Решение № 195 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5203/2007 г.

Решение № 195 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5203/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Варненския окръжен съд от 2.07.2007 г. по гр. д. № 734/2007, с което е отменено решението на Варненския районен съд от 23.02.2007 г. по гр. д. № 4965/2006, като е отхвърлен предявеният иск за собственост върху реална част от имот. Недоволни от решението са касаторите Н. К. Ш. - П. и П. М. П., К. Н. К. то го обжалват в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като считат, че неправилно съдът е отхвърлил иска са собственост, който е предявен поради отказа на общината да завери молбата-декларация за извършване на обстоятелствена проверка. Ответникът по жалбата О. В. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателни поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищтците са собственици на целия УПИ, но не по давност, а поради неприлагането на уличните и дворищните регулации след 1959 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че неправилно въззивният съд е приел, че предмет на делото е идеална част от имот. Действително петитумът на исковата молба е формулиран непрецизно като е посочена идеална част 170 кв. м. от имот с площ около 650 кв. м., но ако съдът не е бил в състояние да извлече чрез тълкуване на исковата молба действителната воля на ищтците, той е могъл да я остави без движение и им даде указания за поясняването й. Също неправилно съдът е приел, че заявеното с исковата молба право на собственост се претендира единствено по давност. В обстоятелствената част на исковата молба изрично се твърди, че уличните регулации са "отпаднали". В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е взел предвид възможността ищтците да се снабдят с констативен нотариален акт за процесния имот в пълния му обем. Тази възможност би имала значение, ако ответникът не е оспорил иска и се поставя въпросът за интереса на ищтците от предявения иск. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 218е ГПК (отм.). По делото е установено, че по регулационния план от 1959 г. за имот пл. № 5 е отреден парцел ****, като се предвиждало отчуждаване на около 95 кв. м. по уличната и придаване на около 25 кв. м. от съседния имот пл. № 6 по дворищната регулация, като и двете не са приложени. Праводателката на ищтците е придобила имота при това отреждане през 1975 г., като площта на незасегнатата от регулационните отреждания част от имота погрешно е посочена 480, вместо действителната 545 кв. м., след което през 1984 г. го е прехвърлила на ищтците при същото отреждане. Поради неприлагането на както на уличната, така и на дворищната регулации, с регулационния план от 1985 г. за същия имот - вече с пл. № 533 е отреден парцел ****ХIII, който съвпада пълно с вътрешните кадастрални граници, а по уличната регулация се предвижда отчуждаване на тясна ивица с дължина 25 и ширина от 0 до 1 м, която също не е приложена. Предмет на въззивното производство е реална част от имота с площ 150 кв. м. като разлика между посочената в нотариалния акт от 1975 г. площ 480 кв. м. и действителната негова площ, поради което предявеният иск следва да бъде уважен до този размер. Ответникът по иска го е оспорил и е обжалвал първоинстанционното решение, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищтците сумата 175,00 лева разноски за всички инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение