират с материалния закон и съдопроизводствените правила и затова иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Р. И. О. П." ЕООД срещу ревизионния акт, посочен по-горе. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 5 830 лв., а в случай, че другата страна претендира възнаграждение за един адвокат над минимума по Наредба № 1/9.07.2004 г., същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 161, ал. 2 ДОПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Панова. Ответникът по касационната жалба "Р. И. О. П." ЕООД - гр. П., редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, като сочи съдебна практика на СЕС и на ВАС. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени по жалба на "Р. И. О. П." ЕООД оспорения ревизионен акт за допълнително начислен ДДС за периоди през 2013 г. в размер на 257 118,53 лв. и лихви - 72 410,82 лв. първоинстанционният съд след обсъждане на представените по данъчната преписка документи по процедура за международен обмен на ЕС - "SCAC 2004" и документите, представени във връзка с този обмен е приел, че не е доказано извършване от "Elexim" S. R. O - Р. Ч., СТTechEnergo" - Р. Ч. и "Swaor" GmbH - Федерална република Германия на декларираните от тях през определени периоди на 2013 г. осъществени вътреобщностни доставки (ВОД) на електрически компоненти, прекъсвачи, трансформатори, електродвигатели, транспортни документи и др. електроматериали, по които получател да е "Р. И. О. П." ЕООД, . т. е. за него не осъществен ВОП. Съдът е обсъдил събраните от приходните органи транспортни документи като международни товарителници, митнически декларации за износ, документи, издадени от представляващия българското дружество за разпореждане и получаване на стоките и документи за водената кореспонденция между доставчиците и ревизираното дружество като заявки, направени от Й. А. от посочените по-горе имейли. Въз основа на тях съдът е посочил, че направеният извод от ревизиращите органи, че няма как чуждестранните дружества да разполагат с определени документи, касаещи "Р. И. О. П." ЕООД, ако същите не са им предоставени от последния и затова те безспорно удостоверявали, че задълженото лице е предоставило на контрагентите си идентификационния си номер по ЗДДС, участвало е в договарянето, движението и получаването на стоките, както и че то не разполага с доказателства, че същите стоки са обложени на територията на друга държава-членка на ЕС и затова ДДС е изискуем от него в качеството му на придобиващ по ВОП, е незаконосъобразен. Съдът е обсъдил и приложените от приходните органи разпоредби на чл. 62, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС, които са послужили за начисляване на ДДС на "Р. И. О. П." ЕООД. Въз основа на констатациите на приходните органи и събраните от тях доказателства изводът на първоинстанционния съд е, че те не са извършили пълно положително насрещно доказване, че събраните документи са истински и отразеното в тях отговаря на обективната действителност, а и че стоката по процесните фактури е получена от ревизираното дружество. Освен това посочено е в обжалваното решение, че приходните органи не са доказали истинността и автентичността на събраните в процедурата по международния обмен документи. Въз основа на събраните по делото доказателства, изводите на съда са, че не е доказано да са осъществени търговски взаимоотношения между "Р. И. О. П." ЕООД с посочените чуждестранни дружества, като в тази връзка се сочи в решението, че не са налични договори, кореспонденция или информация за какъвто и да е друг способ, по който да са се водили преговори за твърдените доставки. Относно представените по делото ЧМР съдът е посочил, че те са оспорени от жалбоподателя, като по този повод е обсъдил уредбата в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Твърдението в ревизионния акт, че процесните стоки са получени от И. В. по представеното пълномощно, съдът е установил, че няма доказателства той да има сключен договор с жалбоподателя, нито същият е бил редовно упълномощен. Относно представените от чуждестранните дружества пълномощни, от които се установява, че жалбоподателят е упълномощил финландското дружество "F. O." да получава стоки от негово име, според съда тези пълномощни не са представени в оригинал, въпреки, че са изискани от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на процеса и затова съдът ги е изключил. Изводите, направени от съда са, че ревизиращият екип е изградил тезата си основно на частни документи, изхождащи и облагодетелстващи чуждестранните фирми, които са злоупотребявали с лични данни и са съставяли неистински документи с невярно съдържание. Относно образуваното наказателно производство срещу неизвестен автор по чл. 309, ал. 1 от НК по сигнал на управителя на "Р. И. О. П." ЕООД, съдът е приел, че по делото няма обвинителен акт и затова е счел, че неизвестно лице е изготвило документи с невярно съдържание, както твърди жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно постановено. С ревизионния акт, издаден на "Р. И. О. П." ЕООД допълнително е начислен ДДС за периоди през 2013 г. в размер на 257 118,53 лв. и лихви - 72 410,82 лв. на основание чл. 62, ал. 2 във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗДДС поради декларираните от чуждестранните дружества "Elexim" S. R. O - Чехия, "TechEnergo" - Чехия и "Swaor" GmbH - Германия ВОД на електрически компоненти, прекъсвачи, трансформатори, електродвигатели и др. електроматериали, както и транспортни документи с получател "Р. И. О. П." ЕООД и недекларирането то него на ВОП за същите стоки, респ. неначисляването на ДДС с протокол по реда на чл. 117, ал. 2 ЗДДС. С. по делото е концентриран около въпроса получени ли са процесните стоки от "Р. И. О. П." ЕООД под неговия идентификационния номер и от отговора му ще се извърши преценка за наличието на задължения за последния да самоначисли ДДС по ВОП. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС регламентира, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Това означава, че стоките не достигат до територията, където е установен получателя, но законът приема, че мястото на изпълнение е на територията на страната на получателя, след като придобиването им е реализирано под идентификационния му номер, какъвто е и настоящия казус. В тази връзка следва да се посочи, че ал. 3 на цитираната разпоредба предвижда да не се прилага ал. 2, когато лицето разполага с доказателства, че ВОП на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В процесния случай обаче няма твърдения за прилагането на чл. 62, ал. 3 ЗДДС. Установено е в хода на ревизионното производство при проверка на VIES - системата на НАП несъответствие между декларирани ВОД на посочените три чуждестранни дружества към "Р. И. О. П." ЕООД и недекларираните ВОП от последното от същите три дружества. В представени в ревизионното производство писмени обяснения "Р. И. О. П." ЕООД, както и сезиране на същото на органите на МВР и прокуратурата в България и органите на вътрешната сигурност на Р. Ф. с оглед твърденията на приходните органи, че краен получател на стоките след придобиването им от ревизирания субект е руско дружество, са изложени твърдения, че "Р. И. О. П." ЕООД не е имал търговски взаимоотношения с тези дружества. Ревизиращите органи са установили чрез международния обмен на информация по Регламент № 1798/2003 г. от получените от Чехия и Германия SCAC, че трите дружества са декларирали ВОД към "Р. И. О. П." ЕООД, поради което според тях придобиващото дружество в България е следвало да отчете ВОП. Освен това приходните органи са се позовали и на представените от чуждестранните дружества фактури, транспортни документи - международни товарителници и документи за плащане на доставките. Установено е също така в ревизионното производство, че стоките не са пристигнали на територията на страната, каквито са и твърденията на ревизираното дружество, но е прието, че по отношение на него е осъществен ВОП, тъй като доставките са осъществени под идентификационния му номер по ДДС. С. цитираната по-горе разпоредба на ДДС следва да се приеме, че ако наистина са осъществени спорните доставки, е налице ВОП и "Р. И. О. П." ЕООД е следвало да самоначисли ДДС. В., който трябва да получи категоричен отговор по делото е достатъчни ли са доказателствата, представени от чуждестранните дружества и те по несъмнен начин ли доказват осъществяването на ВОП за "Р. И. О. П." ЕООД на процесните стоки, като по този начин ще се даде отговор дали с ревизионния акт допълнително начисления ДДС на основание чл. 62, ал. 2 във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗДДС законосъобразно ли е определен. Идентификационният номер по ДДС на данъчно задълженото лице е посочен във фактурите, издадени от чуждестранните дружества, като освен тях са приложени и международни товарителници, в които за получател на стоките е посочено ревизираното дружество, а и осъществения транспорт от превозвачите - също чуждестранни дружества сочи, че стоките са предназначени за "Р. И. О. П." ЕООД.. Обобщено може да се приеме, че документите, които според приходните органи установяват извършените доставки от трите чуждестранни дружества са: фактури, международни товарителници, информация от обмена данъчните власти с Чехия, Германия и Финландия чрез "SCAC 2004", пълномощни от 1.07.2013 г. от "Р. И. О. П." ЕООД на F. O. - Вантаа, Финландия да представи декларация за износ на стоки на компанията Trading house "Brick"LLC (изкупуваща организация) от гр. С. Петербург, Русия съгласно договор № 002/2105/2012 от 21.05.2012 г. В пълномощното е посочено, че упълномощеният следва да приеме поръчаните стоки от S. G. - гр. В., Германия. По линията на международния обмен е представено и пълномощно от 2.07.2013 г. с упълномощител "Р. И. О. П." ЕООД, с което е упълномощен отново F. O. - Вантаа, Финландия да приеме поръчаните стоки от S. G. - гр. В., Германия и да даде потвърждение посредством международна товарителници за поетия физически контрол над стоките. От SCAC с финландските данъчни власти обаче се установява, че при извършената проверка F. O. - Вантаа, Финландия изрично е посочил при изслушването от финландските данъчни власти, че не е имал никакви търговски, договорни или др. връзки с българското дружество "Р. И. О. П." ЕООД. В представените протоколи за изслушване пред съответните данъчни служби в Чехия и Германия на трите чуждестранни дружества - "Elexim" S. R. O, СТTechEnergo" и "Swaor" GmbH те са посочили, че са доставили стоки на "Р. И. О. П." ЕООД - различни електроматериали, както че от името на купувача стоката се е поръчвала и приемала от И. В., който е подписал заедно с тях и международните товарителници както и, че стоката била доставяна на два адреса във Финландия с превозвачи от Полша. Относно плащането на данъчната основа по доставките, е посочено пак в обясненията на доставчиците, че всички фактури са платени с банков превод от сметка на титуляр "Мултисървис къмпани лимитед". Тези документи са били оспорени от процесуалния представител на "Р. И. О. П." ЕООД в съдебно заседание на 8.03.2017 г. откъм авторство и съдържание въпреки, че частните документи могат да бъдат оспорвани само относно тяхното авторство и макар съдът да е допуснал нарушение, като не е открил производство по чл. 193 ГПК, то не е съществено, предвид изричното изявление на юриск. Панова - пълномощник на ответника в първоинстанционното производство, че ще се ползва от оспорените документи, но няма да сочи доказателства. Правилно съдът е приел, че в случая доказателствената тежест е върху приходните органи да установят по несъмнен начин, че доставките от чуждестранните дружества са извършени в полза на "Р. И. О. П." ЕООД, тъй като с ревизионния акт допълнително е начислен ДДС. В тази връзка неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е обърнал доказателствената тежест. Ревизираното дружество твърди отрицателни факти, че не е придобил стоките от дружествата от Чехия и Германия, а приходните органи твърдят положителни факти, че е осъществен ВОП с получател "Р. И. О. П." ЕООД, поради което тежестта на доказване правилно е определена на приходните органи. Освен това наличието на SCAC по линията на международното сътрудничество и съгласно правилата, уредени в Регламент № 1798/2003 г. макар, че са официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила, не може единствено с тях да се установи наличието на осъществен ВОП за "Р. И. О. П." ЕООД. Информацията от SCAC, която се базира само на декларирани факти за ВОД от трите дружества от Чехия и Германия и на представените от тях частни документи - фактури и транспортни документи не са достатъчни, за да обусловят наличието на осъществени доставки към българското дружество. Наред с това следва да се посочи, че тези документи са преведени на българския език едва в съдебното производство по искане на процесуалния представител на "Р. И. О. П." ЕООД. Същите не са оригинални документи, поради което е следвало приходните органи да положат усилия да съберат още документи, от които по безспорен начин да се установи, че процесните стоки са доставени под идентификационния номер на соченото дружество за получател. Обосновано от доказателствата по делото са съжденията на първоинстанционния съд относно плащането по доставките, за което е установено, че то е извършено от сметка на титуляра "Мултисървис къмпани лимитед", без да се изследва и посочи каква е връзката с "Р. И. О. П." ЕООД. Освен това и трите дружества са посочили финландското дружество F. O., което е дружество, осъществяващо услуги по спедиция, транспорт и складиране на стоки, но не е коментирано по-подробно от приходните органи изявлението на това дружество, обективирано в представения SCAC, че няма никакви търговски отношения с българското дружество "Р. И. О. П." ЕООД. Липсва в ревизионния акт коментар и на другото установено в хода на ревизията и посоченото по-горе обстоятелство, че плащането на данъчните основи по процесните доставки е осъществено от сметката на Мултисървис къмпани лимитед, след като е установено, че "Р. И. О. П." ЕООД има различни банкови сметки в У. Б., а не в Р. Б., както и непосочването на конкретни доказателства за връзката между ревизираното дружество и това, от която сметка е извършено плащането по доставките. Относно представените по делото пълномощни, приходните органи не са издирили оригиналите и не са установили каква е връзката на лицето И. В., който е подписвал документите по доставката за "Р. И. О. П." ЕООД и дали наистина това лице е било упълномощено от това дружество. Непредставянето на оригиналите на пълномощните, предвид че са изискани в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното съдебно производство, законосъобразно е съдът ги е изключил от доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл. 183 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Не е извършена задълбочена проверка от ревизиращите органи относно твърденията на ревизирания субект, че сочения имейл не е негов, като по този начин не е установено по категоричен начин дали наистина е водена кореспонденция за доставките на процесните стоки чрез управителя на "Р. И. О. П." ЕООД Й. А. предвид, че всички твърдени положителни факти от приходните органи са в тяхна тежест да ги докажат, за да установят, за законосъобразно е определено в тежест на "Р. И. О. П." ЕООД задължение за ДДС. В този смисъл правилно и първостепенния съд е приел, че пълното насрещно доказване е в тежест именно на ревизиращите органи да докажат осъществени ВОП в полза на българското дружество, а представените документи не установяват по безспорен начин тези факти. Затова и крайният извод на съда, че органите по приходите не са установили по надлежния ред действително осъществени търговски правоотношения на ревизираното дружество с посочените три дружества от Чехия и Германия, е законосъобразен и съответен на доказателствата. Относно транспортирането на стоките, обосновани са направените изводи от решаващия съд, че не е инициирана проверка от приходните органи на посочените в транспортните документи превозвачи и не е изяснен релевантния факт с кой е договаряно транспортирането на стоките и дали действително такъв е извършен от посочените полски превозвачи, както и не е установено кой е заплащал и дали действително са заплатени транспортните разходи. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС, на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка, са направени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е поискал разноски за касационната инстанция, поради което и такива не се присъждат въпреки изхода на делото. На касационния жалбоподател, въпреки направеното искане, не се присъжда юрисконсултско възнаграждение предвид изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение