Решение № 7872 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8189/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК Касаторът С. Ф., гражданин на Украйна, роден на [дата]., ЛНЧ[номер], действащ чрез пълномощника си адв.М. Петрова, обжалва Решение 1436/16.07. 2024г., постановено по адм.д.200/2024г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение5195/05.04.2024г. на Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет/ДАБ при МС/, за прекратяване на административното производство по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, развиващо се по молбата за международна закрила, подадена от жалбоподателя и регистрирана с вх.РД09ВР-2039/11.04.2022г. Касаторът смята, че има основание за отмяна на обжалваното решение, защото то е неправилно - поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд е пренебрегнал правното действие на влезли в сила съдебни решения между същите страни. Намира, че съдът е следвало да се съобрази, че изложените в индивидуалния административен акт правни и фактически съображения вече неколкократно са били отхвърлени като несъстоятелни от компетентните съдилища по дела, заведени от Ф.. Подчертава, че тезата на административния орган, че попадането на жалбоподателя в обхвата на временната закрила по чл.2,ал.2 от ЗУБ го лишава от възможността да кандидатства за международна закрила, е обусловила издаването на Решение 4462/26.05.2022г. за прекратяване на производството с правно основание чл.68, ал.1,т.2 от ЗУБ, което решение е отменено като незаконосъобразно с Решение 7/06.01. 2023г. по адм.д. 646/ 2022г. по описа на Административен съд Добрич. Навежда доводи, че идентично е положението и с издадения акт за спиране на административното производство с рег.8565, отменен с Определение322/27.06.2023г. по адм.д.204/2023г. по описа на Административен съд Добрич. Според С. Ф., с оглед на тези влезли в сила съдебни решения първоинстанционният съд е следвало да установи, че административният орган не е компетентен да издаде пореден индивидуален административен акт за прекратяване на производството с мотиви, които вече са преклудирани в предходни съдебни производства. Категоричен е, че съдът е следвало да съобрази, че влезлите в сила съдебни решения в действителност задължават административния орган да се произнесе по същество по подадената молба за международна закрила и по тази причина съдът е трябвало да обяви издаденият индивидуален административен акт за нищожен, на основание чл.177, ал.2 от АПК. Касаторът счита, че противно на твърдяното от първоинстанционния съд, постановеното Решение7885/14.07.2023г. по адм.д.1992/2023г. на Върховен административен съд нито има характер на нормативен акт, нито дори представлява тълкувателно решение на ВАС по смисъла на Закона за съдебната власт. Намира, че по никакъв начин не е обвързан със субективните и обективните предели на посоченото съдебно решение, тъй като това решение на тричленен състав на ВАС не отменя влезлите в сила съдебни актове, постановени по дела на С. Ф. - Решение7/06.01.2024г. по адм.д.646/2022г. на АС-Добрич и Определение 322/27.06.2023г. по адм.д.204/2023г. на АС- Добрич- и не е основание за възобновяване на съдебните производства. Твърди, че позоваването на Решение 7885/ 14.07.2023г по адм.д. 1992/ 2023г. на ВАС не може да се ползва като оправдание за неизпълнение на задължителните указания, дадени на административния орган с решение 7/06.01. 2023г. по адм.д.646/2022г. на АС- Добрич и Определение 322/27.06.2023г. по адм.д. 204/2023г. по описа на АС-Добрич. Аргументира се, че дори прилагането на принципа на сила на пресъдено нещо , произтичащ от националното право, не може да лиши от ефективност правото на ЕС, което се ползва с примат спрямо чл.68,ал.1,т.2 от ЗУБ и издадените на тази основа общи административни актове. В касационната жалба се сочи още, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.68, ал.1, т.2 от ЗУБ, за да приеме, че обжалваният индивидуален административен акт за прекратяване на производството е законосъобразен. Намира, че посочената разпоредба е неясна и в очевидно противоречие с редица норми на националното право и правото на ЕС- съображения /18/ от Преамбюла към Директива 2001/55/ЕО, на чл.3,§1 от Директива 2001/55/ЕО,на чл.17 и чл.19 от Директива 2001/55/ЕО, както и на чл.18 от ХОПЕС, чл.39, ал.5 и чл.58,ал.7 от ЗУБ. С. Ф. счита, че първоинстанционният съд е следвало да отчете, че в раздел 7 Достъп до процедурата за предоставяне на убежище от Оперативните насоки на ЕК за прилагането на Решение за изпълнение/ЕС/2022/382 на Съвета за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл.5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила също се подчертава задължението на държавите-членки да осигурят достъп до процедурата по международна закрила. Акцентира върху това, че в тези насоки е изяснено, че заинтересованото лице има право на избор между временна закрила и международна закрила в смисъл, че е е много важно лицето да бъде подробно информирано относно процедурите, които прилага държавата-членка, като по този начин му се дава възможност да реши дали иска международна закрила в допълнение към разрешението за пребиваване, доказващо статута на лицето на временна закрила и следователно първоинстанционният съд е следвало да приеме, че С. Ф. , в качеството му на разселено от Украйна лице, има право на достъп до процедурата за получаване на международна закрила. Касаторът счита, че в сегашната си редакция посочената от първоинстанционния съд разпоредба на чл.68,ал.1,т.2 от ЗУБ е напълно несъответна на правото на ЕС. Позовава се на актуалния проект за ЗИД на ЗУБ, който се предлага следното изменение на текста: Производството за предоставяне на международна закрила се образува: за чужденец с предоставена временна закрила; - с регистрирането на чужденеца в тримесечен срок от подаване на молбата за предоставяне на международна закрила С. Ф. твърди, че напълно неправилно първоинстанционния съд се позовава на ЗаповедРД05-263/08.04.2022г. на Председателя на ДАБ, издадена на основание чл.68, ал.1, т.2 от ЗУБ. Изтъква, че производството по молбата му за международна закрила, регистрирана с вх.РД09ВР-2039/11.04.2022г. на Председателя на ДАБ не може да се счита за прекратено при действието на т.4 от Заповед РД05-263/ 08.04. 2022г. на Председателя на ДАБ. Подчертава, че от правно-логическа гледна точка прекратени по силата на посочената заповед могат да бъдат само административни производства, които са били висящи към 08.04.2024г., но не и такива каквито ще се развият в бъдеще. Намира, че случаят му попада по-скоро в хипотезата на т.1 от посочената ЗаповедРД05-263/08.04.2022г., но въпросната заповед според Решение 7885/14.07.2023г. по адм.д.1992/2023г. на ВАС няма характер на административен акт и не е била обект на административен контрол по реда на АПК. В жалбата се съдържа искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС с въпроси относно тълкуването на Директива 2001/55/ЕО и Хартата на основните права на Европейския съюз, като бъдат поставени следните въпроси: 1 член 3, § 1 и чл.17, § 1 от Директива 2001/55/ЕО във вр. с чл.18 от ХОПЕС допуснат ли национална правна уредба, съгласно която производствата по молбите за международна закрила на лица, обхванати от режима на временна закрила, подлежат на прекратяване; 2. Член 6 и чл.31 от Директива 2013/32/ЕС във вр. с чл.18 от ХОПЕС допускат ли национална правна уредба, съгласно която производствата по молбите за международна закрила на лица,обхванати от режима на временна закрила, подлежат на прекратяване ". В заключение, касаторът С. Ф. иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение 1436/16.07.2024г., постановено по адм.д. 200/ 2024г. по описа на Административен съд Добрич - като неправилно, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. В хода на съдебното производство касаторът, действащ лично и чрез процесуалния си представител адв. Петков, поддържа жалбата по развитите в нея доводи за неправилност на обжалваното решение и моли последното да бъде отменено като неправилно.Обръща внимание на съда, че се касае за един дългогодишен спор на касатора с ДАБ дали трябва подадената от него молба за международна закрила да бъде регистрирана и разгледана по същество. Изтъква, че по този въпрос има влезли в законна сила съдебни решения, които задължават административния орган да процедира молбата на Ф. за международна закрила, но че тези съдебни решения не са изпълнени от ДАБ. Изтъква, че силата на присъдено нещо на тези съдебни решения не може да бъде отменена поради факта, че в някакъв последващ момент има влязло в сила решение на 3-членен състав на ВАС с предмет законосъобразността на общ административен акт. Категоричен е, че да се допусне такова нещо означава просто да се преобърне целия ред на съдопроизводството. Повторно акцентира върху обстоятелството, че два пъти е спечелил съдебната битка в съда срещу ДАБ и че съдът е указал на агенцията как да действа. Аргументира се, че въпросното решение на ВАС, на което се позовава първоинстанционният административен съд, няма характер нито на нормативен акт, нито има характер на тълкувателно решение. Счита,че и това решение изобщо не се занимава със законосъобразността на т. 1 от въпросната заповед, в която точка се инструктират органите на ДАБ да не регистрират молби за международна закрила след определена дата. В заключение, С. Ф. иска от съда да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно, с произтичащите от това правни последици. Ответникът Заместник председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено решението на Административен съд Добрич - като правилно, валидно и законосъобразно. Изтъква, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор М. Таралански, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Предлага на касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното решение на АС- Добрич, като доразвива съображенията си в тази насока в депозирано писмено становище. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218,ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на обжалване е Решение1436/16.07.2024г., постановено по адм.д.200/2024г. по описа на Административен съд гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата на С. Ф., гражданин на Украйна, роден на [дата].,ЛНЧ[номер], против Решение 5195/ 05.04.2024г. на Заместник председателя на Държавната агенция на бежанците при Министерски съвет, с което е прекратено производството по предоставяне на международна закрила на С. Ф.. За да постанови съдебния си акт Административен съд Добрич, въз основа на събраните доказателства е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган и в надлежна писмена форма, като съдържа изискуемите реквизити. Съдът изрично е посочил, че обстоятелството, че преди това са постановени съдебни решения във връзка с молбата за предоставяне на международна закрила на С. Ф. не прави нищожен оспорения акт, доколкото е налице произнасяне на различно правно основание. Първоинстанционният съд се е мотивирал, че съгласно чл.82,ал.1,т.1 от Закона за убежището и бежанците временната закрила се прекратява с изтичането на срока, за който е предоставена, както и се е позовал на Решение за изпълнение/ЕС/2022/382 на Съвета от 4март 2022г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масов поток от разселвани лица и мерките за постигане на баланс в усилията на държавите членки по приемане на такива лица и поемане на последиците от това, относно съществуването на масово навлизане в Съюза на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на въоръжен конфликт. Аргументирал се ,че в следствие на това решение и на основание чл.2,ал.2 от ЗУБ е прието Решение 144/10.03.2022г. на Министерски съвет, с което е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в България от 24.02.2022г. за срок от една година, който срок е удължен с няколко последващи изменения на решението на МС, като по отношение на жалбоподателя е установено, че му е предоставена временна закрила до 04.03.2025г. Съдът се е аргументирал, че съгласно чл.2,б. а от Директива 2001/55 изразът временна закрила означава процедура, която има характер на изключителна мярка и цели , в случай на масово навлизане или заплаха от масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не могат да се завърнат в страната по произход, да бъде предоставяна незабавна и временна закрила, особено ако съществува опасност системата за убежище да изпадне в невъзможност да разгледа всички искания, без това да доведе до неблагоприятни последици за нейното ефективно функциониране. Административен съд Добрич е изтъкнал, че е недопустимо едновременното процедиране и на временна, и на международна закрила, като в този смисъл националното законодателство предвижда в чл.68,ал.1, т.2 от ЗУБ производството по предоставяне на международна закрила на лица, на които е предоставена временна закрила, да се образува с регистрирането на чужденеца, но след прекратяване или отнемане на временната закрила.. Намерил е за несъстоятелен довода на жалбоподателя относно съществуването на законопроект, предоставящ правната възможност за едновременно процедиране и предоставяне на временна и международна закрила, доколкото конкретната правна норма не е част от позитивното българско право. Счел е, че доколкото няма данни предоставената временна закрила да е прекратено, то оспорваният акт, с който е прекратено производството по предоставяне на международна закрила, е правилен, постановен в съответствие с материалния закон и с целта на закона. При така приетото за установено от фактическа страна, като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства, настоящата инстанция намира касационната жалба за допустима - като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу акт, подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата на С. Ф. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно да бъде потвърдено. Между страните не е спорно, че жалбоподателят С. Ф. е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх.РД09-ВР-2039 от 11.04.2022г.. Безспорно е и че между страните, че във връзка с така подадената молба за предоставяне на международна закрила от С. Ф. има няколко различни административни акта, постановени от административния орган, както и че тези актове са били предмет на съдебен контрол въз основа на подадени от Ф. жалби. Установява се по безспорен начин,че към датата на постановяване на оспорваното в това съдебно производство Решение5195/05.04.2024г. на Заместник председателя на ДАБ при МС жалбоподателя има предоставена временна закрила. Правният спор е съсредоточен в това допустимо ли е при наличието на какви предпоставки да бъде прекратено производството по молбата за предоставяне на международна закрила, ако чужденецът има предоставена временна закрила, както и допустимо ли е паралелно да бъдат развивани две различни административни производство-за предоставяне на временна закрила и за предоставяне на международна закрила или производството по молба за предоставяне на международна закрила следва да бъде прекратено до прекратяване или отнемане на предоставената временна закрила. