Решение № 3089 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6314/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дукови" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. "Добротица" 75, подадена чрез процесуалния му представител - адв. В. Колев, срещу Решение 192 от 21.04.2023 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. дело 76/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Дукови" ЕООД срещу Писмо, изх. ИП-07-224 от 07.07.2021 г., в което е обективиран отказ на кмета на Община Каварна, за категоризиране на заведение за хранене и развлечения - ресторант Дукова къща. Касационният жалбоподател "Дукови" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че оспорваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми, като в съдебното производство от страна на Общината не са доказани материалните и процесуалните предпоставки за неговото издаване. Счита за неправилни изводите на съда, че представените 3 броя разрешения по чл. 56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и представените схеми и геодезически заснемания, позволяват поставянето само на тенти и навеси, но не и на 100 броя места на открито. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и се позовава на притежавани различни разрешителни, в това число Разрешение за поставяне 1 от 05.02.2019 г. на временни преместваеми постройки или съоръжения за търговия на основание чл. 56 ЗУТ за тротоарно право: тента с площ от 45 кв.м. и навес с площ 55 кв.м. към ресторант Дукова къща; Разрешение за поставяне 1 от 09.12.2019 г. за тротоарно право: слънцезащитна тента с площ от 132 кв.м. и Разрешение за поставяне 28 от 14.05.2020 г. тенти и навеси към ресторант Дукова къща с обща площ 194 кв.м., въз основа на които е получил право на ползване на тротоарно място, върху което да разположи 100 броя места и за което не му е необходим договор за ползване. Сочи, че въз основа на посочените разрешения за поставяне и ползване на площта се е задължил да заплаща месечна такса в размер на 3,00 лева на кв.м. в активния сезон и по 1,50 лева на месец за неактивния туристически сезон. Твърди, че напълно ирелевантни за спора са изводите на съда, че от страна на дружеството не са представени доказателства за плащане на правото на ползване върху площта на преместваемите обекти и съоръжения, като подобни доводи не са наведени и от страна на Община Каварна. Допълва, че доказателства в тази насока са били представени пред съда по адм. дело 627/2021 г. на АС Добрич, но същите не са били приети от него, защото са неотносими. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ и върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на Община Каварна, счита същата за неоснователна, излага подробно фактите по делото и конкретни възражения на релевираните касационни доводи. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък. Представлява се от адвокат К. Лютакова. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното: На 07.07.2021 г. Дукови ЕООД е подало до кмета на Община Каварна заявление за категоризиране на заведение за хранене и развлечение ресторант Дукова къща за категория две звезди, с брой места за сядане 150, от които 100 места на открито и 50 места на закрито. Към заявлението са приложени копие на договор за наем от 01.01.2016 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот; удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж Преустройство и надстрояване на жилищен етаж; разрешение за поставяне на преместваем обект тенти и навес към ресторанта, както и диплома за завършено образование. На 12.07.2021 г. при разглеждане на подаденото заявление, работната група към Общинската експертна комисия по категоризация на туристическите обекти (ОЕККТО) е констатирала, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 129, ал. 1 и ал. 2 Закона за туризма (ЗТ) и е предложила, да бъде открита процедура по категоризиране на туристическия обект и да бъде издадено временно удостоверение за откритата процедура по категоризиране за срок от 3 месеца. На 02.11.2021 г. с писмо, кметът на Община Каварна е уведомил заявителя за констатирани непълноти в подаденото заявление, изразяващи се в следното: представеният договор за наем е с изтекъл срок на действие, в него липсва описание на имота, който се отдава под наем, както и индивидуализиращи данни съгласно чл. 129, ал. 1, б. е ЗТ; приложеният нотариален акт не фигурира в подаденото заявление и в приложения договор за наем; в заявлението е посочен капацитет от 50 места на закрито и 100 места на открито, като описаните 100 места са разположени върху терен публична общинска собственост, за ползването на която не е представен и приложен договор удостоверяващ право на ползване съгласно чл. 129, ал. 3, б. г ЗТ; към заявлението липсват приложени документи съгласно чл. 129, ал. 2 ЗТ и същото е подадено от лице без приложено пълномощно, поради което е предоставена възможност на заявителя в 14-дневен срок от получаване на уведомлението, да отстрани посочените непълноти и нередовности. На 15.11.2021 г. в отговор заявителят е представил договор за наем на недвижим имот; Разрешение за поставяне на временни преместваеми постройки или съоръжения за търговия на осн. чл. 56 ЗУТ 3 от 05.02.2019 г.; Разрешение за поставяне на временни преместваеми постройки или съоръжения за търговия на осн. чл. 56 ЗУТ 1 от 09.12.2019 г.; нотариален акт за покупкопродажба; договор за продажба на недвижим имот и пълномощно от управителя на дружеството заявител. На 25.11.2021 г., с Писмо, изх. ИП-07-224-003, кметът на община Каварна е уведомил дружеството заявител, че след разглеждане на представените с молба от 15.11.2021 г. документи е установил, че упълномощаването на пълномощника на дружеството Дукови ЕООД е извършено след датата на подаване на заявлението-декларация за категоризиране на заведение за хранене и развлечение ресторант Дукова къща, представения договор от 12.11.2021 г. за наем на недвижим имот също е бил сключен след датата на подаване на заявлението. В допълнение е посочил, че приложените към писмото от 15.11.2021 г., Разрешителни 3 от 05.02.2019 г. и 1 от 09.12.2019 г. не представляват документ доказващ право на ползване на публична общинска собственост на Община Каварна, което е задължително условие, за да бъдат включени към търговската площ на заведението. Въз основа на горното административният орган е посочил, че заявителят следва да подаде ново заявление за категоризиране на заведение за хранене и развлечение и да извърши корекции на заявения капацитет, като в заявлението посочи за категоризиране единствено местата 50 бр. на закрито. Постановеният отказ обективиран в писмо от 25.11.2021 г. е бил предмет на предходен съдебен контрол, като с Решение 146 от 20.04.2022 г. на Административен съд Добрич, същия е бил отменен, а преписката върната на кмета на Община Каварна за ново произнасяне по подаденото от дружеството заявление. С Решение 888 от 26.01.2023 г. на ВАС, VII отд., първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване с дадените указания, а именно - жалбоподателят да представи доказателства относно предмета и срока на предходната категоризация на процесния обект, за да се установи, дали искането е подадено за нова категоризация или за потвърждаване на предходна. В хода на съдебното производство от страна на касатора, не е представено предходно удостоверение за категоризация и е посочено, че подаденото заявление пред административния орган е за издаване на нова категоризация на заведение за хранене и развлечение. Административният орган е представил Заповед 158 от 10.02.2023 г. на кмета на Община Каварна, с която заместник-кметът е определен да изпълнява длъжността кмет на община Каварна в пълен обем от задължения от 13.02.2023 г. до 24.02.2023 г. включително. Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предвид събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че въз основа на приложена от Община Каварна по адм. дело 5971/2022 г. на ВАС, VII отд. Заповед 531 от 31.05.2016 г., на основание чл. 133, ал. 2 ЗТ, е определена категория на туристически обект: ресторант Дукова къща - две звезди за срок от пет години, като същият е изтекъл на 01.06.2021 г., а заявлението на дружеството е подадено на 07.07.2021 г., следователно категоризацията на обекта е била прекратена, предвид което е приел, че правилно кметът на Общината е разгледал подаденото заявление като искане за първоначално определяне на категория по реда на чл. 129 и 130 ЗТ. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че в предоставения на заявителя срок, част от дадените указания са били изпълнени, като от дружеството - заявител е представен договор за наем, макар в него да не е посочено изрично, че касае конкретното заведение за хранене като имот, представено е било и нарочно пълномощно в полза на лицето, подало заявлението. От друга страна не е бил представен договор за правото на ползване на терен общинска собственост относно заявените 100 места на открито, като от представените разрешения, съдът е приел, че позволяват да бъдат поставяни единствено и само тенти и навеси, но не и на маси за сядане. Съдът е обосновал извод, че липсата на валиден документ удостоверяващ право на ползване на 100 броя места на открито, в това число валиден договор за наем на общинска собственост, изготвен при спазване на законоустановената процедура по Закона за общинската собственост, обосновава правилност на постановения отказ от административния орган, поради неизпълнение на законовите изисквания за издаване на категоризация на заведение за хранене и развлечение за ресторант Дукова къща. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил подадената жалба. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Пред настоящата инстанция е представено Удостоверение РК-19-15894, издадено от Министъра на туризма на 23.10.2023 г. със срок на валидност до 23.10.2028 г., с което ресторант Дукова къща е категоризиран с четири звезди. Представеното удостоверение не обосновава извод за недопустимост на оспореното решение, доколкото за касатора продължава да е налице правен интерес от оспорване на постановения от кмета отказ, тъй като дружеството би могло да претендира вреди, произтичащи от липсата на надлежно удостоверение за категоризация за периода от момента на подаване на заявление пред Община Каварна до момента на издаване на посоченото удостоверение за категоризация от министъра на туризма, в който времеви период, не е могъл да осъществява търговска дейност. Предвид изложеното постановеното решение е допустимо. Решението е правилно. Касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно тълкуването и приложимостта на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. е и т. 2, б. а ЗТ. Съгласно чл. 130, ал. 1 ЗТ, съответната ЕККТО разглежда заявления - декларациите и приложените към тях документи в 14-дневен срок от датата на постъпването им и след като констатира, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 129, ал. 1, 2 или 3, се произнася по тях с мотивирано предложение до съответния категоризиращ орган или до оправомощено от него длъжностно лице да открие процедурата по категоризиране на туристическия обект и да издаде временно удостоверение за откритата процедура по категоризиране. В случай на констатирана непълнота или нередовност на представените документи по чл. 129, ал. 1, 2 и 3 съответната експертна комисия по категоризация на туристически обекти в срок 10 работни дни от датата на заседанието писмено уведомява заявителя и определя 14-дневен срок от получаване на уведомлението за отстраняването им. Срокът по ал. 1 спира да тече до датата на отстраняване на непълнотата и/или нередовността. (чл. 130, ал. 2 ЗТ в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 17 от 2020 г.). В съответствие с чл. 130, ал. 3 ЗТ, ако в указания срок по ал. 2 непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени, съответният категоризиращ орган със заповед отказва определяне на вид и категория на обекта. В предоставения от административния оран срок, касаторът не е отстранил всички констатирани непълноти на подаденото от него заявление. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. "е" ЗТ, в заявлението за категоризация се декларира, че лицето има право да извършва дейност в обекта, като се посочват индивидуализиращи данни за документа за ползване в зависимост от вида му, а когато документът за ползване подлежи на вписване, се посочват акт, том и година и службата по вписванията, в която е вписан. Видно от представените Разрешение за поставяне 1 от 05.02.2019 г. на временни преместваеми постройки или съоръжения за търговия на основание чл. 56 ЗУТ за тротоарно право: тента с площ от 45 кв.м. и навес с площ 55 кв.м. към ресторант Дукова къща, Разрешение за поставяне 1 от 09.12.2019 г. за тротоарно право: слънцезащитна тента с площ от 132 кв.м. и Разрешение за поставяне 28 от 14.05.2020 г. - тенти и навеси към ресторант Дукова къща с обща площ 194 кв.м., дружеството заявител притежава разрешителни единствено за описаните в тях преместваеми обекти, но не и за разполагане на 100 броя места на открито, както е посочено в заявлението му. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Каварна, преместваеми обекти, обслужващи търговията, са и масите със столове за консумация на открито, като разрешение за извършване на търговска и/или друга дейност на открито за тези обекти се издава от кмета на Община Каварна по аргумент от чл. 8, ал. 1 от същата наредба. По делото не е представено разрешение на кмета на Община Каварна, издадено на името на дружеството заявител, за поставяне на маси със столове на открито. Не се установява и изразено съгласие от Общината, на част или на цялата тротоарна площ да бъдат разположени маси със столове, които да се обслужват от ресторанта на касатора. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, представените разрешителни по чл. 56 ЗУТ са единствено за слънцезащитни съоръжения (сенник, тента, навес, пергола и др). За поставянето на маси със столове, касаторът е следвало да се снабди с отделно разрешително за тези преместваеми обекти. Липсата на надлежни разрешителни за поставяне на маси със столове на открито е достатъчно основание, за да се обоснове извод, че не са изпълнени изискванията на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. е ЗТ и е налице основанието на чл. 130, ал. 3 ЗТ, за постановяване на отказ за определяне на вида и категорията на обекта на дружеството - заявител. От изложеното следва, че доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е правилен, постановен в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски, които видно от доказателствата по делото са в размер на 1260,00 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, съгласно представено пълномощно от 26.07.2023 г., Фактура 0000001258 от 08.06.2023 г. и преводно нареждане от 13.06.2023 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд