Решение № 14386 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 663/2011 г.

Решение № 14386 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 663/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "АСФ Енерджи" ЕООД, с ЕИК ххххххххх с адрес за призоваване гр. Перник, ул. "Пирин", № 12а против решението от 12.08.2010 г. на Софийски градски съд, АО, III - Г състав, постановено по адм. д. № 793 по описа за 2006 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 33 от 16.02.2005 г., издаден от гл. данъчен инспектор в ТДД - Перник в частта, с която не е признат за приспадане данъчен кредит в размер на 36 208,20 лв. по фактури, издадени през периода м. 05.2004 г. от "Бейк" ЕООД, потвърден с Решение № 1168/12.05.2005 г. от Директора на РДД - София. В полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 1174,16 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Твърди се, че съдът не е изпълнил служебното начало при събиране на доказателства. Административният орган има правото да използва всички доказателствени средства с цел точното и пълно изясняване на фактическата обстановка. Неправилни са първоинстанционните мотиви във връзка със заключението по ССчЕ. То е изготвено въз основа на счетоводни документи, представени от дружеството - счетоводител на "Бейк" ООД. В данъчното досие на доставчика се съхранява договор за счетоводно обслужване. Стойността в процесните фактури и начисленият ДДС са осчетоводени по законоустановения ред, поради което съдът е направил необосновани изводи. В случая е осъществена хипотезата на чл. 64, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС (отм., но приложим за процесния период). Данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от същия закон. Стоката не може да бъде определена като метален отпадък по чл. 52б ЗДДС (отм.). Касаторът моли за уважаване на жалбата. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени в съдебно заседание от юрисконсулт Бонев. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Доставчикът не е открит на декларирания данъчен адрес, не е доказана обезпечеността на фактурираните доставки, поради което не може да се направи извод за установена реалност на доставките. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. В първоинстанционното производство е установено следното: С ДРА № 33/16.02.05 г., издаден от гл. данъчен инспектор - ръководител екип в ТДД - Перник, потвърден от РДД за д. п. м. 05.04 г. е отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 36 208,20 лв. по фактури, издадени от "Бейк" ООД, в следствие на което са определени ДДС за внасяне и съответните лихви. Направени са констатации от ревизиращият орган, че при насрещната проверка не е открит доставчика на адреса, а оттук, че не е установено начисляването на ДДС в счетоводството на ДЗЛ, ресурсната обезпеченост - наличието на складови помещения, предходни доставчици, начин на разплащане. Прието е, че не са налични доказателства за реалността на доставките. Липсата на първични счетоводни документи и описаните регистри възпрепятстват анализа на стопанската дейност за периода на движение на стоковия и паричен поток. Недоказано е останало обстоятелството дали става въпрос за облагаеми или за освободени доставки по смисъла на чл. 33, ал. 1 вр. с чл. 52б, т. 1 ЗДДС (отм.). Представени са били частни документи, които не обвързват решаващият орган. Приемо - предавателни протоколи са за доставки на силициева ламарина, описани в ДРА, за които са издадени 37 бр. фактури, всяка от които с данъчна основа 4 892,98 лв. и начислен ДДС - 978,60 лева. Това е породило съмнението, че се цели избягване на задължението за превеждане на данъка чрез "ДДС сметка" съгласно чл. 55а ЗДДС (отм.). Налице е несъответствие между договорите, протоколите и тяхното осчетоводяване. Липсват доказателства за платен наем на товарен автомобил, разходи за гориво, пътни листи. Не е установено заплащането наемна цена за склад. Не е доказано кое обстоятелство е наложило преработката на ламарината и доколко е реална сделката. Изслушано е заключение по ССчЕ констатирало, че доставчикът не е открит на адреса и не е проверявана неговата документация. Счетоводителят М. Рачева от счетоводна къща ЕТ "Корал" е представил хронологични описи на счетоводни документи, оборотни ведомости. Според вещото лице стойността по процесните фактури и ДДС по тях са включени в дневника за продажби за д. п. м. 05.04 г., отразени са в справката - декларация, но ДДС не е внесен. Задължението на "Бейк" ЕООД към 24.11.2008 г. е в размер на 540 963,38 лева. Данъкът върху добавената стойност е намерил отражение в счетоводството на дружеството - доставчик, като задължение към бюджета по сметка 4532 общо в размер на 36 208,20 лева. При така установените факти градският съд е формулирал правния извод за недоказано начисляване на данъка и липсата на доказателства за реалност на доставките, поради което законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Обсъдил е правилното приложение на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) вр. с ал. 2, чл. 55, ал. 1 и ал. 5, чл. 55а от същия закон. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. По силата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) данъкът е начислен, когато доставчикът издаде документ, в който го посочи, отрази документа в отчетните регистри по чл. 104, в справката - декларация и в своето счетоводство като задължение към бюджета. При разпита си в съдебно заседание в. л. Г. Малев е обяснило, че не е открило "Бейк" ЕООД на декларирания адрес, поради което не е проверявало първичната счетоводна документация. Заключението е изготвено чрез проверка на материалите по делото и документите, представени от счетоводителя М. Рачева. Не са проверявани всички счетоводни документи, като система от счетоводни записвания, в който смисъл е обоснован първоинстанционният извод за невъзможност за формулиране на становището, че доставчикът е водил редовно счетоводството си. Поради това съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на експертното заключение. В разпоредбата на чл. 202 ГПК е предвидено, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а да го обсъди заедно с другите доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 55а ЗДДС (отм.) сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката. Получателят е задължен да плати начисленият му данък по "ДДС - сметка" на доставчика по отношение на доставките, за което в процесния казус няма доказателства да е направено. Настоящата касационна инстанция споделя първоинстанционните изводи относно липсата на безспорни доказателства относно реалността на доставката. Съществува несъответствие между представените документи, датите им и тяхното осчетоводяване. Съгласно договор № 2/3.05.04 г. и приемо-предавателен протокол от 3.05.04 г. "Бейк" ООД е предало на "АСФ Енерджи" ЕООД 27 тона силициева ламарина, а в счетоводството на жалбоподателя през м. 05.2004 г. са заприходени само 51 874 кг ламарина. Липсват доказателства за направен разход за гориво и за наем на съответното товарно МПС. Ако складът от 20 кв. м ефективно е бил използван, тогава е трябвало да бъде заплатена наемна цена, което да се установи с писмени доказателства. Не са ангажиране доказателства във връзка с необходимостта и обстоятелствата, наложили твърдяната преработка на ламарината. Този факт е от значение, тъй като една от вписаните дейности на "АСФ Енерджи" ЕООД е търговия с метални отпадъци по смисъла на чл. 52б ЗДДС (отм.), например бракувани магнитопроводи и други подобни. Решението на СГС е правилно, не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 174,16 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на VIII отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК