Решение № 5040 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Национална здравно осигурителна каса, представлявана от гл.юрисконсулт в РЗОК Бургас, Пейкова против Решение 5200/10.07.2024 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 550/2024 г. С него се отменя по жалба на Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р К. Ж. ЕООД, представлявано от д-р К. Ж., Заповед за налагане на санкции РД-25-253C-107/13.02.2024 год., издадена от управителя на НЗОК, с която частично се прекратява договор 022099/10.10.2023г., сключен между НЗОК/РЗОК Бургас, по отношение на лекаря, който не е извършил дейността - д-р К. Ж. общопрактикуващ лекар в лечебното заведение ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Д-Р К. Ж. ЕООД. Поддържа доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ Д-Р К. Ж. ЕООД чрез адв. Радева, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р К. Ж. ЕООД, представлявано от д-р К. Ж., против цитираната заповед за налагане на санкции. Със заповедта в производство по реда на чл. 72 и сл. от ЗЗО е установено, че е отчетена медицинска дейност, която не е била извършена. При установеното от фактическа страна е прието, че е налице нарушение по чл. 59, ал. 11, т. 1 предложение първо, б. "а" от ЗЗО, за което е наложена санкция "частично прекратяване на договора", сключен между страните. При установеното от фактическа страна съдът е приел, че е налице фактическия състав на нарушението, както е определен от административния орган. При налагане на административното наказание е прието, че е нарушен процесуалният закон, като оспорената заповед е издадена в нарушение на чл.35 от АПК, без органът да е изяснил релевантните факти и обстоятелства от значение за случая и без да събере служебно необходимите доказателства, съгласно чл.36 от АПК и да прецени наличието или липсата на основания за издаване на акта на база фактите, установени в хода на административното производство. Предмет на установено от проверката е само един случай на нарушение, а са изложени твърдения и за други неизвършени прегледи от страна на д-р Ж., но те не се проверени по време на проверката и не са посочени като основание за издаване на акта. Съдът обосновал правни изводи и за нарушение на материалния закон, като посочил разпоредбата на чл.462, ал.1, предложение първо, буква а) от НРД за МД 2023-2025г. и разпоредбата на чл.59, ал.11, т.1, б.а от ЗЗО, като в хода на административното производство ЗОЛ, на което не е бил извършен преглед е заявила в писменото си становище, че не страда и не е страдала до този момент от заболявания по диагнозите, посочени в амбулаторен лист с 23255804D6E8 от дата 12.09.2023г., както и че е била служебно ангажирана същия ден, което обстоятелство е оборено с изслушаната от съда съдебно-почеркова експертиза относно положения подпис на пациента К. И. върху амбулаторния лист. Отделно административният орган не взел предвид възражението на общопрактикуващия лекар относно факта, че пациентите, които приемат лекарства за високо кръвно, не приемат себе си за хипертоници. Решението е правилно. В настоящият случай санкцията е съответна с оглед на последиците когато се прекратява дейността при наличие на повече от един лекар и при наличието на повече от един пакет медицински дейности/дентални дейности. Това е възможно при правно организационна форма на извършване на дейността от дружества по търговския закон ООД, АД, ЕООД и ЕАД. Законосъобразни са правните изводи на съда за допуснати процесуални нарушения в административното производство по издаване на акта. То е започнало по сигнал на пациент на д-р Ж., а именно К. К., както по отношение на него самия за диспансеризация, така и по отношение на дъщеря му липсват данни при извършване на проверката, за отчетена е неизвършена дейност по имунизация. Проверката е констатирала нарушение само при пациента К. И., без да са изложени данни за установеното за посочените в сигнала пациенти. Съдебно почерковата експертиза е опровергала установеното при проверката и установила, че подписът положен върху амбулаторен лист за извършения преглед на ЗОЛ И. е положен от нея. Настоящата съдебна инстанция подкрепя като законосъобразен изводът на съда, че административният орган не е ангажирал убедителни доказателства, удостоверяващи по несъмнен и категоричен начин, липсата на извършен на 12.09.2023г. диспансерен амбулаторен вторичен преглед на ЗОЛ, послужило като основание за издаване на оспорената Заповед за налагане на санкции РД-25-253C-107/13.02.2024 год., издадена от управителя на НЗОК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 1700 лева, съгласно приложен списък и своевременно поискани. По разноските не е направено възражение за прекомерност от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение