Решение № 8013 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10766/2017 г.

Решение № 8013 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10766/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ректора на Техническия университет - В., подадена чрез пълномощник, против решение № 1149/27.06.2017 г. по адм. д. № 3149/2016 г. на Административен съд - В., с което съдът е отменил заповед на ректора № 637/4.11.2016 г. за отмяна на негова заповед № 246/20.04.2016 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен и необоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Повторно излага фактическата обстановка по издаване на заповедта. Иска отмяна на решението на Административния съд - В. като неправилно. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. О. С. Я. Милев, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноските по делото съобразно приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че по повод обява на Техническия университет - В. за заемане на място на редовен докторант по научна специалност с шифър 02.01.03. "машинознание и машинни елементи" С. Я. М. е подал заявление от 27.11.2012 г. да бъде допуснат до конкурс за докторантура в редовна форма на обучение по научна специалност с шифър 02.01.03. и наименование "машинознание и машинни елементи". След успешно положени изпити, с решение от 22.04.2013 г. на ФС към МТФ на ТУ Ч В. кандидатът е записан за обучение в редовна докторантура в катедра "Транспортна техника и технологии" по научна специалност "машинознание и машинни елементи" с шифър 02.01.03, тригодишен срок на обучение, считано от 01.04.2013 г., до 01.04.2016 г. С нарочни решения Факултетният съвет на МТФ на Техническия университет - В. е приел ежегодните отчети за обучението на Милев, съдържащи положителна оценка и одобрен план за учебната година. Безспорно е, че с решение от 11. 04. 2016 г. Факултетният съвет на МТФ на ТУ Ч В. докторантът е отчислен от докторантура с право на защита на дисертационен труд на осн. чл. 32, ал. 1 ППОДОНС на ТУ - В.. Въз основа на това решение ректорът на ТУ Ч В. е издал заповед № 246/20.04.2016 г. за отчисляване на докторанта Милев от докторантура с право на защита на дисертационен труд. Заповедта не е оспорена и е влязла в сила. Факултетният съвет, на свои последващи заседания, не е взел решение за определяне състав на научно жури, пред което докторантът да защити дисертационния си труд. На 27.10.2016 г. деканътна МТФ е венсъл доклад, с който е предложил ректорът на ТУ да отмени своята заповед № 246/20.04.2016 г., като на докторанта Милев бъдат дадени указания да изпълни задължения по докторска програма с шифър 5.1., тъй като за изпълняваната от Милев докторска програма с шифър 02.01.03 акредитацията на учебното заведение е отпаднала. Въз основа на този доклад ректорът на ТУ е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 637/04.11.2016 г., с която е отменил своя предходна заповед № 246/20.04.2016 г. и е вменил конкретни задължения на докторанта с оглед покриване на необходимия хорариум от 60 часа. Административният съд - В. е приел, че заповед № 246/20.04.2016 г. на ректора на Техническия универститет - В. е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с която са предоставени права и вменени задължения на С. М.. Тя не е била обжалвана, поради което е стабилен административен акт, годен да породи правните си последици. Съдът е направил извод, че влезлите в сила индивидуални административни актове могат да бъдат преразглеждани само по реда на Г. VII "Възобновяване на производство по издаване на индивидуални административни актове". Основанията за възобновяване на административното производство са изрично изброени в чл. 99 АПК, а в чл. 102 АПК са посочени сроковете, в които това е допустимо. Въз основа на данните по делото съдът е мотивирал извод, че всички действия на ректора са извършени след изтичането на посочения в чл. 102, ал. 1 АПК тримесечен преклузивен срок. Според първоинстанционния съд, дори волята на издателя на акта да е била не възобновяване на производството, а преразглеждане на акта, в случая ректорът е упражнил правомощието си извън срока по чл. 84, ал. 1 АПК. По изложените съображения съдът е приел, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на производствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Решението е правилно. По силата на чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗВО ректорът решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. Т. е. като орган с управленчески и представителни функции спрямо университета съчетава израза на академичната автономия с възложената му дейност по ръководство и представителство на университета, представляваща съвкупност от законово разписани правомощия, разкриващи публичн оправния характер на дейността му, осъществявана чрез подлежащи на съдебен контрол административни актове. Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ППЗРАСРБ докторантът придобива право на защита на дисертационния труд след изпълнение на дейностите по обучението и успешно полагане на изпитите, определени в индивидуалния учебен план. Право на защита се придобива с решение на факултетния, съответно научния съвет по предложение на съвета на първичното звено. Конкретното правомощие на ректора е нормативно установено в чл. 26, ал. 3. Това правомощие ректорът е упражнил с издаването на заповедта от 20.04.2016 г. Възобновяването на производството пред административния орган е възможно при наличието на сложен фактически състав, изискващ влязъл в сила индивидуален административен акт, който да не е необжалван по съдебен ред и наличие на някое от посочените в чл. 99 АПК основания. Същите са изчерпателно посочени и не могат да се прилагат разширително, тъй като това особено производство засяга стабилитета на административния акт. Производството по възобновяване е извънреден способ за контрол върху влезлите в сила административни актове. То е процесуален способ да бъде отменен или изменен влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда, когато при издаването му съществено е било нарушено някое от изискванията за законосъобразност или когато по причини, независещи от административния орган и от страните в производството по неговото издаване, фактите и обстоятелствата, на които е основан актът, са били неправилно установени . Само при спазване на предвидените в нормата на чл. 102 АПК срокове и при наличие на изчерпателно посочените в чл. 99 предпоставки органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе с нов акт по вече решения от него въпрос. От установените по делото фактически обстоятелства и от данните в административната преписка съдът е достигнал до правнообоснован извод, че в случая не са налице нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства. Мотивите, изложени в доклада, предхождащ оспорената заповед, са били известни на органа. Твърдяното противоречие на влезлия в сила административен акт с изискванията за законосъобразност на проведеното обучение на докторанта не може да бъде преодоляно в производство по възобновяване и поради изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 102, ал. 1 АПК . Както правилно е приел първоинстанционният съд, производството пред административния орган не е и по реда на чл. 91 АПК, тъй като не са изпълнени процесуалните педпоставки на чл. 84 АПК. Като е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд