Решение № 11949 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на РЗОК Пловдив срещу Решение 778 от 25.04.2023 г., постановено по адм. дело 2984/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции РД-26-01-1119/01.11.2022г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на МБАЛ ТримонциумООД със седалище в гр. Пловдив срещу цитираната по-горе Заповед. Претендира разноски. Ответникът МБАЛ ТримонциумООД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила в хода на развитие на производството, изразили се в неспазване на процедурата по чл.76 ал.3 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО). Настоящият касационен състав намира тези изводи правилни. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между МБАЛ ТримонциумООД и НЗОК е сключен договор 162382/25.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ, като спазва всички изисквания по ЗЗО, действащия НРД за МД и клаузите на самия индивидуален договор. В случая с т.1 до т.25 от оспорения административен акт на изпълнителя са били вменени нарушения, като заповедта е била издадена с посочено в нея основание в чл.75 ал.6 ЗЗО, тъй като арбитражна комисия не е била формирана, поради това, че в двуседмичен срок от писмената покана на ответния Директор, РК на БЛС Пловдив не е посочила трима лекари за членове на Комисията. Пред първоинстанционния съд е било установено, че по повод постъпило възражение на изпълнителя от дата 29.09.2022г. е развита хипотезата на чл.75 ЗЗО, обуславяща формирането на Арбитражна комисия, като ал.5 императивно сочи, че създаването и за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК. Имено в тази насока касационният жалбоподател е подписал писмо изх. 62-01-919 от дата 29.09.2022г., с което е поканил РК на БЛС Пловдив да посочи своите членове в състава на Комисията. Пред първоинстанционния съд са събрани доказателства, които са били обсъдени от административния съдия, който в крайна сметка е приел, че тази покана не е достигнала до адресата и(това е волеизявления от категорията, които се нуждаят от получаване, за да започне да тече двуседмичния срок по чл.75 ал.6 ЗЗО). Настоящият касационен състав намира този извод за правилен. При ясно разпределена доказателствена тежест, касационният жалбоподател е бил наясно, че следва при условията на пълно главно доказване да установи настъпването на фактите, на които основава издаване на поканата, без да е формирана Арбитражна Комисия. Веднъж това му е указано общо в разпореждането на съда от 23.11.2022г., а последващо и конкретно в проведеното о.с.з. на 23.02.2023г., когато изрично му е посочено, че следва да представи в срок до следващото по делото съдебно заседание доказателства във връзка с датата на която писмото му от 29.09.2022г. е получено от адресата му. В това следващо заседание обаче процесуалния представител юриск. Лазаров е заявил, че не може да ангажира такива доказателства, отделно от това последващо е посочил, че няма никакви други доказателствени искания. При това конкретно процесуално поведение, съдът е изпълнил в пълна мяра задължението си по чл.171 ал.5 АПК, поради което и с оглед ясната позицията на страната не е имал основание служебно да допуска съдебна експертиза. В този смисъл е неоснователно касационното основание, позоваващо се на допуснато нарушение на съществени процесуални правила от страна на административния съдия. С оглед на това законосъобразен е извода на първостепенния съд, че Директор РЗОК Пловдив не е установил наличието на отрицателната предпоставка за постановяване на административното си решение от 01.11.2022г., посочено в новелата на чл.75 ал.6 ЗЗО липсата на сформирана Арбитражна комисия в двуседмичен срок от поканата му. Това е прието от страна на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяна на заповедта за налагане на санкции. Настоящият касационен състав изцяло споделя тези изводи и не е необходимо да ги преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Предвид изхода на спора разноски се дължат на ответната страна, поради което следва НЗОК да бъде осъдена да заплати на МБАЛ ТримонциумООД сумата от 800 лева за осъществената защита от адвокат пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,