Решение № 4590 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2014 г.

Решение № 4590 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- Варна срещу Решение № 1510 от 23.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1281/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт № 03900040 от 20.12.2013 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 97 от 31.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че ЗВР и ЗОКО са издадени от териториално компетентен орган, поради което издаденият РА е валиден. Счита, че наличието на основания за спиране на ревизионното производство не обуславя извод за нищожност на РА. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Здравец Тур" ООД, к. к. "Златни пясъци", чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 03900040 от 20.12.2013 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 97 от 31.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за нищожност на обжалвания РА, първоинстанционният съд е приел, че след като различни длъжностни лица, изпълняващи функциите на орган по приходите са издали ЗВР и ЗОКО, то не е надлежно оправомощен органа, който е издал процесния РА. Преценил е, че допълнителен довод за най - тежката степен на опорочаване на РА е висящият към момента на издаването му спор пред съд за наличието на основания за спиране на производството. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Спорът е правен, а разрешаването му е обусловено от тълкуването на разпоредбите на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в приложимата редакция до изм. с ДВ бр. 82/2012 г. Съобразно чл. 112, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, компетентен да издава заповеди за възлагане на ревизия /ЗВР/ е органът по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/ териториалните дирекции установяват публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните вземания. Дейността на всяка териториална дирекция се организира и ръководи от териториален директор, в чиято компетентност по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 ЗНАП се включва правомощието да организира и ръководи възлагането и извършването на проверки и ревизии. В рамките на това правомощие е и установеното в чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК негово задължение да определи орган по приходите, който да възлага ревизии. Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП сочи кои от длъжностите в структурата на НАП са органи по приходите, а правомощията им са регламентирани в чл. 12, ал. 1 от ДОПК. Настоящият състав намира, че логическото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не дават основание да се приеме, че при определянето на органа, който може да възлага ревизии, териториалният директор следва да посочи конкретното длъжностното лице, заемащо съответната длъжност и изпълняващо функциите на орган по приходите. Аналогично, нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в приложимата й редакция, не предвижда необходимост от персонален идентитет между длъжността и длъжностното лице, възложило ревизията и издало ЗОКО. След като тази заповед е издадена от орган по приходите, който е определен от териториалния директор и разполага с правомощието за възлагане на ревизии и следващото от него правомощие за издаване на ЗОКО, то неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната ЗОКО е издадена от некомпетентен орган. При конкретизиране на органите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК за териториалния директор е открита възможността да посочи повече от един от визираните в чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗНАП органи по приходите, които, в това си качество и независимо от това кое точно длъжностно лице изпълнява функциите им, могат да упражняват правомощията по издаване на ЗВР и ЗОКО в пълен обем и паралелно с другите определени за това органи по приходите. Като е достигнал до обратен краен правен извод и е приел, че издателят на оспорения РА не е оправомощен за издаването му поради липса на компетентност на органа по приходите, издал ЗОКО, съдът неправилно е приложим материалния закон. Идентичен краен извод следва и спрямо другото възприето от решаващия състав основание за нищожност на РА - наличието на висящ към момента на издаването му спор пред съд за спиране на ревизионното производство. Наличието на основания за спиране на производството е процесуална пречка, чието игнориране не опорочава издадения РА до степен невалидност, а би могла да обуслови извод за допуснато процесуално нарушение на административнопроизводствените правила. Като е достигнал до обратен краен правен извод съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна, а разпоредбата на чл. 220 от АПК препятства възможността това да бъде сторено от касационната инстанция, то делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение