Решение № 6512 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10861/2015 г.

Решение № 6512 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10861/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Б. А. П. със съдебен адрес гр. София, бул. "Васил Левски" 65, ап. 5, против решение № 3995/09.06.2015 г. по адм. д. № 10460/2014 г. по описа на Административен съд София град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, кмет на район "Банкя, Столична община, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците, изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ София, Е. С. С., Г. Д. Г. и Т. Й. М., не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба порцесуално допустима, като подадена от страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно в прекулизвния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Б. А. П. и Е. С. С. срещу заповед № РД-18-30/10.09.2014 г., с която на основание чл. 49в, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ изп. директор на АГКК-София в изпълнение на влязло в сила решение № 6583/03.12.2012 г. по адм. д. № 3413/2012 г. по описа на Административен съд София-град, е одобрил кадастрална карта и кадастрален регистър КК за поземлени имоти с идентификатори 02659.2234.18, 02659.2234.19, 02659.2196.1132, 02659.2196.1133 и 02659.2196.270, землище гр. Банкя, район "Банкя", Столична община и КР за тези имоти. С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил оспорването на Е. С. С. изцяло, а това на Б. А. П. частично, с отмяна на заповедта в частта относно записванията в КР за поземлен имот с идентификатор 02659.2196.1133 с връщане на преписката в тази част за ново произнасяне относно вписването и на П. в КР на този имот. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в съотвествие с влязлото в сила отменително първоначално издадената по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР заповед в частта на имоти с номера по КВС 039019, 039018, собственост на Б. А. П. и по действащ КП пл. № 165, собственост на Е. С. С., решение по адм. д. № 3413/2012 г. по описа на Административен съд София-град и изработване съобразно задължителните указания на съда карта по чл. 47, ал. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Решението в обжалваната отхвърлителна оспорването на Б. А. П. част е постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Безспорно установено е, че процесните имоти попадат в контактна зона по смисъла на чл. 47, ал. 1 от цитираната Наредба. При издаване на обжалваната заповед е съобразена изработената карта на контактната зона, при което частите, в които е установено застъпване на имотите, са обособени поземлени имоти с отделни идентификатори 02659.2196.1132 и 02659.2196.1133, с вписани в КР собственици Б. А. П. и Е. С. С. на основание представени от тях документи за собственост / скици с дата 23.10.2014 г., л. 65 и л. 66/. За частите, извън зоните на застъпване, са обособени поземлени имоти с идентификатори по КК 02659.2234.18 и 02659.2234.19, със собственик по КР Б. А. П. и поземлен имот с идентификатор 02659.2196.270 със собственик по КР Е. С. С. /скици от 23.10.2014 г., л. 63,л. 64 и л. 67/ . Касационният довод за неправилност на решението е неоснователен. От изложеното в приложената на л. 30 жалба на лицата П. и С. срещу първоначално издадената на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. се установява, че оспорването срещу тази заповед е в частта относно имоти 039019, 039018 по КВС и пл. № 165 по КП, за които тези лица притежават документи за собственост. Произнасянето на съда с влязлото в сила решение по адм. д. № 3413/2012 г. е в рамките на така заявеното оспорване, обжалваната в това производство заповед е отменена само в частта на посочените имоти, а предмет на процесната заповед, издадена по реда на чл. 49в ЗКИР след връщане на преписката, отново са само така описаните имоти и установената за тях контактна зона. Ето защо, нито за административния орган при издаване на обжалваната заповед, нито за съда при преценка нейната законосъобразност е било налице задължение за изследване наличие или липса на контактна зона между имоти 039019 и 039018 и други поземлени имоти, извън тези, относно които съдът се е произнесъл с влязлото в сила решение. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира обжалваното решение правилно, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,