Решение № 14320 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15937/2011 г.

Решение № 14320 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15937/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Драгоман против решение № 873 от 17.11.2011 г. по адм. дело № 773/2011 г. на Административен съд София - област, с което е отменена заповед № 1959/02.08.2011 г. на същия административен орган, с която на Димитър Николов Димитров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от единадесет месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатото от Димитров нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Димитров против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - област е незаконосъобразно. Изводът на съдебния състав за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед на директора на РДГП - Драгоман е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Административният акт е писмен, подписан е от издателя и съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити, включващи време, място на извършване, описание на нарушението, нормите, на които поведението на служителя противоречи, вида и размера на наказанието и основанието за налагането му. По същество това са мотивите, които обосновават решението на административния орган за налагане на дисциплинарна санкция. Обстоятелството, че в справката, изготвена от дисциплинарно-разследващия орган са направени изводи и за други нарушения на служебните задължения, които не се отразени в оспорената заповед, не опорочава последната. Изводите на дисциплинарно-разследващата комисия не са задължителни за дисциплинарно-наказващия орган, който може да приеме за установено само от едно от изброените от комисията нарушения. Ето защо изводите на административния съд за допуснати съществени нарушения във формата на акта, обосноваващи отмяната му не могат да бъдат споделени. Заключението на първоинстанционния съдебен състав за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила също не се споделя от настоящата инстанция. Оспорената заповед е издадена след проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР (заповед № 1725/07.07.2011 г. на директора на РДГП - Драгоман), резултатите от която са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителя нарушение (справка рег. № 17761/21.07.2011 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след приемане на писмените обяснения и възражения на служителя (такива са депозирани на 15.07.2011 г. и на 25.07.2011 г. след запознаване със справката). С това са спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена след изпълнение и на условията на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР - след събиране и оценка на всички представени доказателства, включително посочените от служителя. В случая заповедта е издадена след обсъждане на представените докладни записки, сведения и справки за смените и проведените на 05.07.2011 г. начална и фонови ротации на служителите на ГКПП - Калотина, данните за преминалите моторни превозни средства и пътуващите, както и обясненията на Димитров, който не съобщава за проблеми в системата на граничния контрол по време на дежурството си. С това нормативните изисквания са изпълнени, а изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на процедурата по издаване на административния акт са незаконосъобразни. Изводът на съдебния състав за отмяна на заповедта поради отсъствие на предпоставките по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР също е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция. Цитираните текстове квалифицират като дисциплинарни нарушения неизпълнението на разпоредбите на закона и подзаконовите нормативни актове и неизпълнението на служебните задължения, а разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР предвижда тези нарушения да бъдат санкционирани с дисциплинарно наказание "порицание". В случая неправилно съдебният състав е приема, че нарушение от страна на служителя не е извършено. По делото е установено, че на 05.07.2011 г. Димитров, държавен служител кат. Е, старши полицай в 02 група на ГКПП I степен Калотина от ГПУ I степен Калотина при РДГП - Драгоман извършва гранична проверка на напускащ страната автобус с пътници и поставя изходни шенгенски печати в паспортите на двама от пътуващите турски граждани, без да въведе данните на лицата в информационната система "Граничен контрол". При тези факти изводът на първоинстанционния съд за липса на нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Инструкция Iз-1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничния паспортно-визов контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове е незаконосъобразен. Цитираният текст задължава граничния полицай да приеме лично документа за пътуване на чужденец, излизащ от страната и да извърши проверка в АИС "Граничен контрол", като при възможност провери дали гражданинът на трета страна не се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или международните отношения на някоя от държавите членки. В случая тези задължения не са изпълнени от Димитров, поради което следва да се приеме, че поведението му представлява неизпълнение на служебните задължения, а същевременно и неизпълнение на разпоредба на подзаконов нормативен акт, поради което са налице основания за санкциониране на служителя по дисциплинарен ред. Издадената в този смисъл заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Ето защо като приема обратното и отменя оспорения административен акт, първоинстанционният съд постановява решение в противоречие със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Димитров против административния акт да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,