Решение № 5242 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2009 г.

Решение № 5242 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Варна с искане за отмяна на решението на съда като неправилно. Твърди, че са нарушени съдопроизводствени правила, материалния закон, налице е необоснованост. Александър Василев Петков не е член на семейството на Станка Христова, защото е неин пълнолетен син. Ответната страна оспорва касационната жалба, защото твърди, че отговаря на условията на Наредбата за картотекиране като нуждаеща се, а пълнолетният син само трябва да се преценява във връзка с определяне на степента на жилищна нужда. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е оспорен отказ на кмета на общината да категоризира Станка Христова като нуждаеща се от настаняване в общинско жилище, оформен със заповед № 162/29.12.2008 г., с която е утвърден направен отказ от Комисията по НУРУЖНГНПОЖ. Съдът е отменил отказа и е върнал преписката на административния орган. Развил съображения, че доказателствата към административната преписка установяват, че жалбоподателката отговаря на изискванията на чл. 4 от Наредбата за картотекиране като нуждаеща с от жилище. Мотивите на административния орган, че в семейството на жалбоподателката не се включва пълнолетният й син нямат отношение към правото на кортотекиране, а към степента на жилищна нужда. Решението е правилно и следва да се остави в сила. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища приета от Общински съвет-Варна, са посочени кумулативно дадени обстоятелства за правото на физическо лице да бъде картотекирано като нуждаещо се от жилище. Броят на членовете на семейството нямат отношение към това право, а единственият мотив, с който административният орган е отказал картотекиране е, че синът на жалбоподателката не е чл. на нейното семейство. При така установената фактическа обстановка са правилни изводите на съда за незаконосъобразност на административния акт. Но настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на съда, че при произнасянето относно степента на жилищна нужда следва да се вземе предвид пълнолетният син като чл. на семейството на Станка Христова, тъй като тя е с него в едно домакинство, но не и в едно семейство. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове /Издаден от Председателя на Държавния съвет на Народна република България, обн., ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г., доп., бр. 7 от 24.01.1978 г., бр. 57 от 22.07.1980 г., изм. и доп., бр. 46 от 12.06.2007 г./ думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. По смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ЗЖСК и § 1, т. 3 от ДР на ЗМДТ в "семейство" се включват съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак. Само ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт - чл. 37, ал. 2 от Указа. Тъй като в Закона за общинската собственост няма друго понятие, указанието на съда дадено с мотивите, че пълнолетният син е член на семейството, е неправилно и не следва да се съобразява от административния орган при новото произнасяне. Не следва да се обсъждат доводите за нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като те не са конкретизирани в касационната жалба. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение