Решение № 9656 от 3.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6063/2023 г.

Производството е касационно, по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. П. С., подадена чрез неговия процесуален представител адв. Д. Колева, против Решение 29/28.04.2023г., постановено от Габровския административен съд по адм. д. 296/21 година. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението. От обстоятелствената част на касационната жалба се извежда като касационно основание и неправилно приложение на материалния закон, а от изявленията на касатора пред касационната инстанция следват и възражения за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения от първоинстанционния съд. Касаторът иска отмяна на решението и уважаване на иска. Ответникът в касационното производство Националната агенция за приходите/НАП/ оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки, които поддържани и в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура /сега Върховната прокуратура/ чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, което е неблагоприятно за касатора. По основателността й, касационният състав приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с един иск с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ, предявен от С. срещу НАП, с цена един милиард лева, за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тормоз, влошено здравословно състояние, причинени от извършвани многобройно проверки и съставени актове за установяване на административни нарушения, и издадени наказателни постановления от длъжностни лица на ответника, на дружествата Трейс Агро ЕООД, Триас Грейн ЕООД, Фас Систем ЕООД и ЗЕС Технолоджи ЕООД, собственост и управлявани от ищеца. Административният съд е приел следното от фактическа страна: Установил е, че ищецът е едноличен собственик на капитала и управител на следните дружества : Трейс Агро ЕООД, Стара Загора от 25.05.2015г.; Триас Грейн ЕООД, Стара Загора от 10.03.2016г.; Фас Систем ЕООД, Трявна от 08.03.2019г. и ЗЕС Технолоджи ЕООД от 22.01.2019г. Съдът е посочил в мотивите си, че по отношение на дружеството Трейс Агро ЕООД, инспектори по приходите са искали от ищеца представяне на документи и писмени обяснения, както следва- през м.11.2015г., на 06.02.2017г., на 21.03.2017г., на 18.03.2019г., на 08.05.2019г., на 05.08.2019г., на 31.07.20 г., на 19.05.2017г. и на 14.08.2017 година. Установено е, че органите на НАП са изискали от ищеца документи и обяснения за дружество Фас Систем ЕООД на 13.11.20г., на 3.12.20г., както и за дружество Триас Грейн ЕООД на 20.08.2018г., на 14.09.2018г., на 10.10.2018г., на.13.12.2918г., на 11.02.2019г. и на 30.07.2019г. Установил е, че с искане от 22.03.2019г. и от 5.03.21г. до ЗЕС Технолоджи ЕООД е изискана информация от органи на НАП. Съдът е обсъдил в решението си констатациите на събраните по делото съдебно-медицински експертизи във връзка с установените заболявания на ищеца и връзката им с преживения от него стрес и притеснения от многобройните проверки, направени от органите на НАП. Правните изводи, до които е стигнал първоинстанционният съд са следните: съдът е формирал извод, че протоколите за съставените проверки, с които са установени нарушения, не са били оспорени на осн. чл.156, ал.1 ДОПК, вр. с чл.144, ал. ДОПК. Преценил е също така, че тези актове нямат за свой адресат ищеца, поради което проверките не биха могли да му причинят вреди. Приел е, че не са извършени незаконосъобразни действия или бездействия от длъжностни лица на ответника във връзка с тези проверки. Също така, съдът е посочил, че тяхната многобройност не ги прави незаконосъобразни, а също така, че били осъществени по отношение на различни субекти, а не на едно дружество. Съдът е формирал извод, че наличието на няколко проверки не е нарушение на законодателството. Посочил е също така, че ищецът е регистрирал няколко дружества и е логично всяко от тях да подлежи отделно на контрол от органите на НАП. Решаващият извод на съда е, че с реализираните проверки на четири отделни самостоятелни правни субекта, органите на НАП не са допуснали нарушения, с които да са причинени вреди на ищеца. Въз основа на заключенията на съдебно-медицинските експертиза, съдът е приел, че заболяванията на ищеца нямат причинна връзка с притесненията, които той твърди, че е изживял във връзка с проверките от органите на НАП. В изпълнение на задълженията си по чл.218 , ал.1 и ал.2 АПК, касационният състав преценява, че решението, постановено от административния съд е резултат от допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда, довели до неговата недопустимост. Извършената преценка от административния съд относно броя на предявените искове е неправилна и рефлектира на допустимостта на обжалваното решение. С исковата молба са предявени множество обективно съединени иска, които могат да се разграничат съобразно различни критерии. Според вида на претендираното обезщетение са предявени три групи искове за обезщетяване на претърпени загуби / от лихви за забава по необслужвани кредити, посочени в исковата молба и загуба на имущество апартамент/, за обезщетяване на пропуснати ползи / от получаване на дивиденти от дейността на собствените на ищеца дружества за периода м.03.19г. 20.10.21г. и от отказано финансиране по рамкова програма за научни изследвания и иновации Хоризонт 2020 /, и за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тормоз и трайно увреждане на здравето, поради отключени заболявания в резултат на стреса и тормоза от извършваните данъчни проверки. Според източника на вредите, исковете могат да се групират в две групи - от незаконосъобразна административна дейност на органите на НАП, изразяваща се в извършени многобройни проверки на представляваните от ищеца търговски дружества при твърдяна липса на правно основание, поради което предприети незаконосъобразно, стартирали през 2016г. и продължили до края на 2019 г./ молба от пълномощника на ищеца вх. СДА-01-2179/13.12.21г., лист 248 от първоинстанционното дело/ и другата група от незаконосъобразни наказателни постановления /НП/, издадени въз основа на АУАН, съставени в резултат на проверките. В резултат на неправилната преценка относно броя на предявените искове, административният съд е пропуснал да изиска от ищеца индивидуализация на всеки един от тях. Не са индивидуализирани чрез посочване на период, исковете за заплащане на обезщетение за твърдените като претърпени неимуществени вреди. Какъв е размера на претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди във връзка с извършваните проверки и какви са размерите на претендираните обезщетения във връзка с незаконосъобразните наказателни постановления. Също така, ако от съдържанието на исковата молба и молбата на ищеца от 13.12.21г. е възможна индивидуализация на твърдените от ищеца незаконосъобразни проверките, то не е възможна индивидуализацията на сочените от ищеца като вредоносни за него незаконосъобразни НП. В исковата молба и допълнителната молба, не са индивидуализирани / с номер, дата, издател/ незаконосъобразните НП, от които се твърди, че са причинени част от вредите. Съдът е следвало да установи това и укаже на ищеца да отстрани този недостатък в исковата молба. Също така, съдът е следвало да укаже на ищеца, че наказателните постановления представляват отделни актове и следва да конкретизира по всяко едно от тях вида на вредата/вредите, размера на претендираното обезщетение/обезщетения, периода на исковите претенции. С оглед допустимостта на производството по исковете за заплащане на обезщетения във връзка с незаконосъобразните НП, съдът е следва да изясни и въпроса, дали вече не са разглеждани искове за обезщетения, предявени от ищеца във връзка с отменените НП. Въз основа на тези съображения, касационният съдебен състав преценява, че административният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, в която обективно съединените искове не са достатъчно индивидуализирани по начин, че да стават ясни обективните предели на търсената защита, така че да може съдът допустимо да се произнесе по тях с решението си. Касационният състав счита, че за целите на касационния контрол, следва да посочи и други констатирани пороци на обжалваното решение. Неправилен е изводът на съда, че протоколите за съставените проверки, не са били оспорени на осн. чл.156, ал.1 ДОПК, вр с чл.144, ал. ДОПК. Имплицитно административният съд е приел, че протоколите, с които завършват данъчните проверките подлежат на оспорване, което е неправилно, тъй като не следва от ДОПК. Административният съд на стр. 7 от решението си точно е посочил разпоредбите от ДОПК, приложими към извършването на проверки от органите по приходите. Проверката е форма на данъчно-осигурителен контрол и се извършва чрез съвкупност от действия на органи по приходите по установяване на определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и осигурителните вноски. За разлика от ревизията, проверката не завършва с индивидуален административен акт, какъвто е ревизионният акт, с който се установяват данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски. В резултат на проверката, може да се образува ревизионно производство, но то би било отделно, различно производство от производството по проверката. В резултат на проверката и в случай, че се установи нарушение на данъчното или осигурителното законодателство, приходните органи могат да издават НП, с които да налагат административни санкции, които НП подлежат на съдебен контрол. От правната регламентация на проверката следва, че тя се състои във фактически действия на органите по приходите, за които може да е налице волеизявление /изрично писмено възлагане/, но може и да не е, но проверката задължително завършва с писмен акт / протокол или друг акт, предвиден в закона/, който отразява резултатите от извършването й. Следователно, законосъобразността на извършените проверки и констатациите в резултат на извършването им, отразени в съставения финален документ, не може да се проверят в нарочно, самостоятелно производство по оспорването на тези актове, чрез съдебно обжалване на финализиращите ги протоколи. Това обаче не ги прави безконтролни, защото , законосъобразността на фактическите действия по извършването им, може да се провери в производство по чл.203, ал.4 АПК, образувано от засегнатото от тях лице. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд не споделя извода на административния съд, че след като тези проверки нямат за свой адресат ищеца лично, а търговските дружества, управлявани от него, не са вредоносни за ищеца като физическо лице. Този извод на съда е нелогичен и неразумен, и като противоречащ на правилата на логическото мислене е необоснован и неправилен. Учредяването на търговско дружество е резултат от човешка воля и действия. Дейността на учреденото търговско дружество също е резултат на човешка дейност в това число и управленска. Работещото търговско дружество неизбежно създава взаимоотношения с публични органи във връзка с дейността си. Тези взаимоотношения, макар и възникнали между юридически лица, обективно се осъществяват в резултат на волева човешка дейност, поради което могат да бъдат източник на различни емоции за осъществяващите я физическите лица. Обстоятелството, сочено от първоинстанционния съд, че търговските дружества са отделни правни субекти, не изключва емоционалната ангажираност на ищеца спрямо дейността им, в качеството му на техен собственик и управител, която дейност включва създаване и поддържане на отношения с трети лица, в това число и публични органи. Противоестествено на човешката психика е да се счита, че физическото лице създало и управляващо търговско дружество е емоционално изолирано от дейността ми и свързания с нея контрол от страна на публичните органи. Извън правилата на логическото мислене е да се приеме, че с възникването на търговското дружество като самостоятелен правен субект в правния мир, собственикът му, по чиято воля то е учредено, не се вълнува и не би следвало да се вълнува от дейността му занапред. Липсва и фикция в позитивното право в този смисъл. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че е логично, възможно и допустимо извършваните проверки от органите на НАП, на търговските дружества, управлявани от ищеца, да са повлияли на емоционалното му състояние. Незаконосъобразността на фактическите действия по извършването на проверките или една част от тях, както и негативното засягане на нематериалната правна сфера лично на ищеца и степента на засягане, са обстоятелства, подлежащи на доказване от него. Касационната инстанция преценява като необоснован извода на административния съд, че не са извършени незаконосъобразни действия или бездействия от длъжностни лица на ответника във връзка с тези проверки. При формирането на този извод, съдът не е анализирал всички факти и обстоятелства, които се разкриват във връзка с проверките от органите на НАП. Съдът е приел, че наличието на няколко проверки не е нарушение на законодателството. Посочил е също така, че ищецът е регистрирал няколко дружества и е логично всяко от тях да подлежи отделно на контрол от органите на НАП. Решаващият извод на съда е, че с реализираните проверки на четири отделни самостоятелни правни субектна , органите на НАП не са допуснали нарушения, с които да са причинени вреди на ищеца. По този въпрос, съдът е пропуснал да обсъди обаче броя на проверките едновременно с продължителността на всяка една от тях. Този анализ е бил напълно допустим като се съпоставят всяко едно от исканията за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, отправяни до ищеца в качеството му на представляващ процесните дружества с извлеченията от информационната система на НАП за извършвана контролна дейност спрямо дружествата на ищеца, представени от ответника с отговора на исковата молба. Този съвместен анализ на посочените писмени доказателства разкрива, че през 2017 година, ищецът е бил поставен във фактическо положение да представя документи и обяснения на длъжностни лица на НАП във връзка с едно от управляваните от него дружества през периода / с малки прекъсвания/ от м.02. 2017 г. до м.09.2107г., тоест 7 месеца. През 2018г. на ищеца са изисквани документи за проверка във връзка с друго от управляваните от него дружества всеки месец през периода от м.08/вкл./ до м.12. /вкл./, тоест 5 месечен период . През 2019г. от ищеца са изисквани документи и обяснения от органите на НАП през периода / с малки прекъсвания/ от м.03.19г. до края на м.11.19 година, тоест 8 месечен период. Посочената продължителност за всяка една от годините, за различните дружества, управлявани от ищеца е факт, който е следвало да бъде обсъден и съобразен от съда при преценката му относно твърдението на ищеца за незаконосъобразност на многобройните проверки, извършени на дружествата му. След като твърденията на ищеца са, че проверките са извършени без основание, административният съд е следвало да прецени, имало ли е или не обективен повод и фактическо основание за извършването на всяка една от тях. От данните в исканията и представените протоколи за някои от проверките става ясно, че за една част от проверките има нарочно писмено възлагане. Тези документи / по възлагането им/ е следвало да се изискат за представяне по делото. Извършването на проверки на данъчните субекти, макар да е предоставено на преценката на органите на НАП, не следва да е произволно. При упражняване и на това свое правомощие, приходните органи са обвързани от принципа за съразмерност и пропорционалност, установен в чл.6 АПК във вр с §2 от ДР на ДОПК. Тоест, то трябва да се упражнява в обем, който не надхвърлят минимално необходимото за постигане на целта. Доколко, този принцип за съразмерност е спазен от длъжностните лица на ответника е въпрос от значение за правилното разрешаване на спора, по който съдът не е формирал изводи и не е изложил съображения. По същите съображения, които се изложиха по-горе в мотивите, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неправилен и извода на административния съд, че след като с НП са налагани имуществени санкции на търговските дружества на ищеца, тяхната незаконосъобразност не би могла да рефлектира в емоционалната сфера лично на ищеца. На първо място, както се посочи и по горе в настоящите мотиви, съдът е следвало да иска индивидуализация на исковете, предявени във връзка с отменените НП. Обстоятелство, което съдът не е обсъдил в решението си, но което е установено по делото е, че в един и същи ден - 8.08.2017г. за едно от търговските дружества на ищеца Трейс Агро ЕООД орган на НАП е издал 18 броя НП, с които са наложени имуществени санкции. Съдът е посочил в решението си, че всички те са отменени на процесуално основание, което според настоящия съдебен състав не следва от мотивите на всички съдебните решения. От друга страна, отмяната на НП на процесуално основание не ги прави по-малко незаконосъобразни. По делото са представени множество съдебни решения на Районен съд Бургас, върху които няма отбелязване, че са влезли в сила. Съдът е пропуснал да укаже на страните необходимостта от установяване на това съществено за спора обстоятелство. По тези съображения, касационната инстанция преценява, че в резултат на допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, съдът е постановил порочно решение. Настоящият касационен състав преценява, че следва да съобрази решението си с най-тежкия констатиран порока на обжалваното решение, поради което следва да го обезсили на осн. чл.221, ал.3 АПК вр. с чл.218, ал.2 АПК и върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд Габрово. Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд