Решение № 15445 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2013 г.

Решение № 15445 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Враца против решение от 15.12.2012 г., постановено по адм. д. № 545/2012 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответната страна - Нели Лилова Ценова, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата, в частта й, с която се обжалва решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Нели Ценова и за основателност в частта й, с която се обжалва присъденото обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 6/02.08.2012 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Враца, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебно правоотношение на жалбоподателката поради съкращаване на длъжността и е осъдил Регионална инспекция по околната среда и водите - Враца да заплати на Нели Лилова Ценова сумата 2680 лв., представляваща четиримесечно обезщетение за незаконното й уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2012 г. до окончателното й заплащане. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че Нели Лилова Ценова е заемала длъжността "старши експерт финансов контрол и управление на масово разпространени отпадъци", в отдел "Контрол на околната среда" в Регионална инспекция по околната среда и водите - Враца. С влизане в сила на длъжностното разписание от 01.08.2012 г. длъжността е заличена като е създадена длъжност "старши експерт разрешителен, регистрационен режим и екологосъобразно управление на отпадъците", без да се променя числеността на отдела. За новосъздадената длъжност е обявен конкурс за назначаване. При сравнение на длъжностните характеристики на двете старши експертни длъжности се установява, че същите са идентични в основаните си функции и задължения, свързани с контрола по управление на отпадъците и свързания с него регистрационен режим. Не е налице качествено изменение на функциите на длъжността "старши експерт", макар и да са прибавени някои нови задължения за сметка на отпадането на други. Освен че изискванията за образователна степен и професионален опит са еднакви, разликата в завършената специалност не е основание да се счита, че основните елементи на новата длъжност са качествено различни от изпълняваните от жалбоподателката, която по образование е икономист, а не еколог. Освен това двете длъжности са експертни с едно и също длъжностно ниво и при съпоставянето им не се констатират съществени различия, предвид факта, че управлението на отпадъците по необходимост включва разрешителния и регистрационния режими, както и контрола върху тях, включително и финансов, уредени в Закона за управление на отпадъците. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че длъжността е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, поради което и не е налице съкращаване на длъжността, а единствено промяна в наименованието й. В подкрепа на този извод е и факта, че за длъжността "главен експерт" е обявен конкурс за назначаване. Следователно спрямо Нели Ценова не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното й правоотношение. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че новото длъжностно разписание не е утвърдено от министъра на околната среда и водите, но това не се отразява върху правилността на крайния извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението в частта му, с която е уважен предявения иск по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. е частично недопустимо. В исковата си молба жалбоподателката е претендирала обезщетение в размер на 1340 лв. за незаконно уволнение за периода 03.08.2012 г. - 03.10.2012 г. т. е. за два месеца. Изменение на иска не е допускано. Съдът е присъдил обезщетение за четири месеца и е осъдил ответната страна да заплати на ищцата сумата 2680 лв. Следователно налице е произнасяне по непредявен иск, което води до недопустимост на решението в частта му, с която е присъдена сума над предявения размер на иска - 1340 лв. В останалата част решението е правилно. Фактът, че съдът не е разделил производството по делото по отношение на предявения иск за обезщетение поради незаконно уволнение не води до недопустимост, а в случая и до неправилност на съдебното решение. Съгласно правилото на чл. 204, ал. 2 от АПК искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, което в случая е сторено. Действително искът е бил преждевременно предявен, тъй като правото на обезщетение възниква от момента на влизане в сила на съдебното решение, но с оглед правилността на съдебното решение в частта му, с която е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, то обезщетението за незаконно уволнение е дължимо. Твърдението на касатора, че е следвало да се направи прихващане с изплатеното обезщетение за неспазен срок на предизвестие и обезщетение за оставането на жалбоподателката без работа през м. октомври 2012 г. в общ размер на 1340 лв. е неоснователно. Възражение за прихващане в първоинстанционното производство не е правено, поради което същото не може да бъде направено за първи път в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,