Решение № 12611 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7978/2011 г.

Решение № 12611 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7978/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ганчо Статев Ганев чрез процесуалния му представител адв. Виктор Тодоров срещу решение № 1538 от 01.04.2011 г. по адм. дело № 5384/2010 г. на Административен съд - София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От ответника по касационната жалба Началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР София не е изразено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата и приема за установено следното: С обжалваното решение на Административен съд - София град е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ганчо Статев Ганев от гр. София срещу заповед № АГ 1708 от 26.05.2010 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР /ОПП-СДВР/ за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - "временно отнемане на свидетелството за управление". За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за настоящото производство факти и е стигнал до извода за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Съдът обосновано и точно е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Въз основа на данните по делото е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП са прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Правилно и в съответствие с установените факти е прието, че след като жалбоподателя, като водач на МПС е отказал да бъде проверен с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и да даде кръв за медицинско изследване, са налице основанията по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и оспореният административен акт е законосъобразен. Изследван е и въпроса за компетентността на органа издал акта, с наложен извод, че същата не е засегната от пороци водещи до нищожност на акта. В тази връзка обосновано е прието от съда, че оспореният акт е издаден от компетентния орган, при спазване изискванията на чл. 172, ал. 1 Закона за движение по пътищата и със заповедта на министъра на МВР /л. 16 от делото/ валидно са упълномощени съответните длъжностните лица от МВР, между които е и издателят на акта. Правнозначимите за предмета на настоящото производство факти са установени с годни доказателствени средства по смисъла на чл. 39 АПК и ЗДвП - АУАН талон, докладни /л. 10 -15/. Предвид на тези обстоятелства се налага извода, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена на основание акт за установяване на административно нарушение, съставен от служител на сектор ПП - СДВР съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 ЗДвП и констатациите в него са възпроизведени в заповедта и са неразделна част от нея. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на производството жалбоподателят не е ангажирал доказателства, а пълномощникът му по делото в съдебно заседание /л. 39/ изрично е заявил, че няма доказателствени искания, поради което изложените фактически и правни основания в акта не са опровергани. В оспорения административен акт са изложени фактическите основания за издаването му, поради което от прочита му следва извода до който е стигнал съда - че се съдържат мотиви, включително и с оглед позоваването на АУАН № 861240 от 23.05.2010 г. От прочита на обстоятелствената част на жалбата следва, че не се оспорва факта, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с технически средства, за употреба на алкохол, което е в съответствие с отразеното в АУАН и докладните записки и е достатъчно основание за приложение на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Изводите на първоинстанционния съд не са опровергани пред настоящата инстанция от касатора. При тези данни Върховният административен съд в настоящия състав стига до категоричния извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав