Решение № 8583 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13905/2011 г.

Решение № 8583 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13905/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП и "Анод 4" ООД - гр. София чрез управителя си Огнян Якимов срещу решение № 3886/8.08.2011 г., постановено по адм. дело № 9032/2010 г. по описа на Административен съд, София-град. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 2101002513/19.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1586/22.10.2010 г. на директора на същата дирекция за отказано право на данъчен кредит в общ размер от 14 499,99 лв. и съответните лихви по фактури № 1061/12.02.2009 г., № 1092/7.04.2009 г., № 1099/22.04.2009 г. и № 1094/8.04.2009 г., издадени от "Иракли АН" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните нарушения на съдебното решение касаторът е групирал, както следва: 1). съдът е основал решението си като не е взел предвид установеното от него обстоятелство, което е от значение за спорното право - липса на доставка на услуга.; 2). съдът не е издирил и приложил относимите към спора правни норми и 3). изводите на съда са в противоречие с доказателствата по делото. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от юриск. Ванюша Минкова. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Анод - 4" ООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Пламен Карамишев я оспорва с подробни доводи, изложени в писмен отговор. "Анод 4" ООД - гр. София чрез управителя си Огнян Якимов обжалва съдебното решение в отхвърлената част на жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 36 627,27 лв. и съответните лихви за данъчни периоди на месеците февруари, март, април и октомври 2009 г. по фактури, издадени от "Иракли АН" ЕООД - № 1053/9.02.2009 г., № 1057/10.02.2009 г., № 1106/30.04.3009 г. и фактура № 50/19.10.2009 г., издадена от "Алекс строй комплекс" ЕООД. Макар да не са посочени конкретните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - чл. 68, чл. 71, чл. 114 и чл. 115 ЗДДС и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в незачитане на представените по делото писмени доказателства, които установяват наличие на осъществени доставки. Иска се отмяна на съдебното решение в тази обжалвана част и отмяна на ревизионния акт. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София и за неоснователност на касационната жалба на "Анод 4" ООД - гр. София. Според прокурора неправилно е отменен частично ревизионният акт, тъй като съдът неправилно е приложил чл. 25, ал. 6 ЗДДС - само въз основа на авансовото плащане, без да са извършени конкретните СМР. Относно касационната жалба на "Анод 4" ООД прокурорът поддържа изразеното от съда, че не са представени доказателства за реално извършена доставка и че доставчикът е разполагал с материали. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София е основателна, а жалбата на "Анод 4" ООД е неоснователна поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. За да отмени частично ревизионният акт по фактури № 1061/12.02.2009 г., № 1092/7.04.2009 г., № 1099/22.04.2009 г. и № 1094/8.04.2009 г., издадени от "Иракли АН" ЕООД и в общ размер на данъчния кредит - 14 499,99 лв. първоинстанционният съд е приел, че като се има предвид предмета на тези фактури - авансово плащане по договор за СМР, то е налице основанието по чл. 25, ал. 6 (сегашна ал. 7) ЗДДС - данъкът е изискуем при получаване на плащането, т. е. преди да е възникнало данъчното събитие. Според съда в конкретния случай плащането на сумите, документирани като аванс се установява с приложените към фактурите фискални бонове и затова представлява самостоятелно данъчно събитие, поради което за получателя по фактурите е налице основанието по чл. 68, ал. 2 ЗДДС за възникване правото на данъчен кредит. Решението в тази обжалвана част е неправилно постановено. ЗДДС в сила от 1.01.2007 г., който е приложим за настоящия казус не третира авансовото плащане като данъчно събитие, но чл. 25, ал. 6 ЗДДС третира възникване на изискуемост на ДДС и от това следва, че за регистрираното лице възниква задължение за начисляването му. Следователно, налице е изключение от правилото, че изискуемостта на данъка настъпва към момента на възникване на данъчното събитие - прехвърляне правото на собственост върху стока или извършване на услуга, поради което се приема, че авансовото плащане е приравнено на възникване на данъчно събитие. Авансовото плащане е относимо към изискуемостта на данъка и начисляването му от регистрирано лице - доставчик. Начисляването обаче само по себе си не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит, след като в процесния случай не е безспорно установено, че СМР и доставката на строителни материали са реално осъществени от посочения изпълнител - доставчик на услугата. Налице е правното основание по чл. 70, ал. 5 ЗДДС и правилно на това основание приходните органи са отказали правото на данъчен кредит. Това е така, защото само извършването на авансово плащане и при доказана нереалност на процесните доставки, не може да обоснове правото на данъчен кредит. Само в случаите, в които срокът за извършване на конкретната доставка е отложен във времето (извън ревизирания период), то при хипотезата на установено авансово плащане, следва да се признае правото на данъчен кредит, като впоследствие ако доставката не се осъществи реално или договорът за нея бъде развален, ще е налице правната възможност за извършване на корекция по чл. 78 ЗДДС, но настоящият случай не е такъв. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по съществото на спора, като с оглед изложените мотиви, жалбата на "Анод 4" ООД срещу ревизионния акт в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. По касационната жалба на "Анод 4" ООД. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу ревизионния акт в останалата му част - отказано право на данъчен кредит в общ размер на 36 627,27 лв. и съответните лихви за данъчни периоди на месеците февруари (частично), март, април (частично) и октомври 2009 г. по фактури, издадени от "Иракли АН" ЕООД и "Алекс строй комплекс" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства, които да установяват реалността на процесните доставки - доставка на строителни материали по фактурата, издадена от "Алекс строй комплекс" ЕООД и доставка на услуги - СМР за останалите фактури, издадени от "Иракли АН" ЕООД. Относно движимите вещи - строителни материали съдът е счел, че като се има предвид, че те са определени по своя род, то и момента на тяхното прехвърляне правото на собственост съгласно чл. 24 ЗЗД е момента на тяхното отделяне. Относно фактура № 50/19.10.2009 г. с изброени по вид, количество, единична и обща стойност на конкретните строителни материали, съдът е установил, че поставеният печат и подпис за съставител на описа, не изхожда от прекия доставчик, а от трето лице - "Алт строй" ЕООД. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, според който следва доставката на стоката да е осъществена между страните в съставения данъчен документ, а в случая не са налице доказателства, че правото на собственост върху строителните материали, посочени в описа към фактура № 50/19.10.2009 г. е прехвърлено от издателя й "Алекс строй комплекс" ЕООД на жалбоподателя. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е била налице кадрова обезпеченост на прекия доставчик, тъй като то е неотносимо към установяване на факта на настъпване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС. За доставките на услуги - извършване на СМР по фактурите, издадени от "Иракли - АН" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че не са налице доказателства за реалното им осъществяване от посочения доставчик. Според съда от съвкупната преценка на доказателствата - договор и протокол № 1, обр. 19 във връзка с данните за персонал на двама строителни работници и обема на извършваната мащабна строителна дейност, както и с оглед констатациите на приходните органи в ревизионните доклад и акт на прекия доставчик, не се доказва реалното извършване на СМР услугите от страна на "Иракли - АН" ЕООД. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 9 ЗДДС и чл. 12 ППЗДДС, поради което е счел, че не са доказани доставките и затова не се дължи правото на приспадане на данъчен кредит. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Не се спори между страните по делото, че между "Анод 4" ООД и "Иракли - АН" ЕООД са сключени договори от 12.01.2009 г. и 2.04.2009 г. за извършване на СМР от "Иракли - АН" ЕООД на обект "Санаториум "Лъджа" в с. Баните, Смолянска област". Сключването на договор обаче е доказателство само за възникнали облигационни правоотношения, но не и за реалното осъществяване на предмета на договора - в случая извършване на СМР. Затова и правилно съдът се е позовал на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, дефиниращ понятието услуга, респ. чл. 12 ППЗДДС. Приложените протоколи, обр. 19 за извършени СМР установяват множество СМР, което както правилно е приел и първоинстанционният съд не може да се извърши само от двама работници, каквито данни има по делото от представените справки от НОИ за подадени от доставчика уведомления по чл. 62 КТ. Доказателства за други лица, с които прекият доставчик е сключил граждански договори, не са ангажирани. Липсата на кадрова обезпеченост правилно е мотивирало административния съд да приеме, че не са налице доказателства посочените СМР да могат да се извършат само от двама работници. Относно доставката на строителни материали по фактура № 50/19.10.2009 г., издадена от "Алекс строй комплекс" ЕООД правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено прехвърляне собствеността на стоките съгласно чл. 24 ЗЗД, предвид че те са родовоопределени. Правилно съдът е анализирал фактурата с представения към нея опис, като няма данни последният да е изготвен от доставчика, а от трето лице. При съвкупната преценка на доказателствата по делото, законосъобразен е извода на съда, че не е доказано прехвърляне собствеността на стоките от доставчика на получателя, поради което за последния не възниква правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Правилно съдът е приел, че по тези доставки не е достатъчно установяването на кадрова обезпеченост на доставчика "Алекс строй комплекс" ЕООД, след като не е доказано, че стоките по процесната фактура са реално прехвърлени. Издаването на данъчен документ не е достатъчно условие за признаване на правото на данъчен кредит, след като не е установена реалността на стопанската операция, а в случая това е прехвърляне на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Представения опис с касационната жалба, носещ печат на доставчика "Алекс строй комплекс" не санира установените нередности на описа към процесната фактура поради това, че не носи достоверна дата и съдът приема, че е съставен за целите на съдебното обжалване пред настоящата касационна инстанция. Начисляването на данъка и плащането на данъчната основа, на които се позовава касатора, не променят горните изводи, тъй като те не са предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба на "Анод 4" ООД е неоснователна, а решението в обжалваната от дружеството част е правилно постановено и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото, на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 821 лв. (750 лв. за материалния интерес от 14 499,99 лв. + 71 лв. остатък от неприсъденото с първоинстанционното решение предвид компенсирането от съда на разноските). За останалата част първоинстанционният съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение и то съгласно чл. 161, ал. 1 АПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,