Решение № 745 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5895/2016 г.

Решение № 745 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5895/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "И." ЕООД, гр. С. З., представлявано от управителя - И. Г. М., против решение № 77/12.04.2016 г. по адм. дело № 245/2015 г. на Административен съд - С. З., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: община - С. З., редовно призована, не изпраща представител. От пълномощника й - юрисконсулт С., е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: "П." ООД, редовно призовано, в с. з. не се представлява. От същото, чрез пълномощника му - адв. Н., е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като недопустима, в частта й касаеща ПИ-ти с идентификатори накрая 22, 28 и 150, поради липса на правен интерес и като неоснователна, в останалата й част. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът: "Ф. г. 1" ЕООД, редовно призовано, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-С. З. е уважил жалбата на "П." ООД, като е изменил Решение по протокол № 13/1.06.2015 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена от кмета на община - С. З., с което е определена пазарна цена за учредяване на право на преминаване през поземлени имоти в землището на с. Х., община С. З., като я е намалил до размери, подробно посочени в решението, както и е отхвърлил жалбата на "И." ЕООД срещу същото решение, като неоснователна. За да постанови този правен резултат по приетите за разглеждане две жалби от двете дружества срещу Решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при община-С. З., по Протокол № 13/1.06.2015 г., съдът е приел, че жалбата на "П." ООД е основателна, тъй като определената от административния орган оценка на правото на преминаване е материално незаконосъобразна, поради несъответствието й с изискването на закона тя да бъде определена по пазарни цени. Според съда "пазарни цени" са тези, които съответстват на действителната цена на имота и са установени при сделки на свободния пазар, извършени за имоти със сходно местоположение и характеристики, докато в случая приетата от комисията оценка не е такава. Позовавайки се на проверката в Службата по вписвания-С. З. за сключени сделки с такива имоти, извършена от вещото лице инж. Г. и допълнителното му заключение, съдът е приел, че оценката на Комисията по чл. 210 от ЗУТ не е пазарна, тъй като не почива на реално сключени сделки, представляващи пазарни аналози за определяне цената на земята, а спрямо нея и цената на правото на преминаване. Поради това е приел, че оспорената оценка следва да бъде намалена, в съответствие с допълнителното заключение на вещото лице за пазарната цена на земята и спрямо нея и на правото на преминаване през ПИ № 77476.507.15, 77476.507.22, 77476.507.28, 77476.507.66, 77476.507.150, и 77476.507.152, по формулата: С серв. =С зем. по Кс. по Ксп. при отчитане на коефициент Ксп. = 0,10 и Кс = 0,9. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на "И." ЕООД, като неоснователна. Отхвърлени са и оплакванията му за нищожност на оспореното решение, поради допуснати груби нарушения на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ при сформиране състава на комисията. Обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Преди проверка за законосъобразност на оценката на правото на преминаване, съдът дължи проверка за валидност на оспорения акт - доколко същия е издаден от компетентен орган по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ. Компетентният орган по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в чиито правомощия е определянето на оценка за правото на преминаване по чл. 192, ал. 6 от ЗУТ, е комисия, назначена от кмета на общината. В конкретния случай съдът е установил, че тази комисия е назначена с две заповеди от 2.09.2013 г. и от 31.10.2013 г. на кмета на общината, в които част от членовете й са посочени по длъжност, а не поименно. След втората заповед, в състава на комисията взела оспореното решение за оценка, участвуват: инж. В. У. - председател и членове: инж. М. Н., Ц. Г., инж. П. В., М. Б. и Д. Д. - всички служители в община-С. З.. Само четирима от тях са посочени поименно в цитираните заповеди за назначение, а останалите двама в лицето на М. Б. и Д. Д. са посочени с длъжността им "юрисконсулт от отдел "Правно нормативно обслужване" /"ПНО"/ и "старши специалист "Кадастър". По делото е установено, че длъжността "юрисконсулт" в отдел "ПНО" на община С. З. заемат няколко човека, както и длъжността "старши специалист" в отдел "Кадастър". Назначаването на М. Б., заемаща длъжността и. д. началник отдел "ПНО" и на Д. Д. - ст. специалист в отдел "Кадастър" е станало по устно разпореждане на съответните началници на тези отдели, а не със заповеди на кмета на общината. При тези данни изводите на съда, че комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, взела оспореното решение, е конституирана в съотвествие със закона, са неправилни. Цитираната разпоредба има предвид комисия, назначена от кмета на общината, а по аргумент от § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ - от негов заместник, от главен архитект или от друго дл. лице от общинската администрация, на когото кмета е делегирал това свое правомощие. При липса на делегация /каквато не е установена/, кметът дължи назначаване на такава комисия, като съставът й следва да е определен персонално по име, за всяко постъпило искане от заинтересовани лица или служебно, когато се налага. В случая, в грубо нарушение на разписаните от закона правила, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, взела оспореното решение, е назначена не по конкретно постъпило искане на "П." ООД, от 25.02.2015 г. за учредяване право на преминаване и оценка, а на основание минали заповеди от 2.09.2013 г. изменена със заповед от 31.10.2013 г. на кмета на община-С. З., в които двама от членовете й не са посочени поименно, а само по длъжност. Поименното им посочване в оспореното решение е станало по устно нареждане на началниците на съответните отдели "ПНО" и "Кадастър", в грубо нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ. При тези нарушения при определяне членовете на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и в частност на двама от тях, следва да се приеме, че комисията като цяло се явява незаконна и не разполага с правомощията по чл. 210, ал. 3, вр. с ал. 1 и 2 от ЗУТ. При липса на такива правомощия оспореното решение за оценка е взето от некомпетентен орган и като такова се явява нищожно. Като е извел обратни изводи, съдът е допуснал нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, което прави обжалваното решение неправилно. Като такова същото следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, по същество, с което двете жалби на "И." ЕООД и на "П." ООД бъдат уважени, като оспореното решение на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ при община-С. З. бъде обявено за нищожно, поради некомпетентност и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена на община-С. З., за извършване на нова оценка от компетентна комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в изпълнение на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. По жалбата на на "П." ООД, касационният съд е длъжен служебно да извърши проверка за нищожност на оспорения акт, въпреки отсъствието на искане за това, на основание чл. 168, ал. 1 и 2 от АПК. При този изход по спора на касатора се дължат разноски само за касационната инстанция в размер на 625 лв. колкото са поискани, съгласно представен списък и писмени доказателства за извършването им - квитанция за платена д. т., договор за правна защита и съдействие и фактура. Разноските за първата инстанция не се дължат, поради липса на своевременно искане за това до приключване на устните състезания в тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение