Решение № 264 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5514/2007 г.

Решение № 264 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5514/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Софийския окръжен съд от 7.06.2007 г. по гр. д. № 71/2007, с което е отменено решението на Свогенския районен съд, като са отхвърлени предявените негаторен иск и иск за обезщетение за неоснователното ползване на имота. Недоволен от решението е касаторът Л. А. Г., койирил Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно съдът е приел, че правото на собственост не е възстановено в пълен обем и ответникът ползва правомерно процесния трафопост. Ответникът по жалбата "Ч" АД я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че спорният трафопост е законно построен докато мястото е било държавна собственост, поради което собствеността на ищеца не е била възстановена изцяло. Правото на строеж за трансформаторния пост, като енергиен обект по смисъла на чл. 10 от Закона за електростопанството, действал при построяването на сградата, е останало в имуществото на държавата и той го ползва правомерно, без да дължи обезщетение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че имотът е част от отчуждения от праводател на ищеца през 1963 г. по-голям имот за озеленяване и резервоар, върху която част това мероприятие не е реализирано, поради което собствеността е възстановена. Правото на собственост обаче не е възстановено в пълен обем, тъй като преди възстановяването в него е бил построен процесният трафопост, който остава държавна собственост. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че правото на собственост върху земята е възстановено на ищеца. Това е частта от земята, върху която е прието, че благоустройственото мероприятие, за което е била отчуждена, не е реализирано и съответната част от изплатеното обезщетение е върната. Също правилно обаче въззивният съд е приел, че правото на собственост не е възстановено свободно от тежести. При действието на чл. 10 от Закона за електростопанството в мястото е построен процесният трафопост, поради което държавата остава негов собственик и след връщането на земята, като възстановеното право на собственост остава обременено с правото на строеж за това съоръжение. Като ползва съоръжението и необходимия терен около него за ползването и поддържането му, ответникът пречи на ищеца да упражнява правото на собственост в пълен обем, но това е правомерно, тъй като ищецът не притежава правото на собственост в пълен обем. То е обременено с правото на строеж и собственикът е длъжен да търпи действията на суперфициаря, доколкото те не надхвърлят правата му по чл. 64 ЗС. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касацията "Ч" АД следва да бъде присъдена сумата 200 лева юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, както се претендира. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение