Решение № 15489 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 541/2018 г.

Решение № 15489 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 541/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Д. Перчинкова от [населено място] с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на Решение № 298 от 14.07.2017 г. по гражданско дело № 2029/2016 г. на Районен съд- Монтана (РС Монтана) и Решение № 494 от 1.11.2017 г. по административно дело № 383/2017 г. (АС Монтана). Искането по чл. 239, т. 4 от АПК се обосновава с приложените по делото като доказателства- Решение от 26.05.1997 г. по гражданско дело № 1401/1995 г. на РС Монтана и Решение от 26.06.2014 г. по административно дело № 14/2013 г. на Районен съд Монтана. В молбата се счита, че тъй като с решенията, на които се иска отмяна не е възстановен изцяло собствеността върху процесния имот същите са неправилни, незаконосъобразни и несъобразени със законовите изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Молителят Д. Перчинкова в писмена защита, подадена чрез адвокат К. Гълъбова от АК Монтана моли да се уважи подадената молба за отмяна, като се отменят решенията по гражданско дело № 2029/2016 г. на Районен съд Монтана и адм. дело № 383/2017 г. на Административен съд Монтана. Ответникът Общинска служба по земеделие гр. Монтана в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по молбата за отмяна. Заинтересованите страни: М. Рангелова, И. Цонева, Р. Видов, А. Видов, в съдебно заседание не изпращат представители и не ангажират становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, след като обсъди наведените отменителни основания и съобрази сроковете по чл. 240 АПК, приема, че молбата за отмяна на соченото в нея основание е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по гр. дело № 2029/2016 г. по описа на Районен съд Монтана е образувано по жалба на Д. Перчинкова срещу Решение № 26 РГ от 14.09.2016 г. на ОСЗГ - Монтана, в частта, в която е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници върху нива от 0, 818 дка, находяща се в строителните граници на град Монтана м. "Луда бара" и нива от 0. 077 дка в същата местност и землище. Решаващият съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е приел, че оспореното решение на ОСЗГ - Монтана е съобразено с чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, като е установил, че имотът е застроен, като са изградени бетонова пътека, улици, ж. п. линия и сгради и не може да бъде възстановен по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. С Решение № 494 от 1.11.2017 г. по административно дело № 383/2017 г. на Административен съд- Монтана в касационното производство е оставено в сила Решение от 14.07.2017 г. по гражданско дело № 2029/2016 г. по описа на Районен съд- Монтана. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. Молителят претендира отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като счита, че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. За да е налице тази хипотеза е необходимо тъждество по предмет и страни между противоречащи си съдебни решения. На това основание молбата за отмяна е мотивирана с противоречие на съдебните решения, на които се иска отмяна с решение по гражданско дело № 1401/1995 г. Районен съд- Монтана и решение по адм. дело № 14/2013 г. на Районен съд Монтана. Основанието за отмяна на влязъл в сила съдебен акт в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК изисква наличие на две противоречиви и влезли в сила съдебни решения, а в случая такова противоречие не е налице. Молбата за отмяна на това основание е неоснователна, като не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, тъй като не се установява от приложените дела, да са налице две влезли в сила съдебни решения, които си противоречат. В конкретния случай не е налице идентичност между страните, нито идентичност по предмет по посочените в искането за отмяна дела. Освен това соченото като доказателство- Решение от 26.06.2014 г. по административно дело № 14/2013 г. на Районен съд Монтана не е постановено по съществото на спора, а с него на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката е изпратена на адм. орган за продължаване на административно производствените действия. Предмет на жалбите по делата, чиито решения се иска отмяна и тези които се сочат, като основание за това, са различни административни актове: Решение № 26 РГ от 15.04.2013 г. и Решение № 26 РГ от 14.09.2016 г., а при липсата на идентичност между административните актове предмет на съдебния контрол, липсва основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила решение. Ето защо при липсата на постановено "друго влязло в сила решение", което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, поради което искането за отмяна е неоснователно. В молбата за отмяна, и писменото становище са развити доводи относно незаконосъобразността на решението на ОСЗ и неправилност и несъобразяване със законовите изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на съдебните актове, които го потвърждават. Това обосновава евентуално наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, но не и на отменителни такива, съгласно чл. 239 от АПК. Доводите, които съставляват касационни отменителни основания подлежат на разглеждане единствено в редовната инстанционна проверка, осъществена по реда на чл. 208- чл. 228 от АПК. Тези доводи не подлежат на разглеждане в производството по отмяна, която е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове при наличието на основанията за отмяна, които са изчерпателно посочени в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдените от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. В случая такива предпоставки не са налице и визираната разпоредба е неприложима. По тези доводи настоящият състав счете, че искането за отмяна на Решение № 298 от 14.07.2017 г. по гражданско дело № 2029/2016 г. на Районен съд- Монтана и Решение № 494 от 1.11.2017 г. по административно дело № 383/2017 г. на Административен съд- Монтана на предявените основания по чл. 239, т. 4 от АПК е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,