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Само за прецизност и пълнота на изложението съдът ще изложи допълнителни мотиви по доводите, наведени в касационната жалба за неправилност на решението на Административен съд-Добрич, респективно - за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради противоречието му с приложимите материално-правни норми. Съдът изцяло споделя извода на Административен съд Добрич, че е недопустимо едновременното процедиране и на временна, и на международна закрила, доколкото съобразно чл.68,ал.1,т.2 от ЗУБ производството по предоставяне на международна закрила на лица, на които е предоставена временна закрила, се образува с регистрирането на чужденеца, след прекратяването или отнемането на временната закрила. Иначе казано правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че правилно административният орган е прекратил производството по молбата за международна закрила, тъй като е недопустимо едновременното процедиране и на временна , и на международна закрила. Несподелими от касационната инстанция са доводите, че първоинстанционният съд е следвало да прогласи оспорвания индивидуален административен акт решението на Зам. председателя на ДАБ при МС, с което се прекратява производството по молбата на С. Ф. за международна закрила на основание чл.177, ал.2 от АПК. Вярно е , че във връзка с подадената молба за международна закрила от Ф. има постановени няколко акта решение 4462/26.05.2022г. на Заместник председателя на ДАБ, с което е било прекратено производството, тъй като украинския гражданин попада в обхвата на въведената на територията на Европейския съюз временна закрила, съгласно чл.2,ал.2 от ЗУБ, за което е било образувано адм.д.646/2022г. по описа на Административен съд Добрич; - писмо с изх.ЦУ-25-1/21.02.2023г. на Председателя на ДАБ при МС, за което е образувано адм.д. 204/2023г. по описа на Административен съд Добрич; - Рещшение8665/05.05.2023г., с което е спряно производството за предоставяне на международна закрила на жалбоподателя, за което е образувано адм.д.397/2023г. по описа на Административен съд Добрич всички тези съдебни актове касаят законосъобразността на конкретните актове, предмет на оспорване по всяко конкретно дело и не формират сила на присъдено нещо по отношение на атакуваното в това съдебно производство Решение5195/05.04.2024г. на Заместник председателя на ДАБ и не са налице предпоставките, посочени в чл.177, ал.2 от АПК, при наличието, на които така постановения административен акт следва да бъде прогласен за нищожен. Както правилно е посочил Административен съд Добрич, постановените преди това съдебни решения във връзка с молбата за предоставяне на международна закрила на С. Ф. представляват актове, с които административния орган се е произнесъл на различно основание и не правят оспорваното решение нищожно, доколкото последното не противоречи на влезлите в законна сила решения на съда, с които съдът се е произнасял по оспорването на други актове, на други основания. Некоректно е твърдението на касатора, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като съдът се е позовал на Решение7885/14.07.2023г. по адм.д. 1992/ 2023г. на Върховен административен съд, което решение няма характера на нормативен акт и не представлява тълкувателно решение по смисъла на ЗСВ. В мотивите на атакувания в това съдебно производство съдебен акт съдът е посочил Решение 7885/ 14.07.2023г. на ВАС като съдебна практика в подобен смисъл, а именно, че при липса на данни за прекратяване на предоставената временна закрила на чужденеца административният орган законосъобразно прекратява производството по предоставяне на международна закрила. Очевидно съдът не е посочил конкретното съдебно решение като такова представляващо тълкувателно решение по смисъла на ЗСВ, нито като нормативен акт, съдържащ приложими и относими материално-правни разпоредби. Несъстоятелен е доводът, че съдът се е позовал на въпросното решение като оправдание за неизпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени на административния орган с Решение 7/06.01.2023г. по адм.д.646/2022г. на Административен съд Добрич и Определение322/27.06.2023г. по адм.д.204/2023г. на АС-Добрич, доколкото в кориците на делото се съдържат доказателства, че административният орган е изпълнил тези съдебни решения, постановявайки административни актове, съобразени с въпросните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Оспорваният в това производство административен акт е такъв издаден на самостоятелни фактически и правни основания и не съществува твърдяната връзка и формирана сила на присъдено нещо между решение 5195/05.04.2024г. на Заместник председателя на ДАБ при МС и постановените предходни съдебни актове, касаещи оспорване законосъобразността на актове за спиране на административното производство по подадената от жалбоподателя молба за международна закрила. Правилен е изводът на Административен съд Добрич, че съдът не може при постановяване на съдебния си акт да се позовава на правна норма, която не е част от действащото и приложимо право. Тук е мястото да бъде посочено,че при липса на специална правна уредба относно прекратяване на административните производства, извън тази по чл.48 от ЗУБ, приложение трябва да намерят нормите на АПК, регламентиращи прекратяването на административното производство . Въз основа на изложеното, като е приел решението на Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. По отношение на особеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС с въпроси относно тълкуването на Директива 2001/55/ЕО и Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с, настоящата инстанция намира, че няма основание за отправяне на такова запитване, доколкото уредбата в правото на ЕС и националното право в Република България са синхронизирани. Разпоредбите са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение