Решение № 14414 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13600/2016 г.

Решение № 14414 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13600/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "В. ел с." ООД, гр. Я. против решение № 120/28.10.2016 г. по адм. дело № 198/2016 г. на Административен съд - Я.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Я. чрез юрисконсулт А. С. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробно писмено становище, с което моли съдебното решение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците - Д. К. П. и Г. Д. П. и двамата от гр. С. не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че касационните основания са неналични. Административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 120/28.10.2016 г. по адм. дело № 198/2016 г. Административен съд - Я. е отхвърлил жалбата на "В. ел с." ООД, гр. Я. срещу решение № 1040 - 28 - 33/10.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Я., с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД - I - 28 - 00154636/8.07.2016 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Я.. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че по силата на сключен договор К. Г. П., от гр. С. е заемал длъжността "контрольор-качество" във "В. ел с." ООД, гр. Я.. На 14.05.2016 г. около 08,24 часа на път II-53 в посока гр. С. - гр. Я. на километър 126,9 при управление на личния си автомобил е бил блъснат от друг участник в движението и в резултат на възникналото ПТП е загинал. На 8.07.2016 г. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Я. по повод постъпил сигнал с вх. № 5101 - 28 - 29/7.07.2016 г. на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО е издал задължителни предписания № ЗД - I - 28 - 00154636/8.07.2016 г., с които е задължил "В. ел с." ООД, гр. Я. в срок от три дни да декларира настъпилата трудова злополука. Предписанията са потвърдени от директора на ТП на НОИ - гр. Я. с подробно мотивирано решение. Горестоящият административен орган е отчел е, че със заповед № 3329/14.05.2016 г. търговското дружество - работодател е прекратило трудовото правоотношение с починалия работник на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда поради смъртта му, "настъпила при автомобилна катастрофа около 08,30 часа на 14.05.2016 г. на пътя С. - Я., на път за работа". Съгласно чл. 57, ал. 1 КСО осигурителят е длъжен в 3-дневен срок да декларира пред ТП на НОИ всяка трудова злополука, както и да уведоми незабавно ТП на НОИ, Инспекцията по труда и другите компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука (чл. 66, т. 2 КСО). Действията на органите на ТП на НОИ са в съответствие с относимите за случая материалноправни норми и потвърждавайки оспорените актове административният съд е приложил точно материалния закон. Не са налице релевираните с касационната жалба основания за съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Административният съд е ценил по отделно и в съвкупност всички събраните по делото доказателства и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. В тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, под формата на юрисконсутско възнаграждение, които съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 144 АПК определя на сумата от 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение