Решение № 5991 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14957/2013 г.

Решение № 5991 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14957/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Добромила Димитрова Николова от гр. София срещу решение № 3803 от 5.06.2013 г. по адм. дело № 1391/2012 г. на Административен съд - София град. С определение от 14.01.2014 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е посочил същественото обстоятелство, че оспореното от Добромила Димитрова Николова съдебно решение не е било съобщено на нея, а е било съобщено на адвокат Нина Райчева Антова - Николова от гр. София, назначена от Административен съд - София град за неин служебен адвокат по Закона за правната помощ (ЗПП). От съдържанието на съобщението (на л. 59 от делото на АССГ) се вижда, че негов адресат по смисъла на чл. 37 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е жалбоподателката Добромила Димитрова Николова. В него обаче е вписан адресът на адвокат Нина Антова и съобщението е връчено на този адвокат. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в случая са допуснати две нарушения на правилата за връчване на съобщения по делото: Първото е нарушение на правилото по чл. 38, изр. 1-во ГПК във връзка с чл. 144 АПК, според което съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Второто нарушение е на правилото по чл. 39, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, според което, ако страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. По делото няма данни жалбоподателката да е посочила адвокат Антова като свой съдебен адресат, а служебният адвокат по Закона за правната помощ не е пълномощник по делото. Поради тези нарушения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение не е било редовно съобщено на жалбоподателката и за нея не е започнал да тече преклузивният срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Затова касационната жалба не е просрочена и недопустима. Разгледана по същество обаче, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу заповед № Т-1101 от 25.10.2010 г., с която директорът на Дирекция "Социално подпомагане - Лозенец", гр. София, е отказал да й отпусне целева помощ за отопление. За да постанови този резултат съдът е приел, че за жалбоподателката са налице повече от един критерия по чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, въз основа на които следва да бъде определен нейният диференциален минимален доход за отопление, а именно: тя е на възраст над 75 години, но живее съвместно с пълнолетния си син, поради което отговаря на критерия по чл. 2, ал. 4, т. 8 от посочената наредба (в редакцията й към датата на оспорената заповед), по който диференцираният минимален доход за отопление (ДМДО) е 201,6 % от гарантирания минимален доход (ГМД - който е определен от Министерския съвет към датата на оспорената заповед в размер на 65 лв); жалбоподателката е и лице с трайно намалена работоспособност над 90 на сто, за което ДМДО е 274,8 % от ГМД, поради което и по силата на чл. 2, ал. 5 от цитираната наредба директорът на ДСП законосъобразно е приложил този по-висок по размер процент. Според Административен съд - София град, дори да се приеме, че жалбоподателката е лице над 75 години, което живее само, то по този критерий нейният ДМДО е 288 % от ГМД или 187,20 лева, а жалбоподателката получава пенсия в размер на 202,31 лв., т. е. нейният средномесечен доход е по-висок от максималния размер на определения й ДМДО, поради което не отговаря на условията за отпускане на целева помощ за отопление. Касационната жалба е основана единствено на аргумента, че жалбоподателката е инвалид с 91 % трайно намалена работоспособност, с признато право на чужда помощ и за нея се грижи синът й Пламен Милков Николов, който бил без работа повече от една година, не получава никакви социални помощи и е на нейна издръжка. Този аргумент е ирелевантен за твърдяното от жалбоподателката право на целева помощ за отопление към датата на оспорената от нея заповед № Т-1101 от 25.10.2010 г. Синът е пълнолетно лице, по делото няма данни да е нетрудоспособен, а освен това той има самостоятелно право да иска социална помощ, ако отговаря на условията за такава. Първоинстанционният съд е приел най-благоприятния за жалбоподателката критерий за определяне на нейния диференциран минимален доход за отопление и е установил, че получаваната от жалбоподателката пенсия е в размер по-висок от този ДМДО, поради което тя няма право на целева помощ за отопление - според чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление право на такава целева помощ имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход, т. е. лицата и семействата, чийто средномесечен доход е по-висок от диференцирания минимален доход, нямат право на целева помощ за отопление. Последващото изменение на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. с наредбата за нейното изменение и допълнение, обнародвана в "Държавен вестник", бр. 57 от 29.06.2013 г., не променя извода за законосъобразността на заповед № Т-1101 от 25.10.2010 г., защото според чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,