Решение № 2323 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7880/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите против решение 2612/ 18.04.2024 г. по адм.д. 6502/2021 г. описа на Административен съд София- град. Иска се отмяна на решението, с оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди се, че са ангажирани доказателства, които доказват, че НАП не е бездействала, а е предприела необходимите технически и организационни мерки в изпълнение на задълженията си по Регламент 2016/679 от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, за да сведе до минимум рисковете от поддържане на електронни услуги. Наведени са доводи за недоказаност от страна на ответника по касация, какви лични данни са разкрити, вкл. и за недоказаност на обстоятелствата, свързани с получен стрес, притеснение или други негативни преживявания, които да обосноват претенцията за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Оспорва се и наличието на непосредствена причинно-следствена връзка като предпоставка за възникване на правото на обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира присъждане на направените разноски, съобразно представен списък на разноските. По делото е подадена и частна жалба от Национална агенция за приходите срещу определение 9366/ 20.06.2024 г., постановено по молба по чл. 248 от ГПК, с искане за отмяната му и присъждане на претендираните разноски. Ответната страна Б. К. П., чрез процесуален представител, оспорва касационната и частната жалби и иска оставяне на съдебните актове в сила. Подробни съображения в подкрепа на позицията си излага в писмени бележки. Представителят на Върховната прокуратура намира касационната жалба за основателна, а частната жалба за неоснователна. Съобразно представеното заключение, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспореното решение 2612/ 18.04.2024 г. по адм.д. 6502/2021 г. описа на Административен съд - София - град Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Б. К. П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.09.2019 г., като е отхвърлен иска за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1000 лв. Със съдебното решение НАП е осъдена да заплати направените от Б. П. разноски за държавна такса в размер на 10 лв., както и 600 лв. адвокатско възнаграждение за адв.Юрукова. За да постанови решението си съдът е разгледал иск с правно основание чл. 79 параграф 1 и чл.82, пар. 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета /GDRP/. Приел, че НАП като администратор на лични данни не е изпълнила задължения по чл. 24, чл. 32 от Регламента и чл. 59, ал.1 от ЗЗЛД, поради което на 15.07.2019 г. е осъществен неоторизиран достъп до информационната система на НАП и е разпространена защитена информация на граждани, обработвана от НАП. Съдът е посочил, че ответникът по иска, чрез бездействие, не е изпълнил по подходящ начин задължението си да гарантира сигурността на личните данни на физическите лица и това е в пряка причинна връзка с негативните преживявания на ищеца. По отношение на негативните преживявания се е позовал на събрани при предходното разглеждане на делото гласни доказателства, от които е приел за установено, че ищецът е действително преживял твърдените негативни емоции, резултат от нарушението по Регламента и нерегламентирания достъп до данните му. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно разпределена доказателствена тежест в съответствие с решение по С-340/21, но е необосновано и материално незаконосъобразно, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е постановено след отменително решение 7715/ 28.06.2021 г. по адм.д. 11506/2020 г. по описа на ВАС, трето отделение, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради неправилно определено правно основание на предявения иск и са дадени указания, че спорът е по чл. 82, пар. 3 от Регламента, а не по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С определение 5573 от 27.07.2021 г. на страните е съобщен проекто-доклад по делото, разпределена е доказателствената тежест, като на ищеца е указано, че следва да докаже настъпването на неимуществените вреди и в какво конкретно се изразява нарушението на ответника да изпълни задължения, произтичащи от ОРЗД, както и да установи пряко причинно-следствена връзка между заявеното нарушение на ответника и неимуществените вреди. Със същото определение съдът е указал на ответника да докаже спазването на чл. 24 и чл. 32 от Регламента за приложени конкретни подходящи технически и организационни мерки, съобразени с рисковете. От НАП са представени "Политика по защита на личните данни в НАП", указания за работа с информация, версия 3.0, съобразно Наредба за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност, "Политика по информационна сигурност на НАП, версия 3.0 от 2016 г., Инструкция 2/ 8.05.3029 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри, Методика за оценка на риска и др. Ищецът не е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на твърденията си за причинени неимуществени вреди, вкл. и съобразно тълкуването на понятието "вреда" по смисъла на чл. 82, пар.1 от Регламента и според решението по дело С-340/21 на СЕС, според което вредата следва да се тълкува в по-широк смисъл в контекста на практиката на Съда, по начин, който да отразява напълно целите на Регламента. Само опасенията, че в бъдеще с личните данни може да бъде злоупотребено от трета страна, могат сами по себе си да представляват "нематериални вреди", но сезираната национална юрисдикция трябва да провери дали тези опасения може да се считат за основателни с оглед обстоятелствата в конкретния случай и на субекта на лични данни. Във връзка с разпределената доказателствена тежест, ищецът е представил копие на съобщение от телефон, в отговор на изпратена заявка до НАП с текст НАП: По заявка номер 7347 ИМА неправомерно разкрити лични данни. Получено на 06.08.2019г. 12.39." В действителност, ищецът, съобразно разпределената му доказателствена тежест, не е ангажирал доказателства от кого е подадена заявката и за лични данни на кое лице се отнася отговора на НАП. Липсват и доказателства какви конкретно са неправомерно разкритите лични данни. В допълнение следва да се посочи, че от страна на НАП е създадена възможност да бъде направена конкретна справка от всеки гражданин по имена и ЕГН за вида на неправомерно достъпените лични данни, от която възможност ищецът не се е възползвал и не е представил доказателства за извършване на подобна справка. Поради бездействието на ищеца делото не е попълнено с релевантни за спора доказателства дали К. П. е сред засегнатите лица от хакерската атака срещу електронните масиви на НАП и какви точно негови лични данни са разкрити. Поради изложеното касационната инстанция приема, че в производството не е доказано неразрешено разкриване или достъп до лични данни на ищеца, вследствие на което заявените опасения от възможна злоупотреба с лични данни се явяват неоснователни и недоказани. Като е уважил иска и присъдил обезщетение за 500 лева, съдът е постановил неправилно осъдително решение, което следва да бъде отменено, а искът отхвърлен до уважения размер. Решението подлежи на отмяна и в частта относно присъдените в полза на ищеца държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение за адв.Юрукова. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски според представения списък - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и държавна такса за касационно производство в размер на 12,50 лв.. Частната жалба срещу определение 9366/ 20.06.2024 г., с което е оставено без разглеждане искане с правно основание чл. 248 от ГПК, поради непредставен списък за разноски по чл. 80 от ГПК вр. с чл.144 от АПК е допустима, но неоснователна. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с т.9 от ТР 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, тъй като пред първата инстанция действително списък на разноските не е представян. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение