Решение № 5851 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8508/2015 г.

Решение № 5851 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8508/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на EТ "Сигма -Я - Янко Чамов", гр. Панагюрище, с ЕИК 822013093, представляван от процесуалният му представител адв. Чавдаров, срещу решение № 341 от 09.06.2015 г., постановено по адм. дело № 642/2014 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-01-372 от 25.07.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". По подробно изложени в жалбата доводи касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска да бъде отменено. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител - адв. Ставрев, оспорва жалбата като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го остави в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена при спазена процедура за издаване на административен акт, от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на EТ " Сигма -Я - Янко Чамов" срещу заповед № РД-01-372 от 25.07.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 148б, ал. 1, т. 5 и ал. 3, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 148а, т. 1 ЗДвП е отнето разрешение № 1210/15.08.2012 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, както и списъка към него, издадени на жалбоподателя, документите, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, индивидуалните печати за заверяване на документите свързани с извършването на периодичните прегледи и е прекратен достъпа на Я. И. Ч. до информационната система по чл. 147, ал. 8 ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че в контролно- техническия пункт, собственост на жалбоподателя, са издадени документи - Протокол № 5198928/31.03.2014 г., знак и контролен талон към него с номера 04985859, които удостоверяват че пътното превозно средство "Ланчия Капа" с регистрационен № РА 6052АХ е технически изправно, без да му е извършен преглед по смисъла на ЗДвП и на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. От представените по делото доказателства е видно, че към протокол № 5198928 от 31.03.2014 г. с начало 17.23 часа за извършен преглед на автомобил "Ланчия Капа" с регистрационен № РА 6052АХ е приложена разпечатка от измерване на вредни емисии в отработилите газове, която е с показанията, които са измерени за друг автомобил - "Тойота Корола Версо" с рег. № РА 0526 ВН, съгласно протокол № 5178768 от 28.03.2014 г. с начало 09.33 часа, като всички показатели за измерванията на вредните емисии на отработилите газове са еднакви. По делото е допусната и приета автотехническа експертиза, изготвена от С. Г., като заключението на вещото лице е, че при замерването на вредните емисии на автомобил "Ланчия Капа" и автомобил - "Тойота Корола Версо", показанията от измерванията им не би трябвало да съвпадат. След преглед на видеозаписа от процесния технически преглед вещото лице е стигнало до извода, че при извършване на прегледа не е направено реално измерване на вредните емисии в отработилите газове. Допусната е и съдебно-техническа експертиза, изготвена от П. Г., доктор на компютърните науки, като съгласно заключението й технически и практически е невъзможно данните от един протокол, отпечатан от програмата VISA PLANET да попаднат в друг протокол, отпечатан от същата програма, като съществуват много начини, да бъдат създадени, запаметени и отпечатани документи имащи същия вид, като документите отпечатани от програмата VISA PLANET. В противоречие със събраните по делото доказателства и заключенията на експертите Ф. и Г. е заключението на инж. Т. Д., предвид което съдът не го е кредитирал. При така установеното и въз основана на събраните по делото доказателства съдът е счел, че релевантния по делото факт е доказан, а именно, че при прегледа на автомобила не е извършено измерване на вредните емисии на отработените газове съгласно законовите изисквания. В контекста на изложеното съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решение е правилно. Съгласно нормата на чл. 148б, ал. 1, т. 5 ЗДвП разрешението за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и списъкът към него се отнемат, когато в контролно-техническия пункт, в който лицето по чл. 148, ал. 2 от с. з. извършва дейността, е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед. В настоящия случай въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е изяснил пълно и обективно спорните по делото факти, а именно че в протокол № 5198928 от 31.03.2014 г. за извършен технически преглед на автомобил "Ланчия Капа" с рег. № РА 0526 ВН е приложена разпечатка от измерване на вредни емисии в отработените газове, в които са посочени идентични показания с тези от протокол № 5178768 от 28.03.2014 г. за измервания на друг автомобил - "Тойота Корола Версо" с рег. № РА 0526 ВН. Предвид изложеното първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че е осъществен фактическия състав на чл. 148б, ал. 1, т. 5 ЗДвП, тъй като е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без на същото да е извършван преглед. Неоснователни се явяват твърденията на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Изводите на съда кореспондират с доказателствата по делото. Направеното възражение от страна на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е кредитирал заключението на експерта Т. Д., а се е позовал само на предходните две експертизи, е неоснователно. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд в мотивите си е обсъдил всички събрани по делото доказателства (в това число и цитираната експертиза), като е посочил причините, поради които кредитира заключенията на експертите Ф. и Г. Допуснатите и приети по делото експертни заключения на двамата експерти са непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства, предвид което съдът правилно ги е кредитирал. В контекста на изложеното правилен се явява и изводът на първоинстанционния съд, че са на налице материалноправните предпоставки, визирани в заповед № РД-01-372 от 25.07.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". По изложените съображения Върховният административен съд, намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, обосновано е и е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна, предвид което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като не са представени доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение