Решение № 16424 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2013 г.

Решение № 16424 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митническо бюро Добрич, представен от юрисконсулт Сърбинска, против решение № 30/28.02.2013 г., постановено по адм. д. № 621/2012 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отменено решение № 1ж 47-5/08.08.2012 г., на началника на МБ Добрич към ЕАД № 12BG002009H0003321/07.05.2012 г. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила. Като процесуално опущение се възприема позоваването на липсващи по делото доказателства заради некоректно индивидуализиране на обсъждано писмено доказателствено средство. Оспорват се изводите на съда за надлежно разграничаване на транспортните разходи след въвеждането на стоките на територията на общността, като условие за изключването им от митническата стойност. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или отмяна на решението и отхвърляне на оспорването на административния акт. Ответникът по касация - "Живел Агро" ООД не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. С обжалвания акт административният съд е отменил по жалба на "Живел Агро" ООД решение № 1ж 47-5/08.08.2012 г., на началника на МБ Добрич към ЕАД № 12BG002009H0003321/07.05.2012 г., с което на основание чл. 78 § 3, чл. 32, § 1, б. "д", т. i и чл. 35 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г. /МК/ е извършена корекция на декларираната митническа стойност от 250 072.73 лева на 274 238.15 лева, в резултат на което са определени за досъбиране мито в размер на 724.96 лева и ДДС 4 978.08 лева. В мотивите си съдът е приел, че по процесната ЕАД е оформен митнически режим "едновременно допускане за свободно обращение за крайна употреба" на тор АМОФОС 312 500 кг, с декларатор и получател "Живел Агро" ООД. Към ЕАД е представена проформа фактура № 0320000136/27.04.2012 г. с предмет международен железопътен транспорт по направление FCA Озодлик - CFR Варна ферибота и цена 58 679.60 лева. В счетоводството на титуляра на режима е отразена фактура № 03200001960/11.04.2012 г., като от приложение № 075 към нея за превоз при условия FCA Озодлик - FCA Добрич е посочена цена 55 459.25 щатски долара /при 11 091.85 щатски долара ЖП навло на вагон и 90 долара за обмитяване на вагони/ при курс на долара в ЕАД 1.4938 лева. Спедитор и издател на двете фактури е "Дискордия" АД. В кл. 19 на декларацията D. V. 1 не са посочени разходи за транспорт след мястото на въвеждане, а тези за транспорт до мястото на въвеждане са 58 679.60 лева /кл. 17/. Съдът е ценил приложение № 1960 към фактурата от 11.04.2012 г., представено в заверено копие в хода на съдебното дирене и заключението на ССЕ, за да обоснове доказаното разграничаване на вътрешния транспорт и следващото от това изключване на разходите за него от МОС. В приложение № 1960 спедиторът "Дискордия" АД е посочил цена на транспорта на вагон поотделно FCA Озодлик - FOB Варна Ферибота и FOB Варна Фериботна - FCA Добрич. Според съда в обжалваното решение на митническия орган не са посочени фактическите основания за издаването му, а липсата на установявания за разграничаването на транспортните разходи се дължи на допуснати в административното производство нарушения на процесуални правила. В съдебния акт е коментирано е значението на Сборника с текстове по митническа стойност на Комитета по Митнически кодекс на Общността. Решението е неправилно. Обратно на приетото от административния съд оспорения пред него административен акт притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В производство по раздел Четвърти от гл. Четиринадесета на ЗМ, упражнявайки последващ контрол на декларирането, митническият орган е установил факти от значение за определяне на МОС на стоките по ЕАД № 12BG002009H0003321/07.05.2012 г., различна от декларираната. При действието на чл. 32, § 1, б. "д", т. i от МКО в МОС се включват и транспортните разходи за внасяните стоки. Деклараторът е длъжен да посочи тези разходи като елемент на МОС в декларацията за МОС - формуляр D. V. 1, който отговаря на образеца в приложение 29 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 /ППМКО/ - чл. 178, § 1 от ППМКО. Тезата на титуляра на режима е за относимост към спора на разпоредбата на чл. 33 § 1 б. "а" от МКО, според който транспортните разходи за стоките след пристигането им на мястото на въвеждане на митническата територия на Общността не се включват в митническата стойност при условие, че са разграничени от действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките. В тази връзка от значение са коментарите на Комитета по Митническия кодекс от Сборника с текстове по митническа стойност, които целят еднакво третиране на вносителите. Според коментар № 5, т. т. 3, 4, 5 и 6 от цитираното издание с препоръки до митническите органи, елементите по чл. 33 от МКО следва да са посочени отделно /разграничаването по терминологията на чл. 33 от МКО/, което се постига с отправяне на искане в съответните клетки на декларацията D. V. 1 и да се посочи сумата в парично изражение, когато е възможно да се установи. За установяване на вида и сумата на елемента може да се ползва всякакъв вид търговска документация. Препоръката на комитета е вносителят да се е снабдил предварително /преди приемане на декларацията/ с доказателствата за вида и стойността на съответния елемент. Разграничаването на разходите на е установено от жалбоподателя с убедителността на пълното доказване. При действието на чл. 154, ал. 1 от ГПК нему е доказателствената тежест, доколкото се домогва да обоснове осъществяването на юридически факт, с чието осъществяване обосновава по-малка МОС, а съответно и по-ниски размери на мито и ДДС. Разграничаването е недоказано с противоречащите си проформа фактура и фактура и съответните приложения. Нелогично е издаването на проформа след издаването на фактура. Обичайно проформа фактурата предхожда издаването на фактура и афишира намерението на продавача да извърши продажбата при определени условия и да създаде основание за плащане. Тя се обезсмисля при издаването на фактура след настъпване на съответното данъчно събитие. Нисък е интензитета на убеждаващо въздействие на допълнително представеното приложение № 1960. То е без достоверна дата и е привързано към фактурата от 11.04.2012 г., към която има и друго приложение с № 0075. Това приложение не е представено пред митническите органи и не е своено от декларатора, поради което е и неясно как той е разграничил разходите си. Всъщност разграничаването не е декларирано надлежно в декларацията за МОС. Без да е надлежно заявено и доказано разграничението по чл. 33, § 1, б. "а" от МКО разходът за транспорт след въвеждането на стоката няма как да се изключи от МОС. В същото време установяването на по-голям от декларирания разход по чл. 32, § 1, б. "д" от МКО и корекцията на МОС имат за последица възникване на допълнително установените задължения за мито и ДДС. Неправилното решение следва да бъда отменено и вместо него да бъда постановено друго за отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,