Решение № 14498 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6533/2020 г.

Решение № 14498 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6533/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Стоев, от [населено място] против решение № 1006/28.02.2020 година, постановено по административно дело № 181/2019 година по описа на Административен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на ТП на НОИ – Хасково, чрез юрисконсулт Т. Запрянова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1006/28.02.2020 година, по адм. дело № 181/2019 година Административен съд – Хасково е отхвърлил оспорването по жалба на Н. Стоев, от [населено място] срещу Решение № 1012-26-263-20/21.01.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № [ЕГН]-2140-26-741/18.10.2018 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ–Хасково. Присъдил е разноски. Решението е правилно. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор факти и е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Изводите на съда кореспондират със събраните по делото доказателства, както и приетото заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните. Обоснован е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът правилно е съобразил, че спорът по делото е детерминиран от категоризирането на труда за процесните периоди, полаган от касационния жалбоподател в ДАП - "Автостопанство" за периода от 21.01.1982 г. до 1.04.1991 г.; в ЕТ "НВ - Транспорт" за периодите от 1.12.1995 г. до 1.01.1999 г. и от 1.01.2000 г. до 1.02.2003 г. и в "ЕПС Транс" ЕООД за периодите от 26.10.2006 г. до 31.12.2006 г. и от 1.02.2007 г. до 8.06.2007 г. Обосновано административният съд е приел за недоказани твърденията, че осигурителният стаж на касационния жалбоподател за спорните периоди е следвало да бъде зачетен като такъв от втора категория и съответно към момента на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОС той не е отговарял на условията по чл. 69б, ал. 2 от КСО, нито на тези по чл. 68, ал. 1, ал. 3 от КСО. Видно от приложения опис на осигурителния стаж на жалбоподателя, за периода от 21.01.1982 г. до 1.04.1991 г - 09 г. 02 м. и 10 дни, Н. Стоянов е заемал длъжност "шофьор" в ДАП "Автостопанство" – Хасково; за периода от 1.12.1995 г. до 1.01.1999 г. - 03 г. и 01 м. е бил самоосигуряващо се лице към "НВ-Транспорт – В. Стоева "; за периода от 1.01.2000 г. до 1.02.2003 г. – 03 г. и 01 м. е заемал длъжност "шофьор", "снабдител" в "НВ-Транспорт – В. Стоева "; за периода от 26.10.2006 г. до 31.12.2006 г. и от 1.02.2007 г. до 8.06.2007 г. – 06 м. и 13 дни е вписан с длъжност "работник" в "ЕПС-Транс". Обосновано административният съд е приел, че трудът, положен от жалбоподателя през периода - от 21.01.1982 г. до 01.04.1991 г. е такъв от трета категория, предвид липсата на данни за вид, марка, регистрационен номер и товароносимост на управлявания автомобил. Този извод намира подкрепа от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. При липса на запазени длъжностни характеристики или оценки за тежестта на труда за изпълняваната длъжност, което е било установено от вещото лице, както и при липса на запазени заповеди за трудова дейност, съдът е обсъдил и събраните по делото гласни доказателства в съвкупност с останалия доказателствен материал, досежно спорния период - писмо изх. № 1042-26-1535-1/12.07.2018 г. от Началника на сектор "Осигурителен архив", както и от издадения обр. УП-15 за осигурителен доход с изх. № 1042-26-2247-1/3.10.2018 г. за периода от 1.01.1988 г. до 31.12.1990 г. Направил е верния извод, че наличието на изплащани добавки за управляван автомобил с ремарке касае само някои от месеците от процесния период и същите не могат да бъдат възприети като отнасящи се за целия. Обосновани са изводите на съда и досежно категорията на положения от жалбоподателя труд в ЕТ "НВ – Транспорт – В. Стоева" – Хасково за периодите от 1.12.1995 г. до 1.01.1999 г. (като самоосигуряващо се лице) и от 1.01.2000 г. до 1.02.2003 г. Досежно тях е налице заверен осигурителен стаж и доход за 3 г. и един месец (за първия период), съгласно представена осигурителна книжка без да е ясно каква е точно извършваната от жалбоподателя работа, респ. заеманата длъжност. От заключението на вещото лице се установява, че за този период ЕТ, към който се е осигурявал жалбоподателят е притежавал товарни автомобили т. е. търговецът е извършвал и транспортна дейност, но няма данни жалбоподателят да е заемал длъжност "шофьор" и да е управлявал някой от товарните автомобили. Свидетелските показания, че Н. е управлявал автомобил над 12 тона законосъобразно съдът не кредитирал с доверие, доколкото същите са били повлияни от факта, че свидетелката е съпруга на жалбоподателя. За втория период от 1.01.2000 г. до 1.02.2003 г. свидетелските показания не кореспондират с данните в регистъра на трудовите договори, според които, видно от Констативен протокол №КП-5-26-00502190/12.12.2018 г., жалбоподателят е бил на длъжност "товарачи и разтоварачи", нито с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като подадените такива за последния за период м. 01.2000 г. – м. 02.2001 г., че е лице, работещо на 1 час с начислен осигурителен доход като за работещ при условията на трета категория труд. Относно положеният в "ЕПС Транс" ЕООД – гр. Казанлък труд за периодите от 26.10.2006 г. до 31.12.2006 г. и от 1.02.2007 г. до 8.06.2007 г. не се установява от събраните по делото доказателства да е такъв от втора категория. Липсват писмени документи, издадени от този осигурител. С разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО е налице забрана да се установяват с гласни доказателства вида, марката, модела и товароносимостта на управлявания от жалбоподателя автомобил и административният съд законосъобразно не е ценил събраните такива в тази насока. Предвид изложените съображения, административният съд е направил законосъобразния извод, че правилно административният орган е приел, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОС жалбоподателят не е отговарял на условията по чл. 69б, ал. 2 от КСО, нито на тези по чл. 68, ал. 1- ал. 3 от КСО. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят заявените разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, платими от касатора. Съгласно чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя същите в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение