Решение № 9672 от 4.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2024 г.

С. Х., гражданин на Ислямско емирство Афганистан, е подал касационна жалба против решение 1298 от 27.02.2024г. по адм. дело 11715/2023г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 17546/20.11.2023г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че С. Х., гражданин на Ислямско емирство Афганистан, роден на [дата]. в провинция Нангархар, Афганистан, по вероизповедание-[вероизповедание], напуснал страната си на произход през 2021 година. Преминал нелегално през територията на Иран и Турция, нелегално влязъл и на територията на Република България. С молба с вх. РД09-ВР-5066 от 29.11.2022г. до председателя на Държавната агенция за бежанците С. Х. поискал предоставяне на международна закрила. Кандидатът за статут самоволно напуснал общежитието на ПМЗ - [жк]. Бил е бил в неизвестност от 07.12.2022г., поради което с решение 1174/18.01.2023г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, производството за предоставяне на закрила е било прекратено. Чужденецът е бил задържан на територията на Федерална република Германия и върнат в Република България. С молба рег. УП-10340/24.10.2023г. производството за предоставяне на международна закрила било възобновено. На 24.10.2023г. с чужденеца било проведено интервю, на което е разказал, че напуснал нелегално Афганистан поради страх от талибаните, тъй като бил войник към националната армия и паравоенни формирования. Веднъж през 2011г. талибаните го търсили в дома му и разпитвали семейството му за него. Х. разказал, че от 2009 г. до 2012г. е служил като войник в националната армия, след това е бил таксиметров шофьор от 2012г. до 2019г. После се върнал се в армията, където е служил от 2019г. до 2021г. към паравоенни формирования. Посочил е още, че лично не е бил заплашван, а основната му цел била да пристигне в Германия, поради което след подаването на молба за закрила в България, заминал нелегално за Федералната република, като е минал през Швейцария. В Швейцария му било предложено да подаде молба за закрила, но той отказал. С решение 17546/20.11.2023г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Х. поради отсъствието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган направил преценка, че чуждият гражданин не обосновава съществуващ за живота и свободата му риск в държавата по произход, както и че там не е налице въоръжен конфликт, който поражда ситуация на безогледно насилие. Административният съд приел, че оспореното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът споделил изводите на административния орган за липса на основанията за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, тъй като чужденецът не бил преследван в държавата си по произход поради етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съдът отбелязал, че няма данни за съществуващи спрямо чужденеца тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. По тези съображения административният съд отхвърлил жалбата на С. Х.. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не е изяснил всестранно обстоятелствата по случая и не е обсъдил всички събрани доказателства. Съдът е анализирал бежанската история и не е намерил основание за отмяна на оспорения административен акт. Обсъдени са всички, сочени от кандидата факти, актуалната обстановка в държавата по произход, както и възможността за проявата на рискови фактори, които биха могли да застрашат живота, здравето и личността на чужденеца, ако се завърне в Афганистан. Въз основа на цялостна преценка на обстоятелствата първоинстанционният съд направил законосъобразен извод, че нормативните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на С. Х. не са налице. Касационната инстанция счита за законосъобразна преценката на административния съд, че липсват предпоставките по чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Чужденецът не е бил обект на заплаха, която да породи основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Той не е членувал в политически организации или религиозни организации, общности, не е бил задържан, съден или осъждан. От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Не биха могли да се възприемат и доводите за наличието на основание за търсената от жалбоподателя закрила, тъй като той бил преследван от талибаните на власт след 2011г. за това, че е бил на военна служба. Видно от събраните в хода на административното производство сведения, в периода 2012г. - 2019г. Х. е упражнявал свободна професия. Направеният в решението извод, че лицето не се нуждае от търсената закрила, се потвърждава и от направеното от него изявление на проведеното интервю, според което неговата единствена цел била да достигне до Федерална република Германия. Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател относно достоверността на информацията, посочена в справката относно актуалната ситуация в Афганистан. При издаване на решението за отказ за молбата на С. Х., административният орган се е позовал на сведенията, съдържащи се в изготвената справка вх. ЦУ-1658 от 25.10.2023г., в която изрично са посочени ползваните информационни източници, съдържащи обективна и пълна информация. При отсъствието на касационни основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд