Решение № 4278 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 666/2015 г.

ВАСПетчленен състав20.04.2015 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14791 от 09 декември 2014 г., постановено по адм дело № 836/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 666/2015 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав - II колегия, в частта му по повод частната жалба от министъра на вътрешните работи срещу решение № 14791/09 декември 2014 г., постановено по адм дело № 836/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта му за разноските. ВРЪЩА делото Върховния административен съд, пето отделение, за произнасяне по искането на министъра на вътрешните работи за изменение на решение № 14791/09 декември 2014 г., постановено по адм дело № 836/2014 г. по описа на Върховия административен съд, пето отделение, в частта му за разноските. ОСЪЖДА Р. В. Й. да заплати на Министерството на вътрешните работи направените пред касационната инстанция разноски в размер на 400, 00 (четиристотин ) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4278 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 666/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. О. А. кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. В. Й., чрез пълномощника му адв. В. П., срещу решение № 14791 от 09 декември 2014 г., постановено по адм дело № 836/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-3239/28 ноември 2013 г. на министъра на вътрешните работи и е осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи разноските по делото в размер на 150, 00 (сто и петдесет) лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Постъпила е и частна жалба от министъра на вътрешните работи, чрез пълномощника му юрк. Р. М., против същото решение в частта му с характер на определение, с което е осъден Р. В. Й. да заплати на Министерството на вътрешните работи направените разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че инстанцията по същество не е присъдила дължимия минимален размер за юрисконсултско възнаграждение, с оглед на полагаемото се такова, в размер на 400, 00 (четиристотин) лева. Министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Р. М., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба на Р. Й. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а частната жалба намира за основателна. I. По касационната жалба на Р. В. Й.: Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е заповед рег. № К-3239/28 ноември 2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (отм.) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Р. В. Й. и служебното му правоотношение е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е установил, че назначената комисия със заповед № К-1629/01 октомври 2013 г. на министъра на вътрешните работи е извършила проверка, като е събрала доказателства и писмени обяснения от привлечения към дисциплинарна отговорност. Съдът е приел, че правилно министъра на вътрешните работи е констатирал неморално поведение на служителя и уронващо престижа на службата, поради което е налице нарушение на нормите на т. 2а, буква "д", т. 4, т. 7, т. 8 и т. 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Инстанцията по същество е достигнала до заключение при постановяване на атакуваното решение, че при постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е спазена е процедурата по чл. 230 от ЗМВР (отм.) и чл. 243 от ЗМВР (отм.), както и при спазване на материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлила като неоснователна жалбата на Йорданов. Решението е правилно. При постановяване на решението си тричленният състав на Върховния административен съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Установените от първоинстанционния съд факти несъмнено сочат, че поведението на Р. В. Й. е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, водещо до уронване престижа на службата и несъвместимо с морала, което е в противоречие с т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Установено е, че касаторът е отказал да заплати стойността на зареденото от него гориво на стойност 50, 00 (петдесет) лева и е заявил, че оставя "в залог" личната си карта с обещанието да заплати по-късно зареденото от него гориво, като по този повод е възникнал скандал между него и служителките в търговския обект. При направена справка в ОДЧ (оперативна дежурна част) при 07 РУП - СДВР е установено, че на 25 юли 2013 г. Р. Й. е обявил личната си карта за открадната и по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗБДЛ документът за самоличност е обявен за невалиден. Както законосъобразно е установил първоинстанционният съд, тези действия на Йорданов правилно са били квалифицирани от ресорния министър като поведение, което несъмнено води до уронване престижа на институцията, към която е назначен на длъжност "стажант", категория "Г" в ОД на МВР и съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение". Касационната инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съдебен състав, че установените в хода на проведеното дисциплинарно производство действия непосредствено нарушават принципите, на които се основава дейността на МВР, регламентирани в разпоредбата на чл. 4, т. 1 от ЗМВР (отм.). Поддържаните в касационната жалба оплаквания за липса на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) са неоснователни. От данните по делото е видно, че служителят е извършил описаните дисциплинарни нарушения, като по делото не са налице доказателства, които да оборят събраните по делото данни. В разглеждания случай, извършените от Й. действия са несъвместими със заеманата от него длъжност в МВР и съответно с оставането му на служба. Както правилно е установил тричленният състав, наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяването на служебното правоотношение е съобразено с въведените в закона административнопроцесуални правила. Фактическите обстоятелства, установени от доказателствата към административната преписка и изложени в самата заповед сочат за съответствие с правните такива, обосноваващи поведение на жалбоподателя, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като извършените от него действия уронват престижа на службата. Поведението на Р. Й. обосновано е определено и като неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според които дори извън работно време и по време на отпуск, държавният служител в МВР е длъжен да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме - т. 4 от Етичния кодекс, при съобразяване на етичните принципи на поведение, сред които е посоченият в. т. 2а, б. "д" от посочения - честност, да пази доброто име на институцията, която представлява - т. 7 от същия кодекс, задължение да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си - т. 8 от цитирания. Извършените от касатора действия, довели до налагане на дисциплинарното му наказание са несъвместими с цитираните по-горе правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и по този начин е уронил престижа на службата, поради и което правилно първостепенният съд е преценил правилносттта на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание като съответстваща на тежестта на наложеното наказание и извършеното нарушение по смисъла на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Извън изложеното, следва да се отбележи и обстоятелството, че дисциплинарната отговорност на лицето може да бъде ангажирана и независимо от образуваното наказателното производство, тъй като с оглед нормата на чл. 234, ал. 3 от ЗМВР (отм.) дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната. Поради това представеното по делото копие от постановление на Софийската районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство от 01 август 2014 г. не може да промени изводите на съда относно извършването на дисциплинарното нарушение. Поради това обстоятелството, че първоинстанционният съд не е обсъдил това доказателство не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е основание за отмяна на постановения съдебен акт. В тази връзка следва да се посочи и това, че - обратно на твърдяното от пълномощника на касатора, постановлението за прекратяване на наказателното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и няма правната тежест на влядлата в сила присъда или решение на съд. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното от ответника искане, касаторът - Р. Й., следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи направените пред касационната инстанция разноски в размер на 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. II. По частната жалба: Подадената частна жалба обективира искане от министъра на вътрешните работи за изменение на решение № 14791/09 декември 2014 г., постановено по адм дело № 836/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта му за разноските, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, по-висок от присъдената сума от 150, 00 (сто и петдесет) лева, а именно - 400, 00 (четиристотин) лева. Процесуална предпоставка за обжалваемостта на съдебния акт относно разноските е изчерпването на отзивния ред на изменението му - чл. 248, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК и чл. 144 от АПК. Този ред в случая не е осъществен. Ето защо по своята същност подадената частна жалба има характер на искане за изменение на решението в частта му за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК, по което искане компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд. С оглед горното производството по делото в частта му, образувано по подадената частна жалба, ще следва да бъде прекратено, а делото ще следва да бъде върнато на тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, за произнасяне по направеното в нея искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,

Цитирани разпоредби

1