Решение № 94 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 41/2011 г.

Решение № 94 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 41/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НЧД № 53/2010 г. по описа на Районен съд - Ивайловград и отмяна на постановеното по него определение в частта за определяне режима на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода по отношение на осъдения Ц. Х. М.. В искането за възобновяване се твърди, че при постановяване на определението е допуснато нарушение на закона, предвид приложението на чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, вместо чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. В съдебното заседание искането за възобновяване се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Осъденият М. не се явява, редовно призован. Същият е отбелязал в призовката, че не желае да присъства в съдебното заседание. В касационното производство участва процесуален представител, който счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: I. С подлежащото на контрол определение, на основание чл. 25, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, е определено общо наказание на осъдения М. по влезлите в сила присъди, постановени по НОХД № 44/2009 г. и по НОХД № 70/2005 г. и двете на Районен съд - Ивайловград, като му е наложено най - тежкото наказание - две години лишаване от свобода, което да изтърпи при "общ" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Постановено е отделно изтърпяване на три месеца лишаване от свобода, наложени на осъдения М. по НОХД № 38/2005 г. по описа на Районен съд - Ивайловград, тъй като деянието, предмет на НОХД № 44/2009 г., е извършено в изпитателния срок, определен по първо посоченото дело. За това наказание лишаване от свобода съдът не е определил режим на изтърпяване и място. II. Искането за възобновяване е основателно. Действащият ЗИНЗС установява пряка връзка между определянето на типа заведение, в което осъденият пълнолетен трябва да бъде приведен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, и съответния на този тип заведение първоначален режим. При посочените в предходния пункт данни осъденият М. попада в категорията лица, за които чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда да бъдат настанени в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, защото предходното му осъждане на лишаване от свобода по НОХД № 38/2005 г. изключва приложението на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Постановявайки осъденият М. да бъде приведен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съдът е съобразил чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Определеният "общ" режим обаче е в разрез с разпоредбата на чл. 61, т. 2 от същия закон, предвиждаща "строг" първоначален режим на изтърпяване на наказанието за осъдените, които се настаняват в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С оглед на посоченото определеният "общ" първоначален режим за изтърпяване на наложеното на М. наказание лишаване от свобода е в нарушение на закона (чл. 59 - чл. 61 от ЗИНЗС), което обуславя и основателност на искането за възобновяване, отмяна на постановения съдебен акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Предвид горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,